Отчетът на Лозан Панов

Призивът на 11 от членовете на предходния Висш съдебен съвет (ВСС), избрали Лозан Панов за „съдия №1“, да подаде оставка, даде повод на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) да обещае отчет за свършеното в периода от началото на февруари 2015 г. до наши дни.

„Правен свят“ реши да облекчи г-н Панов, като представи ретроспекция на системното нарушаване на Етичния кодекс на българските магистрати и уронване престижа на съдебната власт, лошото изпълнение на задълженията му като председател на ВКС, пълното абдикиране от решаване на проблемите на магистратите и от ръководството на Съдийска колегия на ВСС.

Това се налага и защото е почти сигурно, че в своята версия на отчет Лозан Панов няма да пропусне за пореден път да се изкара жертва на митичното задкулисие, като не пропусне да си припише „заслуги“ по политизиране на съдебната власт. А и „Правен свят“ вече е представял своеобразен отчет на Лозан Панов по повод четвъртата година от избирането му – още през февруари 2019 г.

Но да се върнем към февруари 2015 г. Две седмици след като встъпва в длъжност като председател на ВКС, на 14 февруари Лозан Панов сключва граждански брак с Елисавета Ганева, която приема фамилното име на съпруга си. Кумове на младото семейство се оказват собствениците на известната строителна компания „Артекс“ - архитектите Весела и Пламен Мирянови.

По-късно ще се окаже, че преди това Елисавета Панова е закупила от бъдещите си кумове луксозен апартамент (за което говори и названието на сградата „Дипломат“) в престижния софийски квартал „Изгрев“ на стойност поне около 4 пъти по-ниска от пазарната към онзи момент. Макар да измина повече от една година, семейство Панови така и не е дало логично обяснение за разликата от няколко стотин хиляди лева между реалната цена на имота и представената пред данъчната администрация.

По въпросите за неустановения произход на средства, семейството на Лозан Панов дължи много отговори, най-малкото, защото данъчна проверка, провокирана от самия председател на ВКС, установи разминавания в размер на повече от 100 000 лв.

Освен семейното гнездо, обитавано от Елисавета и Лозан Панови, за което всъщност се плаща наем на фирмата на нежната половинка на председателя на ВКС, „съдия №1“ така и не обясни как е успял да си закупи вилно място с лятна къща на брега на морето в престижна местност в близост до Варна.

За пет години Елисавета и Лозан Панови многократно демонстрираха отказа си да проявят публичност, каквато дължат по закон. Стигна се дотам, че заради целенасочен отказ на Панов да декларира доходите и имуществото си, той стана първият председател на Върховния съд, който изгуби на две съдебни инстанции дело срещу Сметната палата за наложена му глоба в размер на 1000 лв.

Но вместо да прояви смиреност, жената на председателя на ВКС нападна съдиите, нарече съдебните актове „извращение с правото“ и се закани да съди държавата в Съда в Страсбург. Последното е особено любопитно в контекста на разкритията за тежки зависимости в Европейския съд за правата на човека, направени от френски анализатори, които уличиха българския съдия Йонко Грозев в конфликт на интереси.

Грозев и наскоро избраният за председател на ЕСПЧ Робърт Спано бяха гости на Лозан Панов миналата есен в София. Как ли ще отсъдят съдиите в Страсбург по дело на „Елисавета и Лозан Панови срещу България“?

Председателят на ВКС допусна и нещо абсолютно недопустимо и дори немислимо, при това не само у нас, а и във всяка нормална правова държава – грубо вмешателство в служебните му задължения на член на семейството му.

Интервютата, които съпругата му даде в изминалите пет години, от една страна бяха предварително режисирани и единствено за медии, ангажирани с опазването на поста на Панов, а от друга страна – изобилстваха от лични нападки срещу магистрати, общественици, политици и ръководители на институции от други власти. Така се оказа, че ангажираният политически адвокат – Георги Атанасов, защитава интереса на Панова по дело срещу български медии, а същевременно същият юрист представя становища от името на Висшия адвокатски съвет по тълкувателно дело на ВКС, отнасящо се до интереси на друг негов клиент – Иво Прокопиев, пред чиито издания съпругата на Лозан Панов се изявява.

„Съдия №1“ даде всичко от себе си, за да може чрез тълкувателна дейност или сезиране на Конституционния съд да осигури защита на интересите на подсъдими лица от ранга на Прокопиев и укриващия се в Белград над пет години фараон-беглец Цветан Василев.

