Парламентът да избира държавния глава

Прекият избор на президент у нас (за разлика от Германия или Гърция, например) освен, че харчи много пари, придава на избрания едно твърде несъответстващо на Конституцията самочувствие и поведение. Известно е, че според основния закон президентът има предимно представителни функции, а основната власт е съсредоточена в правителството и парламента. Използвайки аргумента &bdquo;аз съм избран пряко от народа&rdquo; президентите у нас горят от желание да се изявят като фактори на политическата сцена и много често от партньор или коректив на управлението се превръщат в негов яростен опонент, което измества ролята на парламента и опозицията. <br /> <br /> Ако сте забелязали, у нас всички досегашни президенти са влизали в конфликт както със собствените си партии, така и с мнозинството, когато управлението е било от &bdquo;противниковия&rdquo; политически лагер. <br /> <br /> Особено драстичен случай е Първанов. Няма друг държавен глава, който в така рязко, грубо и категорично да се е намесвал в работата на институциите. Сериозни политици дори видяха в Първанов тайния мотор, задвижил скандалите с компроматите, които разтресоха държавата. Факт е, че президентът се превръща в основната опозиционна сила. Той се меси по въпросите на енергийните проекти, на кризата, на икономиката като цяло, връща всеки втори законопроект. <br /> <br /> Конкретен пример за вредата от прекия избор. Цялата компроматна война от последните месеци се обяснява с предизборната обстановка, но никой не споменава местните избори, а се говори единствено за президентската кампания, като за най-важното световно събитие. И отново обществото е залято от мърсотии, безсмислени спорове и скандали, а парата на творческата енергия и на народ и на политици излиза или през свирката, или през ануса. Получава се така, защото битката за президентския пост винаги е била битка за мерене на политическите позиции на основните партии. <br /> <br /> Именно това е най-тревожното. Особено в последната година огромна част от обществената и политическа енергия не само, че не работят в една посока, но обратното &ndash; безсмислено изтичат в ненужни спорове за отношенията между институциите. И вместо от обединител президентът се превръща в разединител на нацията. <br /> <br /> Накрая излиза, че народът с пряк избор посочва човек, който да връчва ордени, медали и пагони, да връща понякога закони и да разписва назначения предимно по предложение на Министерския съвет. И често подобни действия завършват с кавги и скандали (виж отзоваването на посланиците-агенти на ДС и скандалите около утвърждаването на шефа на военното разузнаване)<br /> <br /> Практиката показва, че е време да се премахне това двуличие между правомощията на държавния глава и начина на неговото избиране. И тъй като глупостите на Яне Янев за полупрезидентска република очевидно са нефелни, остава небезизвестният вариант президентът да бъде избиран от парламента, но с мнозинство от 2/3 или иначе казано &ndash; дори опозицията да е съгласна. <br /> <br /> Обзалагам се, че при това положение публиката няма да се тресе от въпроса дали Алексей Петров ще се кандидатира за държавен глава, дали Царя няма да се върне в политиката и кой стои зад всичко това.<br /> <br /> <em><strong>Евгени Петров<br /> </strong></em>