Паралелната реалност на олигархията

Развитието на технологиите и науката тласка човечеството към непознати до скоро измерения на реалността. Няма да ни се наложи да чакаме още дълго до момента, в който милиарди хора на планетата ще прекарват повече време във “виртуалната реалност”, отколкото във физическата си битност.

И докато очакваме масовото навлизане на следващата иновация, която ще предопредели не дотам светлото бъдеще на човечеството – изкуственият интелект, чиято “благородна” цел е да ни разтовари от мисловния процес, ловки спекуланти тестват нагласата на обществените маси с “фалшиви новини” и “пост-истини”. Не за първи път се налага да акцентираме върху думата на 2016-та година, в каквато се превърна словосъчетанието “пост-истината”. Така днешната цивилизация наименува процеса на изграждането на изкривена или паралелна реалност, която води до тотална заблуда огромни групи от хора и ги кара да взимат грешни решения. У нас генератори на “пост-истини” са основно олигархичните кръгове, които посредством инженерстване на паралелна реалност, пробват да поставят бурка върху собствените си прегрешения и закононарушения. Това разкрива в авторски анализ "Труд".

Заливането на обществото с “фалшива реалност” и “фалшиви новини” се осъществява по традиционния пропаганден начин, като за облъчване на обществото се използват три комуникационни канала – собствени поръчкови сайтове и хартиени издания, овладените публицистични предавания на мейнстрийм медиите: бТВ, Нова и БНТ, БНР и Дарик радио, както и чрез социалните медии, посредством хиперактивност на дизайнери, анализатори и протестъри “на повикване”.

Бяла риза със затворническо райе

Всичко това позволява на обвиняем за приватизацията на 33% от държавния дял на едно от трите електроразпределителни дружества в страната да морализаторства от ефира на бТВ. В “удобното” интервю водещата Евгения Марчева дори не си и помисля да попита лицето Иво Прокопиев за обвиненията срещу него, които засягат дейността на бивш вицепремиер и финансов министър, на бивш министър на икономиката и енергетиката, както и на фондовата борса. Вместо това, Прокопиев обстрелва разследващите го органи с всевъзможни клевети и манипулативно изкарва себе си и още три дузини, разследвани за корупция властимащи, за жертви. Олигархът, който обича за телевизионните си проповеди да се облича в бели ризи, очевидно разчитащ, че така ще вдъхне повече доверие в аудиторията, този път бе изневерил на стила си и бе в бяла риза с изключително подходящото черно затворническо райе. Нетрадиционният избор на риза не попречи на Прокопиев да влезе в ролята на индиректен защитник на банкера-беглец от българското правосъдие и обвиняем за банкрута на четвъртата по големина българска банка – Цветан Василев.

Крадецът вика – дръжте крадеца

Още в навечерието на 20-ти юли, когато обвинителният акт за фалита на КТБ бе внесен в Специализирания наказателен съд, у нас стартира дълго подготвяна операция по изграждането на “паралелна реалност”. В синхрон – поръчковите издания на олигархичния кръг “Капитал” и “кафявите медии”, спонсорирани от укриващия се в Белград фараон, фигури като Прокопиев, адвокатите на Василев и всевъзможни други “коментатори” се заеха да неглижират непосилния труд на разследвалите злоупотребите, причинили загуби за почти 5 млрд. лв.

Организирано в публичното пространство се пускат удобни за дуета Прокопиев-Василев “опорни точки”, чиято задача е да неглижира фактите – 210 000 страници наброяват копията на обвинителните актове, повдигнати обвинения срещу 18 лица, разпитани над 400 свидетели, изготвени над 90 експертизи от 27 вещи лица, доказателствен материал, който надхвърля 1360 тома. И всичко това за срок от година и седем месеца. Достатъчно е човек да прочете 155-те страници резюме на обвинителния акт, за да разбере мащабите на злоупотребите, които Цветан Василев е дирижирал, докато накрая, при бягството си от българското правосъдие, е принуден да се укрива на паркинга на МОЛ във Виена. Целта е чрез насищане на информационното пространство с внушенията на олигархични партньори на беглеца и неговите наемници, обществото да чуе и види единствено “пост-истината”, но не реалните факти и най-вече – доказателствата, подкрепящи обвинителната теза за източването на финансовата пирамида КТБ. Паралелна реалност, в която обвиняемите стават заклеймители – класика в жанра: “крадецът вика – дръжте крадеца”.

Как “румънският модел” се превърна в тема табу

Законодателната инициатива на управляващото мнозинство, с която да се осигури ускоряване на наказателния процес, а и нещо много важно – ограничаване на възможността за шиканиране на делата от страна на адвокатите на подсъдимите, както и прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта към Специализирания наказателен съд, е друга от мишените на “пост-истината” в последните дни. Изведнъж най- големите радетели на борбата с корупцията, тези, които повече от три години не спираха да лансират необходимостта от създаването на “специален” заместник-главен прокурор, изведнъж се превърнаха в най- големите противници разследванията за корупционни престъпления да се гледат от специализирани съдебни състави. Нещо повече, “борците” срещу корупцията, които с чужди грантове решиха да си правят и частна прокуратура, хич и не искат да чуят за по-строги рестрикции срещу разследваните за злоупотреба с власт, незаконно облагодетелстване и взимане на подкупи.

Както до вчера даваха за пример съседна Румъния, в която имало арести на корумпирани, а министри, депутати, кметове, бизнесмени и какви ли още не представители на елита са в затвора с ефективни присъди, така днес Иво Прокопиев от “първо лице” започна изграждането на ново алиби, както за себе си, така и за останалите обвиняеми гравитиращи около олигархичния кръг “Капитал” – били правоверни и западно ориентирани. Странно е каква точно индулгенция се опитва да получи Прокопиев с това внушение, сякаш не стана именно крупен “западен” инвеститор у нас причина за обвинение на ексдепутата Гроздан Караджов.

Несъмнено е трудно положението, в което олигархичните кукловоди се намират. След толкова кампании по лансирането на “румънския антикорупционен модел” и карпатската мечка “Лаура Кьовеши”, изведнъж им се налага да градят спешно “паралелна реалност”, че подобни действия у нас биха били неприемливи и ограничаващи човешките правата. Разбира се, никой няма намерение да прилага порочния и междувременно самоизобличил се “фалшив” румънски модел. Румънският модел се превърна в тема “табу” за неговите най- големи прокламатори. Със сигурност, мнозинството в Народното събрание би получило сериозна обществена подкрепа, ако пресече опитите с “фалшивите новини, коментари и опорни точки” промените в НПК да бъдат отложени или отхвърлени.

Отдавна хората не желаят прокурорите да се оправдават със старите и неработещи закони, съдиите да намират вратички, за да произнасят оправдателни или максимум условни присъди, а лабораторните инженери на “паралелната реалност” на олигархията и нейните корумпирани проксита във властта в раирани костюми, изолирани за дълго не само от Народното събрание, правителството, президентството, ВСС, съда и прокуратурата, а и от хората. А това със сигурност ще накара мнозина да предпочетат да запазят правото си на собствен избор, вместо лъскавите опции на изкуствения интелект.