Стигна се дотам, че в кабинета на председателя на ВКС официално бе приет пратеник на Цветан Василев – лицето Георги Б. Георгиев, понастоящем обвиняем за нападение над журналисти, известен с нецензурния си език, с който залива публичното пространство и парадиращ с близостта си до отговорния за фалита на КТБ.

Под ръководството на Панов ВКС произведе тълкувателно решение, което буквално „взриви“ работата по отнемане на незаконно придобито имущество. Единствено бързата реакция на Антикорупционната комисия и на депутатите, чрез спешна редакция на закона, осигури защитата на обществения интерес.

Нещо повече, въпреки многобройните опити у нас „гражданската конфискация“ да бъде сатанизирана, Съдът на Европейския съюз наскоро потвърди правото на държавата да конфискува незаконно имущество, дори и при оправдателна присъда по наказателно дело или прекратено производство.

Особено напрежение породи и друго тълкувателно решение на ВКС, свързано с обезщетенията за пострадалите и близките на загиналите при тежки ПТП.

Отново се наложи реакция на парламента, противното можеше да доведе до фалит на застрахователи или непосилни за плащане от шофьорите такси за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. По този въпрос Лозан Панов не взе отношение, както и по друг – най-популярното и значимо конституционно дело – това за „Истанбулската конвенция“.

Като председател на Върховния съд, Панов направи всичко по силите си най-висшата съдебна институция в държавата да остане без становище по конституционното дело. Просто Панов бе намерил начин да издейства изготвянето на алтернативно становище, което противоречеше на вече готовото мнение и което с категоричност отхвърляше опитите за прокарване на джендър-идеологията в законодателството.

За да затвърди усещането, че в мандата му ВКС се превърна в институция в услуга на корпоративни, лобистки и задкулисни интереси, неговият председател използваше правомощията си, за да атакува по всевъзможен начин работата на специализираното правосъдие и в частност – Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд.

Освен че Панов ще бъде запомнен с това, че на хибридни протести името му стоеше до това на осъдената на 20-години затвор за корупция бивша кметица на столичния район „Младост“, председателят на ВКС всячески се опитваше да оказва натиск върху съдиите, ангажирани с разглеждането на висящото наказателно дело срещу нея и заместничката й. Скорошно решение на Върховния административен съд в полза на съдия Георги Ушев потвърди, че действията на Панов са били неправомерни.

По стара нашенска традиция, още в началото на мандата си, Панов предприе и яростна чистка в администрацията на ВКС. На мястото на служители с дългогодишен опит „съдия №1“ назначи свои приближени.

Стигна се до абсурдната ситуация, при която се оказа, че шофьор на председателя на ВКС е негов съученик от училищните години. Това се разбра покрай абсурдния опит на Лозан Панов да се изкара жертва, като твърдеше, че някой се е опитал да развие болтовете на гумите на служебния му „Мерцедес“.

Подобна се оказа ситуацията с провокативен протест срещу Лозан Панов пред сградата на ВСС, когато група младежи с маски на лицето държаха в ръцете си истински „агнешки главички“. И докато твърди, че това било заплаха срещу него, председателят на ВКС удобно пропуска, че с мирния си протест гражданите изразяват възмущението си от неговата зависимост от добре известния кръг на „Агнешките главички“, свързван многократно с олигарха Иво Прокопиев и бившия приватизатор №1 и премиер Иван Костов.

За сметка на това, Панов публично легитимира всевъзможни хибридни протести срещу държавни институции и най-вече срещу прокуратурата, организирани от маргинални групи, свързани отново с кръговете около Прокопиев и Цветан Василев. На няколко пъти Панов държа политически речи, съдържащи уронващи престижа на съдебната власт твърдения, за които по-късно, като председателстващ заседанията на Съдийската колегия на ВСС, ораторът отказваше да поеме отговорност.

За никого не е тайна, че функционирането на Съдийската колегия на кадровия орган е повече от трагично. Панов и останалите му две приближени кадровички превръщат почти всяко заседание във фарс. Като понякога това се случва и на заседанията на Пленума. Резултатът е повече от плачевен – нерешени остават въпроси като натовареността на магистратите, липсват конкретни действия по оптимизиране на съдилищата, нещо, което от прокуратурата извършиха на два пъти в рамките на предходните две години.

Оказа се, че дори системата за „случайно разпределение“, внедрена след варварски натиск от Христо Иванов и компания в края на 2014 г., е компрометирана. Единственото обяснение защо този въпрос пет години остава нерешен е, че това е обслужвало интересите на кукловодите на председателя на Съдийската колегия. На ръководените от него заседания на колегията Лозан Панов проявяваше активност единствено, когато точките в дневния ред обслужват неговите интереси или са поискани от политизирания Съюз на съдиите в България.

