"Ню Йорк Таймс" притеснен, че в България прозападните гласове са в отбрана, а растат приятелските настроения към Русия

С единия крак на Запад, а с другия на Изток България отдавна е ангажирана в деликатно балансиране, коментира вестник „Ню Йорк таймс“, цитиран от БГНЕС. Но сега страната и новият й президент Румен Радев ще трябва да се научат как да се балансира между Доналд Тръмп и все по-енергичния Владимир Путин.

Радев, размишлявайки върху новата си роля на балансьор, заяви два дни преди да положи клетва на 19 януари: "Ние имаме ясна пътна карта. Оставаме в ЕС. Оставаме и в НАТО. Но в същото време ние имаме една дълбока историческа връзка с Русия“.

Страни като България от десетилетия балансират между Изтока и Запада. Но перспективата президентът Тръмп да се сближи с Путин обърква тази стратегия с противоречивите послания, идващи от новата американска администрация.

Тръмп изглеждаше нетърпелив за по-тесни връзки в Кремъл, дори сякаш следваше презрението на Москва към НАТО и ЕС. Но миналата седмица новият му посланик (постоянният представител на САЩ в ООН - ред) демонстрира твърдата линия на администрацията на Обама, заявявайки, че САЩ няма да оттегли санкциите срещу Русия, докато страната не изтегли войските си от Крим. В същото време Путин показва нови признаци на перчене в отношенията със съседите на Русия; в четвъртък той посети в Унгария, първият му набег в Европа през ерата на Тръмп.

България е пламенен член на ЕС, но с нарастването на национализма, водещ до отслабването на подкрепа за ЕС, в страната – както и на други места – се промъква руското влияние. На пръв поглед това предполага, че обръщането на Тръмп към Москва, ако е истинско, би било добре за България. И наистина, националисти са развълнувани.

Но България също знае толкова много предателства и окупации, че това внезапно залитане предизвиква колкото въодушевление, толкова и тревоги, включително опасения, че г-н Тръмп и Путин ще направят сделка помежду си, която обслужва техните две нации, и ще разчертаят региона на сфери на влияние, както великите сили направиха в края на Втората световна война.

По много причини, включително икономическа необходимост, обща култура и дълбоки исторически връзки, българските политици, включително президентът искат по-близки отношения с Русия, но не дотам, че тяхната нация да загуби лелеяните връзки със Запада и да попадне твърдо в руската орбита. Не е ясно дали старото балансиране на България ще работи в новия международен ред.

Всъщност, по подобен начин стоят нещата и в цяла Централна и Източна Европа, чиито лидери чакат да видят какво Тръмп има предвид. Това е подтекстът на срещата в Будапеща между Путин и автократичния премиер на Унгария Виктор Орбан, в която двамата изразиха желание за приятелски отношения, но не споменаха парливите въпроси като санкциите заради Крим. За България, най-бедната страна на ЕС и с най-дълбоките връзки с Русия, тенденцията е сложна.

След първоначалния възторг от рухването на комунизма, членството в ЕС през 2007 г. и НАТО през 2004 г. последваха разочарования. Бавният икономически растеж, устойчивостта на корупцията, доминиращите олигарси и зависимостта от руския петрол и
газ принуждават много политици в България и в други страни да се обърнат на Изток.

Нарастващият брой популисти и националисти намират поводи да се възхищават на авторитарния подход на Путин. Когато България бе приета в ЕС, страната усърдно се обърна на Запад. Парите се изсипваха от Брюксел. Стотици хиляди българи се възползваха от възможността да се преместят във Великобритания, Германия и другаде.

Но засилващата се двойнственост и колебания за ЕС се видяха миналия месец, когато 10-ата годишнина от членството на България премина на практика без широко публично честване. Сега в България прозападните гласове са в отбрана и тонът на националната политика се променя към по-приятелски спрямо Русия.

Риториката на Доналд Тръмп вече окуражи националистите и популистите в цяла Централна и Източна Европа, включително Орбан и чешкия президент Милош Земан, които засилват собствената си риторика и дори предлагат приятелски ръка на Кремъл, въпреки предупрежденията на много анализатори за пълзящото влияние от Русия.

"Колкото повече се отива на Изток, толкова повече се виждат по-авторитарни системи и по-корупционни практики", каза Огнян Минчев, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания и професор по политически науки в Софийския университет. "Ако това не се следи, то ще се задълбочи и този процес ще се придвижи към Запада. Това е битка, и това е битка за един регион, който исторически е предопределен като ничия земя", коментира той.

Големият въпрос, надвиснал над ЕС тази година, е доколко Путин ще се опита да повлияе на решаващите избори във Франция, Германия и Холандия, както и в Чехия, която е останала твърдо прозападна, въпреки благосклоността на нейния президент към Путин.

„Проевропейците са в отстъпление. През следващата година Меркел може да падне. Холандия може да напусне съюза, Италия, Франция също“, каза Руслан Стефанов, директор в Центъра за изследване на демокрацията в София. Най-голямото притеснение за много анализатори, е, че една голяма сделка между Тръмп и Путин ще придвижи напред целта на Путин за налагане на сфери на влияние между Изтока и Запада. И в резултат ще намалее военно присъствие на САЩ в региона, а руското ще стане по-голямо.