Още позорни разкрития от АРГОГЕЙТ: Следвай пътя на парите, за черното и сивото финансиране на “Да, България”

Непосредствено след фиаското на ГМО проекта „Да, България” на отминалите избори „Труд” разкри схемата, по която обвиняемият олигарх Иво Прокопиев бе намерил „легален” механизъм, за да финансира лабораторната коалиция между Партията на зелените и ДЕОС.

Приближени бизнесмени и мениджъри на олигархичния кръг „Капитал” се оказаха крупните „дарители”, осигурили средствата за предизборната кампания. Стенограмите от сбирките на задкулисието на 28 юли и 17 ноември 2016 г. верифицират прякото ангажиране на Прокопиев, но и много повече – вкарват в схемата с финансирането на предизборните кампании беглеца от правосъдието за банкрута на КТБ – Цветан Василев. От съществено значение е и фактът, че участниците в политическия инженеринг през цялото време са напълно наясно с порочните схеми.

842 047,54 лв. струва предизборната кампания на кандидата за президент на Реформаторския блок Трайчо Трайков през есента на 2016 г. Данните са от Института за проучване на публичната среда, управляван от Антоанета Цонева. И макар похарчените средства да са почти толкова, колкото е излязла кампанията и на настоящия държавен глава, Трайков успя да се добере едва до шесто място. Именно механизмът за осигуряване на средства за предизборната кампания е една от водещите теми, които Прокопиев заедно с марионетките си Христо Иванов, Радан Кънев, Трайчо Трайков, Антоанета Цонева, Стоянка Георгиева и т.н. обсъжда миналото лято в център „Ерато”.

Участниците в АРГО гейт са поставени пред тежка дилема – хем да лансират собствен кандидат, хем да осъзнават, че далеч по-лесно би било да ползват парламентарно представена партия или коалиция, зад която да си решат трудностите с легализиране на финансирането или осигуряването на подписи. В крайна сметка именно олигархичният кръг „Капитал” успя да наложи Трайков като кандидат на Реформаторския блок, много вероятно точно с тази цел – да оправдае прескъпата му кампания чрез „паравана” на субсидиите на ДСБ, ДБГ, СДС, БЗНС и НПСД.

Сбирка „Ерато”, 28 юли 2016 година:

„Антоанета Цонева:

…само малко за технологията да обясня. Явяване с ИК на президентски избори – 21 човека в ИК, които да отговарят на условия. ЦИК ще ги обяви. Собствена банкова сметка за фъндрейзинг, независимост от политически субекти, изцяло през дарения. Защото таванът е два милиона и бюджетът, с който можеш да се явяваш на избори за президент – пълна отчетност пред сметната палата. Има и минимален бонус – минимален медиен пакет. Това са много корави правила…

Христо Иванов:

Колко са подписите?

Антоанета Цонева:

Двойката трябва да има 2500 валидни подписа, да са преминали през проверката на ГРАО, което е разположено в даден тайминг. Много стъпки са, има подводни камъни и е най-слабата изходна позиция, в която даден кандидат може да е. Това така е направено, че да не е за независими кандидати. Искам да се знае самата технология какъв чалъндж е за всички.

Иво Прокопиев:

На купон или концерт не става ли – да подписват там? Всеки от ИК верифицира подписа на всеки един дошъл. Това е човекът, който отговаря, че личните данни не са злоупотребени. Това не са просто 21 човека казват „това е еди кой си“ – това е активистка работа. Поне 5000 подписа трябва да има. Ако ще играем така, аз видях че 160 000 подписа изгоряха, събрани от партии. Ако ще тръгваме по такъв начин с интегритет и т.н. Нас ще ни гледат ей така, защото сме „умните и красивите”…”

От втората стенограма на АРГО гейт, документирала сбирката в център „Сохо” на ул. „Искър” № 4 в столицата, проведена малко след провала на Трайков на президентските избори, научаваме, че Прокопиев, Иванов, Кънев, Цонева и компания вече са захвърлили маските на морални и почтени участници в политическите и обществените процеси. Арогантността, с която говорят за осигуряването на финансиране за бъдещия им хибриден (този път партиен проект), към днешна дата звучи изключително цинично спрямо тези подлъгали се българи, които в последните месеци наивно вярваха на мантрите, че „Да, България” разчита единствено и само на благотворителност.

Сбирка „Сохо”, 17 ноември 2016 година:

„Иво Прокопиев:

…изпуснахме една възможност. Достойно представяне на Трайчо и политически капитал, който носи. Това че той носи, минимизира факта, че е бил кандидат на Реформаторския блок…
съвсем ясно искам да го чуете – нямам желание да ставам действащ политик, аз бих участвал активно в гражданската част, с всичко което знам, и много и с целия ресурс, който разполагам, в структуриране на отношения и т.н…

Николай Стайков:

Нека кажа за ИК (Инициативен комитет), като съпортър. Има бели, сиви и черни практики за ИК, кои щяхме да изберем?

