"Ню Йорк Таймс": Кремъл си служи с Интерпол, за да гони враговете си

Изправен пред съдебен процес в Русия за кражбата на произведение на уличното изкуство, оценявано от създателя му на 1,55 долара, Никита Кулашенков, руски одитор, замесен в антикорупционни дела, бяга в Литва, за да избегне непосилната според него битка срещу подправени обвинения. Това което не е преценил в плана си, е, че досегът на Русия напоследък се шири много отвъд границите й. Пристигайки в Кипър от Литва през януари 2016 г., за да прекара празниците си с майка си, Кулашенков е задържан и разпитван с часове на летището, преди да бъде прехвърлен в полицейски арест. Кипърските власти били толкова изумени, колкото и той, от международната заповед за арест на екраните на компютрите им, която го описва като опасен престъпник, който трябва незабавно да бъде задържан. Това пише Андрю Хигинс в свой анализ за “Ню Йорк Таймс”.

Заповедта е издадена през август миналата година от Русия, където заграбването на милиони и дори милиарди от хора с политически контакти остава често пъти ненаказуемо, но предполагаемата кражба на рисунка на уличен метач е фокусът на продължително разследване с участието на най-висшите съдебни инстанции на страната. Международното искане за задържане е разпространено до Кипър и още 50 други държави посредством международната полицейска организация Интерпол. Която не го е подкрепила официално заради устава си, който забранява действия от “политически характер”, но въпреки това е обявила 35-годишния антикорупционен активист за престъпник по целия свят.

Настървена да накаже вътрешните си опозиционери, които бягат в чужбина, както и неруснаците, чиито дела и финанси иска да блокира, Москва е разработила изпипана и добре финансирана стратегия да използва чуждестранни съдилища и полицейски служби, за да преследва враговете си.

По искане на Русия британски съд преди време запорира активите на Сергей Пугачов, бивш близък на президента Владимир Путин, влязъл в конфликт с Кремъл заради недвижимо имущество и принуден да избяга във Великобритания, и впоследствие във Франция. Москва също така използва британски съдилища и Интерпол, за да продължава смятаното от много западни правителства за вендета преследване на Уилям Броудър, британец, роден в САЩ. Броудър беше осъден в негово отсъствие в Русия за данъчни измами след бягството му в Лондон и организираната от него международна кампания срещу Русия заради убийството в затвора на адвоката му, Сергей Магнитски.

В периода 2012-2015 г. Русия е притискала на три пъти Интерпол да издаде международна заповед за задържане срещу Уилям Броудър, но все не успява да убеди полицейската организация, че зад искането няма политически мотиви.

Базирана в Лион, Франция, и обединяваща 190 държави, Интерпол определя функцията си “в помощ на полицейските служби по света, за да го направят едно по-сигурно място”. И често пъти го е правила посредством обмена на информация за движението на мафиотски шефове, убийци и други престъпници, което додежда до тяхното задържане. Но някои държави членки на Интерпол – като Русия, Иран или Зимбабве – които редовно използват правораздавателните си системи за репресии срещу политически опоненти, създават тревоги че заповедите за задържане се използват не по предназначение. Комисия към Конгреса на САЩ през септември изслуша огромен набор от оплаквания за злоупотреби, дошли от страна на експерти и жертви на заповедите за задържане на Интерпол, по време на дебат за реформиране на системата на “червените бюлетини” на полицейската организация.

Интерпол издава тези международни заповеди за арест по искане на дадена държава член, търсеща помощ в издирването на престъпник, избягал в чужбина. Компютърната система на Интерпол също така разпространява информационни бюлетини, подобни на този, довел до ареста на Кулашенков. Полицейската организация не публикува официална статистика, но броят на издирваните чрез базата данни се увеличил рязко в последните години – от 1924 червени бюлетини през 2004 до 11 492 през миналата година. Благодарение на такава бюлетина Кулашенков прекарва близо три седмици в кипърски затвор, докато властите в Никозия решат да не уважат искането за екстрадирането му.

Ужилена от обвиненията, че ролята й на борец с престъпността е била изкористена от потиснически режими, Интерпол предприе постъпки за подсилване на мерките срещу злоупотреби, в частност след назначаването на нов генерален секретар на организацията, Юрген Щок, в края на 2014 г. Миналата година организацията обяви, че няма да издава заповеди за арест срещу лица, получили политическо убежище или други форми на бежански статут, което по никакъв начин не е помогнало на Кулашенков при пътуването му до Кипър през януари 2016 г.

Каквото и да направи Интерпол, за да попречи веднъж завинаги системата да бъде “мамена”, вече е твърде късно за Пьотър Силаев, 34-годишен руски редактор. Участвал в демонстрации срещу разрушаването на парка “Химки” край Москва през 2010 г., той потърсил политическо убежище в Брюксел, след като част от протестиращите московски жители бяха пребити от органите на реда, които обявиха митингите за въоръжени протести. Силаев получава политическо убежище във Финландия, където се чувства на спокойствие, докато не заминава при приятели в Испания (бел. ред. – през 2012 г.). Два дни след пристигането му испанската полиция щурмува хостела, в който пребивава, и го арестува, на основание издадената от Интерпол срещу него червена бюлетина по искане на Москва. След две седмици в ареста, докато чака издаването на съдебна заповед за екстрадирането му в Русия, Силаев успява да се свърже с адвокат във Финландия. След продължително лобиране, с помощта на германски евродепутат и широка медийна кампания, испанските власти освобождават Силаев от затвора с мярка подписка. Шест месеца по-късно, в началото на 2013 г., съд в Мадрид отменя заповедта за екстрадиране и му позволява да се върне във Финландия, където прекарва следващата година в опити да извади името си от базата данни на Интерпол.

*Текстът се публикува със съкращения.