Огнян Минчев: Без кръчми и дискотеки може. Без училище - не може!
Пред очите ни вече трета година ще се развива процес на номинално обучение, което ще асоциализира големи групи деца, ще създава огромни пропуски както в познанието им, така и в цялостния процес на тяхната социализация.
"Училищата да бъдат последните институции, които са подложени на ограничителните мерки при възходяща вълна на ковид и да бъдат първите институции, които са освободени от тези ограничения." Това пише политологът Огнян Минчев в свой коментар в социалната мрежа Фейсбук:
Главният здравен инспектор д-р Кунчев днес предлага въвеждането на серия от мерки за ограничаване на заразата при текущата вълна на ковид-19. Когато тези мерки се обсъждат, засегнатите съсловия протестират и оказват натиск за отмяната им. Има само едно съсловие, което не протестира - няма сили и организация да протестира - и това са нашите деца.
У нас мерките започват и свършват с преминаването на училищното обучение онлайн. Малко гласове се чуват за това какво всъщност представлява това обучение онлайн. За много голяма част от децата то е в голяма степен формално. Стоенето сам/сама пред компютъра редуцира вниманието и понижава възприятието на преподавания материал дори и детето да е мотивирано да го усвои.
А колцина са мотивирани без присъствието на учител, който мобилизира, активизира, ако се налага - санкционира. Предлагам - подобно на повечето европейски страни - училищата да бъдат последните институции, които са подложени на ограничителните мерки при възходяща вълна на ковид и да бъдат първите институции, които са освободени от тези ограничения.
Това не е просто вариант - това е необходимост. Пред очите ни вече трета година ще се развива процес на номинално обучение, което ще асоциализира големи групи деца, ще създава огромни пропуски както в познанието им, така и в цялостния процес на тяхната социализация.
Без кръчми може. Включително без дискотеки. Без мачове с агитки може. Дори без молове може. Държавата може да ги компенсира. Без училища не може. Прекалено голяма е жертвата, която принуждаваме бъдещето да прави с нашето настояще, когато лишаваме децата си от училище. И никой не може да ни компенсира за това.