Въпросът е какво правят наистина нашите в Либия. Този въпрос бе зададен интелигентно и аргументирано от колегата Борислав Зюмбюлев преди няколко дни. Пращаме вече трети самолет, осигуряваме чуждестранен превоз, молим се нашите да се приберат от един уникален диктаторски и мракобеснически режим. И в същото време заедно с благодарностите към държавата ясно се формулират и други позиции.
По национална ефирна телевизия българка от Либия заяви (преразказвам по смисъл), че всички, които напускат Либия, се връщат в собствените си държави, а ние, българите, се връщаме в една бедна, неуредена и корумпирана България. А едно детенце, българче, родено в Джамахирията, простичко каза пред микрофоните: &quot;Искам да се върна в Либия&rdquo;.<br /> <br /> Звучи ужасно за една държава &ndash; член на Европейския съюз, чиито граждани са готови да останат в диктаторския режим, който се превръща в по-голяма ценност за тях от свободна и демократична България.<br /> <br /> Да, свободна, но бедна. И тук е въпросът за ценностите. Преди години, около процеса с нашите медсестри, много българи твърдяха, че това не ги засяга и че биха продължили работата си в Джамахирията. Сега част от тях са готови да жертват личната си сигурност срещу няколко неизплатени заплати или бъдещи приходи, които не могат да намерят в България. Напълно съм наясно с аргумента, че иначе нашите ще загубят пари и имущество. Но Бога ми, защо приемаме за нормално да поставяме на риск живота си в извратен диктаторски режим, за да не загубим някой лев повече. Конкретният пример е за един сънародник, който се отказал да се евакуира на турския ферибот само, защото отказали да вземат и колата му. И да викаме, че държавата не се грижи за нас? <br /> <br /> Въпрос на ценности. Както за демокрацията, така и за личната ни представа за стойността на родината ни като демократична, но и стабилна икономически държава.<br /> <br /> Поредният полет на правителствения &quot;Еърбъс&rdquo; докара само 41 наши сънародници от Либия. Другите, неизвестно колко на брой, остават. Изкушавам се да си мисля, че и най-бедната демократична държава е по-богата от най-богатия тоталитарен режим. <br /> <br /> Но май има да уча още много. <br /> <br /> <strong> Евгени Петров</strong><br />