Ню Йорк таймс: Русия ненавижда предсказуемостта

Който и да стане следващ президент на САЩ, на него ще му се наложи да си има работа с Русия, която изглежда едновременно много позната и все по-малко познаваема. В продължение на много векове Русия оставаше страна-износител на природни богатства, икономически селяндур и извънредно докачлив партньор, управлявана от европейската култура и решително неевропейски политически органи. Това пише в свой коментар Максим Трудолюбов, главен редактор на в. „Ведомости“ в „Ню Йорк таймс“.

Само че сега тези ограничения бяха допълнени от нови фактори: политическата непредсказуемост на президента Владимир Путин и неговата готовност за използване на военна сила. През последните две години Русия, очевидно, не се грижи за запазването на дългосрочни партньорства и международни споразумения.

Тя презира предсказуемостта и зависимостта, тъй като ги смята за признаци на слабост. Единствената успешна реформа в Русия от 2000 г. досега се състоеше в модернизация на армията и снабдяването на войската с ново оръжие. Сега Русия изпитва недостиг на ресурси, въпреки което Путин, очевидно, е готов да реши всички разногласия със Запада с помощта на политически и военни маневри. Мащабите на щетите, които тези негови действия нанесоха на опитите за изграждане на партньорски отношения между Русия и Запада, станаха очевидни миналата седмица, когато бомбен удар на сирийските войски по болница край Дамаск, извършен на фона на провала на примирието, принуди държавния секретар на САЩ Джон Кери да призове към начало на разследване, имащо за цел да бъде изяснено не извършват ли Сирия и Русия военни престъпления. Във вторник, 11 октомври, Кремъл отмени визитата на Путин във Франция.

Най-вероятно причина за това решение стана изказването на президента Франсоа Оланд, направено в навечерието на визитата, за това, че е възможно Русия да извършва военни престъпления в Сирия. Засилващата се конфронтация на Кремъл срещу Запада вече стана причина за значително отслабване на руската икономика. Само че , както личи, населението на Русия е готово да се примири с намаляването на доходите и като цяло с атмосферата на неопределеност, плащайки за това, което лидерите на страната наричат национално възраждане. Вдъхновявано от шовинистичната държавна телевизия, руското общество с радост приема такава агресивна политика на своите власти, за която всеки западен лидер би заплатил с поста си (като един от примерите за това може да послужи съдбата на премиера на Великобритания Тони Блеър след съгласието си за участие в иракската война).

Може да се каже, че Русия се явява единствената голяма държава, която без колебание е готова да пожертва дълготрайни отношения с други държави. Обвинителните коментари на Кери прозвучаха само преди няколко дни, когато Путин взе решение да извади Русия от споразумението, по силата на което руснаците и американците трябваше да съкращават своите запаси от оръжеен плутоний. Законопроектът, който Путин изпрати за разглеждане от парламентаристите, включваше в себе си редица напълно неизпълними условия, при които Русия отново би се върнала към договора за утилизиране на оръжейния плутоний – недвусмислен сигнал за това, че въпросът е затворен. В списъка с тези условия попадна свалянето на всички санкции, наложени на Русия заради нейните действия в Украйна, компенсиране на загубите, които понесе Русия в резултат на въвеждането на санкциите и намаляване на американското военно присъствие в централна и Източна Европа.

Решението на Путин за излизане от това споразумение беше обявено скоро след огласяването на решението на Америка да прекрати преговорите с Русия за ново примирие в Сирия, където, както подчертаха от администрацията на Обама, Москва е нарушила предишните договорки. На свой ред русия обвини САЩ в прехвърлянето на вината за провала на примирието. Всичко това стана на фона на ужасните събития в контролираните от бунтовниците източни части на гр. Алепо, където 275 000 мирни граждани се оказаха заложници на руските и сирийските военни. Системите за здравеопазване и водоснабдяване вече са в състояние на абсолютен срив, след като проправителствените войски се захванаха с останките на медицинските центрове и инфраструктурата в източната част на Алепо.

