Парламент 45½ - не е беда човек да е прост, беда е да е зъл

Пак имаме парламент. Не съм сигурен дали заслужава да бъде наречен Парламент 46 или 45½ е по-близо до истината.

Скучно е да се говори за него, защото е същият като предишния, а за предишния, струва ми се, каквото можеше да се каже, се каза.

Единствената интрига е правителството – ще успее ли П45½ да го излъчи, как, с чии гласове, с каква мисия и програма; с какви договорки и какви компромиси; с какви ангажименти и с каква международна и вътрешна подкрепа, защото при тази избирателна активност легитимността му ще бъде крехка – за най-големите партии са гласували по около 10% от избирателите, а за останалите е срамно да се говори.

Ще успее ли новото правителство да проумее какво се очаква от него или ще се хвърли в безсмислени движения, само за да докаже своята уникалност и иновативност? Колко ще просъществува, преди Орелът, Ракът и Щуката да се хванат за гушите? Станислав Трифонов не биваше толкова лесно да се отказва от кабинета „Николай Василев“.

Сега е възможно да направят широк кабинет на единствения принцип „Всички (вкл. БСП и ДПС) срещу Бойко Борисов“, но е възможно да не се разберат още в самото начало. Което мнозина ще кажат, че би било голяма простотия.

Нека в очакване на новия кабинет да се запитаме: кой е виновен за простотията?

Не за конкретната, а за абстрактната национална простотия. Според най-популярното схващане виновни били простите избиратели, задето пращали във властта прости политици.

Да, звучи правдоподобно. Но това ли е бедата? Простите политици, които приеха Търновската конституция (с всичките ѝ несъвършенства), нима бяха излъчени от по-малко прости избиратели в сравнение с днешните?

Не е беда човек да е прост. Беда е, когато е зъл.

Какво е да си прост? Невинаги означава да си тъп, макар често да се разбира и това. Никой не е виновен, че е тъп, но за простотията си всеки носи отговорност. Един е висок, друг е красив, трети е умен и т.н.

Ниските, грозните и глупавите не са виновни. Простият е некултивиран, такъв, който не е пожелал да се запознае с основни принципи на цивилизацията и то единствено от мързел, граничещ с нечистоплътност.

Простотията е отсъствие на култура, а културата не е нищо повече от необходима информация по важни въпроси, включително нравствени и естетически. Културата е необходима, защото поставя основа за адекватна преценка и правилни решения. Ние решаваме преди всичко на базата на прецеденти, а познанието ни за прецедентите е в материалната и духовна култура, наследена от предците и създавана от съвременниците.

Изтъркано клише е, че който не познава историята е обречен да изживява отново и отново нейните кошмари. Е, непознаването на историята е вид простотия. Така е и с литературата, музиката и философията.

Така е и с общата представа за точните науки, която всеки е длъжен да има, ако желае да е адекватен бозайник в този заплетен свят. Който е бил лишен или се е самолишил от фундамента на културата, казваме, че е прост.

Какво е да си зъл? Това е съзнателно да си се отрекъл от доброто и съзнателно да си последвал злото. Да си задушил всяко съчувствие и всяка обич към друго живо същество. Да си поставил себе си на върха на мирозданието.

Да си приел личния си интерес за основен вселенски закон. Да изпитваш удоволствие от чуждото страдание, особено когато си го причинил сам, лично и преднамерено. И омразата. Добрият човек не мрази дори и онзи, който заслужава да бъде мразен; лошият мрази дори и този, който не заслужава. Злият се радва на насилие и разрушение.

Той е раболепен пред хората, от които зависи, и жесток към хората, които зависят от него. Жестокостта му често става ирационална и тогава се превръща в садизъм. Той наранява ненужно, за да доказва непрекъснато (най-вече на себе си) собственото си величие. Ако се види внезапно във власт, злият човек става непоносим.

Това са простотията и лошотията и както виждате, те са доста различни помежду си. По отношение на простотията и лошотията хората биват четири вида: прости и добродетелни, културни и добродетелни, културни и зли, прости и зли.

