Олигархът зад (евро) маската

"Знам, че е трудно да се бориш с корупцията. В България олигарсите имат свръхсилна позиция. Те получават власт от политици, задържат я, използвайки икономическите си способности, след което правят всичко възможно, използвайки тези икономически средства, да изчистят имиджа си. Истинската реформа ще се случи единствено и само, когато има реформа и изпълнение и в съдебния сектор, и в прокуратурата".

С тези думи US посланикът Херо Мустафа даде описание на случващото се в България дни преди мандатът й у нас да изтече. В последното си интервю като шеф на американската дипломатическа мисия у нас, дадено за bTV, Мустафа говори за паралелната държава, която е видяла у нас и която и до ден днешен продължава да държи в своята хватка държавата, институции и гражданите. И даде портрет, който буквално лепва на един добре известен и у нас, и в чужбина олигарх. Кой е той?

От над 30 години в страната неизменно има едно лице, което изградило цяла паралелна държава от икономическа, политическа, медийна и неправителствена власт. Енергийният бос Иво Прокопиев, посочен от редица западни издания като „сляпото петно в българския медиен пейзаж“ и „олигарх, създаден по съветски модел с парите от приватизацията на държавни активи в страната“.

Името на Прокопиев вече 3 десетилетия се свързва с нерегламентирано влияние върху политическия, икономическия и обществения живот у нас, а разследванията на аферите, в които има съмнение, че е участвал, са десетки, да не кажем стотици. Той буквално е успял да застане на входа и на изхода на държавата. От една страна захранва властта със свои политически проксита, които да управляват България в негова полза. От друга – черпи обществен ресурс през различни бизнес практики като участието му във ВЕИ сектора, финансовия сектор и общественото осигуряване и дори замесването му в аферата NEXO. А по средата на цялата верига стоят неговата медийна империя от издания, попаднали под контрола му, както и изградената мрежа за обществен натиск от лични НПО-та и говорители под наем. В дъното на Прокопиевата биография, че и до днес пък присъства сериозното влияние на съветските власти и българското им отражение у нас като мрачната комунистическа Държавна сигурност, с която сенчестият играч е свързан още по най-близка семейна линия – през баща си и брат си. На този фон, защитата на руските интереси са неизменна част от медийната политика на Прокопиев и изданията му, като дори бегъл анализ на съдържанието им показва интервюта с руски олигарси като „момчето за мръсни поръчки на Кремъл“, което от години е с наложени санкции от САЩ - Константин Малофеев. Както и лобистки текстове в полза на руския интерес при казуса „Лукойл“, който тресе държавата в последната една година и опита на българските власти да пресекат дългата ръка на Москва в енергийния сектор на държавата.

Името на Прокопиев се свързва и с най-сериозния скандал, свързан с придобиването на българско, ерго европейско гражданство. Заради пропитата със съмнения за корупция схема за придобиване на т.нар. „златен паспорт“, страната ни неколкократно беше порицавана от западните ни партньори, а парламентът се наложи (по предложение на ДПС) спешно да коригира закона, за да се затвори възможността руснаци и китайци да получават наши паспорти срещу пари. Политическото влияние на Прокопиев у нас е известно не от вчера. Сенчестият играч неколкократно е назначавал министри и редил кабинети в сянка (по признанието на бивши премиери) и дори успя да създаде и пусне в обращение два свои персонални политически проекта – „Да, България“ и „Продължаваме Промяната“. От изтеклите преди няколко години стенограми от тайните сбирки „АРГО“ пък обществеността разбра за амбициите от първо лице на Прокопиев да инсталира свой личен президент на страната, както и за попълзновенията му към съдебната власт и желанието му да овладее отвътре политическия процес у нас. Преди няколко дни пък стана ясно и как в последно време е финансирал своите политически проекти – през „дарения“ от криптопирамидата NEXO, с която се оказа дълбоко свързан. Пари от разследваната и зад океана компания са текли и към медиите на Прокопиев, като публикации извадиха факти, че само за календарната 2021 година, финансовите инжекции са надхвърлили сумата от 1 млн. лева.

На този фон медиите на Прокопиев от десетилетия играя ролята не просто на параван за олигархичната му дейност, но и на проводник на неговите интереси в политиката и обществения живот в страната. „Виждаме и неполитически медии, които сменят политическата си позиция, движени от лични интереси. Така наречените „десни“ – „Капитал“ и „Дневник“, оклеветиха управлението на ОДС още преди края на мандата. Обикновено такива медии са с властите, за да получи техният собственик желани законови промени, обществени поръчки или провалено наказателно преследване. В пленената ни държава се появиха уродливи медии, които са едновременно политически, жълти и кафяви или някаква комбинация от посочените по-горе. Медиите са властта, която първа бе превзета по време на прехода. Естествената им функция да съхраняват и предлагат достоверна информация се трансформира в стремеж за контрол, заплахи и остракиране на неудобни политици, министри, законодатели и магистрати. Всички мръсни клеветнически кампании бяха проведени от пленената четвърта власт. Във властта те си послужиха със същото оръжие срещу своите противници – лишаваха ги от правото да говорят и така още по-дълбоко подкопаваха устоите на демокрацията“, написа съвсем наскоро в автобиографичната си книга сочения за създател на Прокопиев Иван Костов. Доста сходно описание с очертанията на олигархията у нас, дадени от посланик Мустафа, нали? Тогава единственият въпрос, който остава, е кога държавата, която тя представлява, ще прогледне за истинския проблем, спъващ демократичните процеси у нас?