Бившият български министър на вътрешните работи Румен Петков има проблем с германския разследващ журналист Юрген Рот. Пък и не само с него. Петков има проблем с публичността изобщо, със собствения си образ в огледалото на медиите и с някои от главните ценности на либералната демокрация. Това пише Александър Андреев в коментар за "Дойче веле".
 Но да караме подред, още повече, че словесните гафове, в чиято тиня затъна Петков по адрес на Рот, вадят като мехурчета на повърхността именно изброените проблеми на ексминистъра.
Ако тръгнем от най-безобидното: в интервю пред Би Ти Ви преди седмица Петков на един дъх обявява Рот за „лъжец”, „циник”, „нищожество” и „безгръбначно мекотело”, а от такава семантична еклектика могат да настръхнат косите дори на хора, по-слабо образовани от самия Петков. Хайде, древногръцкия цинизъм като философска школа го оставяме настрана. Но как един лъжец може едновременно да бъде и циник – тоест, човек, който има идеали, обаче знае, че те не са осъществими? И как пък тези двамата (лъжецът и циникът) ще се наместят в пихтиестото тяло на едно нищожно мекотело? Да, Петков се гневи и навярно поради това се заплита в противоречиви квалификации. Нека обаче по този повод да му припомним още нещо древно и философско, латинското „Юпитере, ти се гневиш, значи не си прав.”

Румен Петков разбира се притежава субективното право да вика подир Юрген Рот „Дръжте лъжеца!”. В „Новите демони”, все още непубликуваната книга на германския журналист, са цитирани и обобщени доста отрицателни твърдения за ексминистъра и взаимоотношенията му с престъпната долница на българското общество. Всеки засегнат в подобна ситуация може да каже, че другият лъже. Виж, доказването е по-хлъзгав терен и за двете страни. Макар че Петков вече се е подхлъзнал много по-рано с арогантното си пренебрежение към най-естествения аргумент на един разследващ журналист: пълна поверителност на източниците. И още: ексминистърът съвършено искрено не разбира и втория аргумент на Юрген Рот: че той като автор на книгата няма мнение, а само цитира наученото. Че как така няма да има мнение? Де се е чуло и видяло човек без мнение? Хеле пък журналист! Щом няма мнение, значи е някакво мекотело. Приблизително такива ще да са били разсъжденията на Румен Петков, който очевидно не е уведомен в детайли за жанра „журналистическо разследване” – една територия, свободна от авторски мнения, поне в по-развитите страни.
Други мнения, именно от по-развитите страни, предизвикват най-вече гнева на Румен Петков. Защото посветените добре знаят, че неговата оставка се посрещна с облекчение в ЕС, а един германски заместник-министър и бивш шеф на разузнаването съвсем наскоро намекна, че от МВР е имало изтичане на поверителна информация по двустранното сътрудничество. И най-вече, защото европейските експерти, които се занимават с България, вече тревожно умуват какво би станало, ако Петков спечели вътрешнопартийната битка в БСП. И не само умуват, ами и съответно информират политиците за възможните сценарии. /БЛИЦ