Така в един период се стигна до парадокса почти на всяко заседание кадровиците да обсъждат искания за отправянето на заплахи срещу независими медии, дръзнали да разкриват магистратски зависимости или взимането на скандални съдебни решения.

Срамно е, че се стигна дотам, че председателят на ВКС в един момент изпадна до положение, че му се наложи сам да брани кариерното израстване на съдийка, която бе решила в негова полза дело на служителка от администрацията на ВКС, която бе обжалвала своето уволнение.
За срам говори в откритото си писмо-мотиви и бившият дългогодишен заместник-председател на ВКС Красимир Влахов, който в началото на 2018 г. сам се оттегли от поста след неуспешните опити на Панов чрез шантаж и натиск да го отстрани.

Влахов обяви, че се срамува от съвместната си работа с Панов, разкривайки тежкото положение, в което съдът се намира под ръководството на настоящия си председател. Още преди повече от две години се разбра, че Лозан Панов почти не ходи на работа, не общува с колегите си, не решава текущи въпроси.

Оказа се, че Влахов е бил прав, най-малкото, защото фиаското с превръщането на Съдебната палата в бардак от Лозан Панов бе напълно очаквано и единственото логично.

Заснемането в храма на Темида на пошъл чалга-рап клип, с участието на разголени девойки, въоръжени батки и деца с разширени от наркотици зеници, е най-точната атестация за изминалите пет години от седемгодишния мандат на Панов като председател на Върховния съд. Но вместо смирение и поемане на отговорност, за пореден път Лозан Панов предпочете да се изкарва жертва на несъществуващи заговори и конспиративни сценарии, нищо, че само ден-два преди това твърдеше, че заснетото било изкуство.

Поредното удобно интервю на Панов за сайт на подсъдимия Иво Прокопиев всъщност показа нещо много по-страшно. То поставя открито въпроса за психическата устойчивост на председателя на ВКС. Особено в контекста на многобройните призиви, вкл. и на бивши кадровици, подкрепили избора на Лозан Панов, да стане ясна причината, поради която той се е отклонил от задължителната за онези времена военна служба.

В изминалите пет години Панов многократно се опитваше да спекулира с темата за кадруването в съдебната власт, включително и със своето издигане до най-високия съдийски пост. Макар да е публично известен фактът, че до избора му се стига след предложение от бившия конституционен съдия Румен Ненков, който сам призна, че го е номинирал и след осигуряването на политическа подкрепа от страна на управляващата партия ГЕРБ, по признание на самия премиер Бойко Борисов.

Това едва ли има съществено значение, с оглед оставащите година и половина до края на трагичния мандат на настоящия „съдия №1“. За всички отдавна е ясно, че Панов оставка не би подал, освен, ако не му бъде наредено да го направи от Иво Прокопиев, Цветан Василев и други като тях. При това с ясната цел – евентуална политическа кариера.

Нещо, което оказа се е било обсъждано още през лятото на 2016 г. на сбирка, ръководена от Иво Прокопиев и на която злощастният бивш правосъден министър Христо Иванов кръщава жената на Лозан Панов „Черен лебед“. Напълно ясно е, че ако остане до началото на 2022 г., Панов ще има две ключови задачи за изпълнение – да бламира опитите на кадровия орган да избере достоен съдия, който да се заеме с непосилната задача да възстановява престижа и доверието в осквернения ВКС и да продължи с политическите атаки срещу неудобната за престъпните интереси действаща прокуратура.

Панов вече няма време дори да попречи на финалния изход по ключови за олигархичните интереси наказателни дела, които предстои да се разглеждат на последна инстанция пред Върховния съд.

Предсрочното прекратяване на мандата на Лозан Панов преди неговото изтичане през февруари 2022 г. е възможно, ако държащите го на поста му решат, че им е нужен в предстоящите през пролетта на 2021 г. редовни парламентарни избори или за президентския вот през есента на следващата година.

Това е единственият начин и за самия Панов да търси спасение от злополучния си мандат начело на ВКС, а и от въпросите за незаконно притежаваното имущество. Като политик ще може да се оправдава и пак да се изкарва жертва. Едно е ясно със сигурност и това е, че след множеството мръсни петна, които нанесе върху съдийската тога, Панов няма бъдеще като магистрат.