И аз не знам кой е по-вреден, кой е по-опасен – културният злодей или злият простак. На културния злодей можеш да обясниш и да го убедиш да извърши нещо полезно. Вярно, в повечето случаи той няма да пожелае, ако това не съвпада с личния му интерес, но понякога може да съвпадне.

Историята е пълна с културни злодеи, които в крайна сметка са се оказали полезни, защото в даден момент техният личен егоистичен интерес е съвпаднал с обществения. А и да не е съвпаднал, от дистанцията на времето ги гледаме със съвсем други очи.

Злият простак е нещо друго. Той е едновременно злонамерен и некадърен. Възгордява се лесно и му се ще да вярва, че единствено той е божествено прав по всички въпроси.

Ако е на важен властови пост, който предполага наличието на съветници, злият простак си избира съветници по-тъпи от него, за да може да сияе пред тях (за разлика от културния злодей, който си избира по-умни съветници, за да ги експлоатира). Затова, колкото е по-тъп злият простак, още по-тъпи са подчинените му, а често те конструират неговите управленски решения и отговарят за оперативната работа в поверения му сектор.

Кое е по-вредно: осъзнатото или неосъзнатото зло? Не знам. Осъзнатото, интелигентното зло може да бъде по-зло от всичко, докато неосъзнатото зло е стихийно. Със съзнателния злодей можеш да преговаряш и да го подкупиш, несъзнателният е като торнадо.

Кое е по-приемливо за един полис – тиран или земетресение? Слава Богу, от гледна точка на настоящите ни разсъждения това няма значение, просто го споменавам като дъвка за ума в часовете на безделие.

Какво да кажем за другите две категории? Безспорно културният и добродетелен  управник е най-желаният вариант за всяко общество. Щом е културен, то той познава историята, разбира от политика и е в състояние да се изправи срещу другите политици, за да отстоява каузите си.

А щом е добродетелен, то той има здрав морал с ясно и правилно подредени ценности, при което собствената му личност не е най-голямата ценност в системата. Щом има морал, то се ръководи от принципите на справедливостта, а справедливостта е първото изискване към всяка власт. Всичко останало ще се придаде. Но справедливостта е трудно нещо, защото иска любов. Без любов справедливостта бързо се превръща в терор.

Остана простият и добродетелен управник. Ако наистина е добродетелен, той с грижа ще събере около себе си хора, знаещи всичко, което той самият не знае, и са в състояние да се справят с всичко, което не е по неговите възможности.

Властта преди всичко е добро намерение, а при добро намерение решения се постигат. Властта е отговорност и воля за успех, а за тези качества не е нужно да си гений. Остава, разбира се, въпросът възможно ли е някой да бъде добродетелен, ако е много, ама наистина много прост, защото простотията и податливостта към злото са в права пропорция. Но предлагам да не навлизаме в тези мрачни дебри.

Тоест, както споменахме в самото начало, не е чак такава беда да си прост, каквато е да си зъл. Не е чак толкова лошо прости хора да дават властта на прости политици, колкото зли хора да дават властта на зли политици.

Така че, ако не можем да се надяваме на културни и добродетелни хора в парламента (а такива и сега има не малко, не ме разбирайте погрешно), то да се молим поне да са прости, но добродетелни, защото другите два вида – културният злодей и злият простак – са пагубни. Това е хубаво пожелание за избраниците, но какво правим с избирателите?

Способни ли са прости и зли избиратели да изберат културни и добродетелни управници? Усещате ли колко интересен и важен е този въпрос? Той няма бърз отговор. Как да стане така, че умни и добри хора да дават властта на умни и добри политици? Който отговори на това, предлагам незабавно да го помажем за цар.

Съзнателно не споменавам никакви лични имена от злободневната политика. Ако искате, поиграйте си, вземете имена на лидери от всички партии и ги разхвърляйте из хипотезите на горните разсъждения. После разменете местата им.

Продължавайте да правите това, докато ви е забавно и не ви е омръзнало. А когато ви омръзне, вземете голяма чаша на високо столче, сипете в нея три части просеко, две части Аперол и една част газирана вода, добавете тънък резен портокал с кората и 4-5 големи бучки лед. Вдигнете босите си крака върху нещо меко и размърдайте пръсти. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Коментарът е на Иван Стамболов-Сула и е поместен в "Труд"