Още три хипотези за списъка от снимката на Бобоков

Изброените имена и посочените средства потвърждават съмненията на мнозинството от българите, че в голямата си част родният предприемачески елит все още няма правдоподобно обяснение за първия си милион, пише "Правен свят". 
 

Множество теории се появиха за съдържанието на списъка със знакови имена от Прехода, изписан върху задната част на неизвестна снимка открита при претърсванията на имот на обвиняемия бизнесмен Атанас Бобоков.

Най-удобната теза за собственика на снимката е тази, че това е добре известен списък с имената на богати българи, изваден от книга на писателя на конспиративни романи Григор Лилов.

Не е случайно, че само няколко часа след като версията бе лансира от няколко сайта, известни с ненавистта си към прокуратурата, същата теза застъпи и самият Атанас Бобоков.

Само че въпросната хипотеза не е много убедителна, тъй като в списъка присъстват имена, които ги няма в книгата на Лилов. И още една съществена подробност - не е ясно кой, кога и защо калкулира неизвестни бандити, посочвайки че някои са в чужбина, част от които живи, но и убити.

Според един от посочените поименно – бизнесменът Красимир Стойчев - списъкът съдържа имената на родни индустриалци, които покойният Младен Мутафчийски агитирал, за да се включат в защитата на българския капитал в навечерието на членството на страната в Европейския съюз.

Според други твърдения – братя Бобокови мерили собственото си богатство и това на други влиятелни наши сънародници, натрупали солидни средства в първите години на Прехода.

Има обаче поне още три хипотези, които вероятно разследващите ще трябва да изяснят. Те са породени от странното изписване на следните символи най-горе на бележката: „70 г.“ и „Б-я 62“.

Публично известен факт е, че доста преди да дойде 10-ти ноември 1989 г. режимът на Тодор Живков бе започнал да източва безотчетно средства от изпадналата в затруднение българска икономика под формата на инвестиции във външнотърговски дружества.

Такива са компании като „Кинтекс“, „Тексим“, Техноимпорт“ и много други. Множество са свидетелствата, че именно от тези фирми, управлявани от щатни сътрудници на бившите тайни комунистически служби, се поставя началото на новия български капитал в началото на 90-те години.

Дали под формата на митологично раздавани куфарчета с пари, дали чрез трансформирането от агенти на ДС и на РУМНО на държавните външнотърговски дружества в частни компании, факт е, че голяма част от въпросните фирми правят бързо и много богати малцината избрани.

Заради това тезата, че това може да е списък с имената на получателите на „куфарчета“ и сумите в тях далеч не трябва да се изключва.

Другата възможна хипотеза е свързана с това, че списъкът вероятно е направен 2004-2005 г., т.е. повече от 6-7 години след фалита на голяма част от българския банков сектор.

Към момента на изготвянето на списъка вече е ясно, че отговорност от виновниците трудно ще се търси, което не изключва версията, че сумите може да представляват невърнатите кредити към умишлено фалираните банки.

От съществено значение за установяване на истината е проверка на още една хипотеза, която донякъде съвпада с версията на Красимир Стойчев.

Може да се окаже, че сумите срещу всяко от имената представляват средствата с недоказан произход, които би било от особена важност да бъдат легализирани, иначе казано „изпрани“, в навечерието на присъединяването на България към ЕС.

Със сигурност изброените имена и посочените средства потвърждават съмненията на мнозинството от българите, че в голямата си част родният предприемачески елит все още няма правдоподобно обяснение за първия си милион.