Такъв сценарий е характерен за Путин. Насочване на преговорите в задънена улица, като същевременно се активизират бойните действия е тактика, която Русия няколко пъти е прилагала в горещи периоди от войната в Украйна през 2014 г. През февруари Строуб Талбот противопостави американската политика на „подкрепената със сила демокрация“ на балканите през 1990-те години на сегашната руска политика на „силата, подкрепена от дипломация“. В Сирия руските чиновници на думи се съгласяват с хуманитарните аспекти на обсадата на Алепо, но на практика просто ги пренебрегнат. „Въстаниците в Алепо са заинтересувани само от примирие, което би им позволило да докарат повече оръжия и да попълнят запасите си“, каза източник от министерство на отбраната на Русия, пожелал анонимност, в опит да обясни защо договарянето на примирие ще бъде много трудно. „От друга страна“, каза той, „армията на правителството не е достатъчно силна, за да превземе бързо Алепо.“

В резултат на това споразумение и мигът на приключване на бойните действия сега е по-далече от когато и да било. Още повече, че в Кремъл са убедени, че се движи към победа, след като САЩ не искат да се намесват и почти всички жертви и щети са за сметка на сирийците, а не на руснаците. Въпреки болезнено бавния напредък на сирийските правителствени сили, Русия едва ли ще се захване с въвеждането там на свои сухопътни войски (това би било политически опасна крачка на Путин вътре в Русия), но при това тя няма да изостави своя съюзник – президента Башар Асад. Явно Путин смята Сирия за своего рода магически портал, който ще позволи на Русия бързо да премине на ново равнище на международно признание. Русия вече не се държи като страна, стремяща се да излезе от изолацията, наложена й от Запада заради окупацията на Крим и намесата в ставащото в Украйна. Вместо това тя се стреми да се представи като държавна-победител, чиито престъпления нямат никакво значение, доколкото на победителите не им е нужно да се оправдават.

Ако се върнем назад, става ясно, че своя принос за сегашното захлаждане на отношенията са дали и двете администрации - и руската, и американската. Да бъде наречена Русия просто отслабваща регионална държава и да се разчита на това нейно положение, за да бъде заставена да се подчини, не е стратегия. В сегашния момент от новия президент се изисква да извърши истински Херкулесов подвиг, за да възстанови доверието в отношенията. Александър Баунов, руски писател, специализирал се по въпросите на външната политика, направи предположението , че Путин има една цел, която досега никога не е огласявал: той се стреми да доведе руско-американските отношения до такова ниско равнище, че новият президент на САЩ да няма никакви шансове да ги влоши още повече. В този случай намаляване на напрежението ще бъде крайно трудно, защото ще изглежда, че той е на каишката на Путин. Поради това Москва очевидно предпочита настоящото положение на стряскаща тревожност за опит за намаляване на напрежението в отношенията. Казано накратко, Кремъл вече е взел решението: отлагане на сериозните вътрешни проблеми на страната, продължаване на борбата за влияние с други държави, не отстъпвайки от позициите си и наричането на всичко, което казва Западът, блъф.

В съответствие с тази гледна точка победата ще си струва всички загуби. Но каква ще бъде тази победа? Има ли такъв град или регион, който ще донесе процъфтяване на руските граждани, ако го окупира Русия? Нито един режим, управляващ изостанала и зависима от петрола икономика, няма да може да я модернизира, участвайки във война, и отравяйки тези отношения, които там все още са се съхранили. Възможно е това да не се случи скоро, но в даден момент в бъдеще на Русия ще се наложи да пристъпи към тежката работа по възстановяване на своята икономическа база и на отношенията си с другите страни.

Източник: Автор на коментара във в. „Ню Йорк таймс“ е Максим Трудолюбов, главен редактор на в. „Ведомости“, БГНЕС