Трайчо Трайков:

А кой щеше да налее в сивите?… Кой сега е нашият #кой? Питах вече Радан – кой е нашият кой – нали никой не се съмнява, че Цветан Василев отговаря и на други въпроси, освен журналистически…

Антоанета Цонева:

…може би да се върнем към предишни договорки. Тази платформа на чисто да бъде подкрепена от тинк-танк фондация, защото е чиста форма да се финансира такава дейност. Това е свързано и с организационния въпрос. За да правиш сказки, трябва някой да плати бензина. Примерно, Христо може да обяви тая платформа около времето на оставката си, чисто символно. Точно 1 година след девети декември…

Иво Прокопиев:

…в момента много висока топка ни е вдигната. За мен най-добрият вариант е още утре да има комуникация, че има такава инициатива. Не сега, от утре…”

Освен че на сбирката от 17 ноември задкулисието решава датата за старт на новото си партийно ГМО -9 декември 2016 г., както това се и случва, Прокопиев се самоизобличава като негов кукловод, ангажирайки се да вложи „целия ресурс”, с който разполага.

Формалното учредяване на „Да, България” бе съпроводено от мащабна, но неефективна кампания за лансиране на внушението, че инженерстваният проект съществува единствено от благо­творителност. Всъщност това е единственият легален начин по закон, тъй като „Да, България”, макар и да мина бариерата от 1% за получаване на субсидия, такава не й се полага, защото явяването на проекта в изборите стана възможно чрез коалицията между Партията на зелените и ДЕОС. Нещо, както се разбра от АРГО гейт, е било обсъждано като вариант, предложен от Магдалена Малеева още миналото лято.

163 122 лв. под формата на дарения твърдят, че са получили от партията „Да, България” към датата на отминалите предсрочни избори. Куриозното в случая е, че половината от тази сума е събрана през първите две седмици (14 дни) от обявяването на дарителската сметка, а останалите около 80 000 лв. през следващите три месеца (90 дни). Счетоводството показва, че колкото повече „Да, България” се е отдалечавала от лабораторния си инженеринг и се е приближавала до измерването на вота на хората, толкова по-малко са били тези, които са се доверили и са дарили средства.

Освен тези пари, които се намират в банкова сметка на името на Христо Иванов, за да оправдае мащабните си мартенски харчове за телевизионна реклама, медийни участия, билбордове, плакати, брошури, интернет банери и платени публикации в социалните мрежи, хибридната коалиция „Да, България” трябваше да намери механизъм да осигури други дарения. С тази разлика, че този път даренията трябваше да са далеч по-големи, а дарителите да могат да докажат и произхода на средствата. Това принуждава Прокопиев да изпълни поетите ангажименти, което включва осигуряването на финансиране за собствения му провал (резултатът на „Да, България”), като същевременно името на олигарха не се замесва пряко.

“Труд” вече разкри, че мениджъри от компании, в които пряко участие има олигархът Иво Прокопиев, както и бизнес партньори на олигархичния кръг „Капитал”, са най-големите дарители на „Да, България”:

Георги Пулев, финансов директор на „Алфа Финанс Холдинг” на Прокопиев – 9100 лв.

Десислава Катанова, съпруга на Юри Катанов, изпълнителен директор на „Алфа Финанс Холдинг” на Прокопиев – 9880 лв.

Ивайло Пенчев – основател на „Уолтопия”, с богато портфолио от имиджови публикации в медиите бухалки на Прокопиев – 10 000 лв.

Ангел Гяуров, участващ в редица бизнес интереси на тандема Иво Прокопиев – Росен Плевнелиев – 5 000 лв.
Иво Коларов, името му излиза като автор в „Капитал” – 9 200 лв.

Факт е, че тези, а и още няколко от крупните дарители на „Да, България”, формално могат да докажат произхода на средствата. Дали обаче са техни, или са осигурени от друг, а „дарителите” играят ролята на финансови мулета – това може би е добре да проверят Сметната палата, данъчните и правоохранителните институции.

И ако тук това е т.нар. сив механизъм за финансиране на проектите на олигархията, добре ще е Трайчо Трайков да спре да се прави на експерт по геополитически въпроси и да отговори – на какви други въпроси, освен журналистически, отговаря банкерът беглец Цветан Василев. Защото изказването на Трайков от ноември миналата година по адрес на Василев идва само два месеца след като именно олигархът Иво Прокопиев се опита чрез поръчковата си медийна бухалка „Капитал” да „позачисти” имиджа на отговорния за фалита на КТБ. Само да не трябва накрая, “следвайки пътя на парите”, и Трайков, и протестърът “предприемач” Николай Стайков да отговарят и на „други” въпроси, не само на журналистически, като например – какво знаят за „черните” практики при финансиране на политическия инженеринг…