Луд отвлича автобус. Жена сипва сода каустик в киселото мляко. Мъж убива децата си. Още един луд. Много луди. Някой у нас се прави, че не разбира какво става, коментира Мартин Карбовски пред “Стандарт”. Опитват се да заличат разликата между луд човек и превъртял човек.
Луд отвлича автобус. Жена сипва сода каустик в киселото мляко. Мъж убива децата си. Още един луд. Много луди.
Някой у нас се прави, че не разбира какво става. Опитват се да заличат разликата между луд човек и превъртял човек. Довчера същите хора са ходили в казарма, плащали са данъците, гледали са деца - тогава не бяха луди. Но днес всички се сещат, че са били особени зли, нагли, непорядъчни, ударили са си главата - което сякаш означава лудост. А не е така.

Държавата България чрез ерудираност и общи приказки се измъква от собствената си диагноза чрез диагнозата на превъртелите. Държавата съобразява какво да каже за повсеместното полудяване. Този е луд, този е луд, този и този също. А на нас в това време не ни трябва някой да съобразява как да се измъкне от ситуацията, а решение на проблемите.
Държавата се прави, че решава проблемите си чрез изолация на проблемите. Изолация, в която решението на проблемите не ни интересува Да забравим тези трагедии, казва държавата.
Това са истински драми на луди хора, които са далече от нормалното живеене в тази страна.
Но реалността извън държавата продължава да съществува. Реалността доказва, че това не са луди хора, а са хора, които живеят отчаяно. Разгледайте образите на лудите. Те имат твърде много заеми, за да бъдат обикновени луди. Разгледайте тяхното обкръжение. Манчо и горящите му роднини. И в това семейство има емигрант. Който се връща от Испания, но не успява да види баща си, защото баща му е за дърва. Емигрантът катастрофира още преди да е казал добър ден на татко си. Още една луда история. В същото семейство. В България истинските луди са щастливи хора. Те не забелязват общата мизерия. А тези, които наричате луди, са нашите отчаяни съседи. Докато всеки оправя поминъка си самостоятелно, от шапката на живота изпадат цели съдби, цели родове, цели животи. И като изпаднат, ние веднага им слагаме етикет - "луди". Това успокоява, нали?!
Жената, която намира сода каустик в киселото мляко на детето си, не е просто бедна. Тя е разделена. Живее с някой друг без бъдеще. Дали не е просто една луда, която, за да й обърнат внимание медиите, е сипала сода каустик на детето си? Много лесно ще изглежда да е така. Манчо преди да запали къщата на роднините на жена си, първо я набил. Не е бил луд, а просто я е набил в рамките на широката норма. Манчо бил отрязал с резачка пръст на съсед. Дали не е бил луд и тогава?! Или просто е бил съставен от две части човек - първата част на човека е отчаянието, втората безнаказаността. Това не е човек, това е неуправляем бинарен снаряд. Това не е луд - това е диагнозата на една много болна нация.
Защото това е всеки ден. И ако не беше страхът да не ни запалят къщата, щеше да се знае много повече за диагнозата.
Никой не иска да каже истината. Когато истината се каже, веднага всички се изправят на нокти срещу нея. Бойко Борисов греши - у нас не е останал лош човешки материал - у нас остана да живее отчаян човешки материал. Объркан материал, който се държи лошо. Неадекватно. Често - глупаво. Направо жестоко.
Това са хората, които останаха без деца - едни заминаха за чужбина, други се пропиха. Това са хората, които останаха без жени. Едни заминаха за чужбина, други се развалиха. Това са жените, които нямат мъже - едните избягаха някъде, другите са безработни. Това са хората, които не произвеждат нищо - пенсионерите не могат да се похвалят с това, циганите също, Манчо също, Атила от отвлечения рейс също. Това е простичката истина. Няма некачествени хора - има отчаяни, тъжни, скапани гласоподаватели, които не произвеждат нищо. Безработни гласоподаватели. На тях всеки ден им се внушава, че трябва да се гласува за една нова държава и всеки ден те нямат друга работа, освен да гласуват.
На повечето от тях не им хрумва кой може да е виновен за това. На по-малкото - просто им прилошава и убиват децата си.
Не от лудост, а от липса на смисъл. Липсата на смисъл и липсата на бъдеще правят които и да е деца излишни. Убиват децата си и защото... могат да си го позволят. И заради това че (пак!) не ги приемат на сериозно. Настъпи такава епоха в държавата България - взимат те на сериозно, броят те за човек само когато направиш нещо зло. Дълго се борихме, старахме се сякаш да стигнем дотук. Човешкият материал днес просто се е нажежил до край и започва да се топи. Започва да пръска искри, които ни влизат болезнено в очите. А това е само началото.
/БЛИЦ