Пет години без полковника: как се промени Близкия изток след смъртта на Кадафи  

Днес се навършват пет години от убийството на либийския лидер Муамар Кадафи. След смъртта на полковника в Близкия изток се образува вакуум, който позволи сила и влияние да набере терористичната групировка „Ислямска държава” – към това мнение се придържа, например, кандидат-президентът на САЩ Доналд Тръмп.

Лидерът на Либия бе убит в своя роден град Сирт. След убийството тялото му бе изложено на показ в хладилник в търговски център за издевателства и гаври. С този варварски акт в Либия започна гражданската война, която продължава и до днес.
 
Президентът на САЩ Барак Обама определи датата на смъртта на Кадафи като „главният ден в историята на либийския народ”. След този ден някога процъфтяващата страна се превърна в зона на безкрайни граждански конфликти с хиляди жертви, ставайки притегателна точка за терористи от цял свят.
 
Унищожаването на Либия промени ситуацията в Близкия изток, създавайки условия за развитие на терористични организации и лишавайки милиони граждани на страната от достоен живот. По думите на президента на Русия Владимир Путин, международната общност и до момента не разбира как да реши този проблем.  
 
„Ирак, както и Либия, никога не е бил център на тероризма, а след ликвидирането на държавните структури те се превърнаха в разсадник на тероризма. Сега е необходимо да се щурмува Мосул, който има милионно население, с употребата на авиация, танкове и артилерия. Ето го резултатът. А в Либия въобще не се знае какво трябва да се прави. Държавата прекрати своето съществуване”, отбеляза Путин по време на своя реч в рамките на скорошната среща на БРИКС, цитиран от Звезда ру.

In Memoriam

Муамар Кадафи е роден през 1942 г. в бедуинска шатра на около 30 км южно от Сирт в семейство на арабизиран берберин от племето кадафа.

Ръководи Либия в продължение на 42 г. След Революцията (1969) изкачва всички стъпала в държавата, неочаквано се отказва от всичките си официални постове и започва да се титулува „Лидер на революцията”. Ако е пожелал можел да стане генералисимус, но се задоволява от капитан да стане само полковник. Формулира нова система на държавно управление, наречена „джамахирия“. В региона му дават прозвището „Арабски Че Гевара”.

Като част от управленческата си програма, през 1970-те години. Кадафи национализира всички частни предприятия, включително селскостопанските площи, петролната индустрия и банките, и позволява развитието само на малък семеен бизнес.

Кадафи последователно е привърженик и изповядва панарабизъм, антикомунизъм, просъветската политика, панислямизъм, войнствения интервенционизъм и панафриканския пацифизъм, превръща се в архитект на Африканския съюз. С годините той многократно променя своята геополитическа ориентация, към края се ориентира към СССР.

Поради своите противоречиви политически възгледи, Кадафи е възприеман както като революционен лидер и идеалист, така и като непредсказуем и страховит деспот.

Да, Кадафи в определен смисъл е диктатор заради постоянната си еднолична намеса в работите на държавата. Либия по същество е изкуствено образувание след разпадане на колониалната система и обединява трите обособени етноикономически области Триполитания, Киренайка и Фесан. Кадафи „сглобил” страната от разкъсани и често враждуващи племена.

Кадафи навреме проумява, че бъдещето на Либия като светска държава практически е невъзможно, че в нея няма никаква вътрешна спойка. Липсва единна либийска национална идея, а преди революцията тази роля изпълнява монархията, която има стари традиции.

Това определя опитите на Кадафи да експериментира различни форми на управление в държавата. В резултат Либия е достатъчно светска страна, с най-добро образование, индивидуални доходи и социално осигуряване в Африка, с най-висок индекс на човешко развитие. Трудно е да се предложи за конкретните условия нещо по-добро – страната просто не е дорасла за европейска демокрация.

Всичко постигнато от страната пропадна под бомбите и ракетите на предвожданата от Франция коалиция. Русия единствена протестира в ООН.

Сега президентът Обама нарече необмислените действия на САЩ в Либия през 2011 г. като своята най-голяма грешка за двата си мандата: твърде много непредвидени обстоятелства възникнали след смъртта на Кадафи.

Какво стана след Кадафи?

От 2012 г. страната е управлявана от Всеобщ национален конгрес, в който връх вземат привържениците на радикалния ислям. Конгресът прие шариата като основа за цялото държавно законодателство, но не успя да сформира дееспособен полицейски корпус и редовна армия.

През 2013 г. неговите едногодишни пълномощия изтекоха, обаче депутатите решиха да продължат мандата си още с една година. През февруари 2014 г. бившият съратник, а после противник на Кадафи, командващ либийската армия генерал Халиф Хафтар поиска правителството в Триполи да подаде оставка и Всеобщият национален конгрес да се саморазпусне.

Те обаче отказаха и генералът завладя „източната столица” Бенгази, намираща се на над 1000 км от Триполи. Така беше сложено началото на нова гражданска война в Либия.

Към края на 2015 г. в Либия действаха два парламента и две правителства, които управляваха от името на „целокупния народ”. На запад в Триполи се базираха органите на законодателната и изпълнителна власт, контролирани от ислямистите.

В Тобрук, недалеч от Бенгази, под защитата на войските на генерал Хафнар работят признатите от ООН правителство и избран на всеобщи избори Национален парламент.

На север богатата на нефт крайморска провинция Киренайка се оказа в ръцете на екстремисти, положили клетва за вярност пред ИД.

За да сложи край на разкола в страната, в Тунис през 2016 г. беше сформирано правителство на националното съгласие начело с бизнесмена Файез Сарадж. В Бенгази обаче не го признават.

По неговите сили очевидно не е решаване на главните задачи, стоящи пред правителството на Сарадж – възстановяване териториалната цялост на Либия, обуздаване на терористичната заплаха и изграждане на преграда против неспирния поток от бежанци в Европа.

И нещо също важно, Либия няма шанс да се възроди, ако не бъде постигната стабилност в съседните й страни.

Либийското общество преживява криза на доверие към държавата, пълзи постепенна и неотвратима деградация на държавните институции. Различните социални групи губят надежда и увереност, че могат да живеят в единна държава.

Пет години след смъртта на Кадафи на картата на Средиземноморието зее огромна черна дупка. Това е зона на нерегулиран и почти непредсказуем конфликт, който засяга интересите както на страните от Северна Африка, така и Европа.

Екип на БЛИЦ