Пипалата на социалистите

&quot;Социалистическият интернационал&quot; не е измислено название или останка от миналото, а мощна международна организация с амбиции за глобален контрол. Това е главната теза в публикация на консервативното американско списание The New American. В нея се твърди, че &bdquo;Социалистическият интернационал&rdquo; е с нескрити намерения да управлява целия свят. Ако успее, организацията ще преразпредели световните блага: ще вземе от богатите държави, за да даде на бедните, ще въведе централно световно планиране на икономиката, ще разруши съществуващия национален суверенитет на държавите и ще наложи колективизъм - с други думи глобален социализъм, пише списанието. Всичко това Интернационалът ще постигне като превземе отвътре ООН и я превърне в ново световно правителство. <br /> <br /> В днешно време твърденията на The New American звучат почти комично - най-малкото защото представените в публикацията намерения на Интернационала изглеждат силно преувеличени и напълно непостижими.<br /> <br /> Фактите<br /> <br /> Но фактите сякаш говорят против това. &bdquo;Социалистическият интернационал&rdquo; съвсем не е някаква анемична организацийка на пощурели от капиталистическа скука дядковци, лелки, дечурлига и некадърни за друга кариера левичари. Към днешна дата в Интернационала членуват 170 партии, което ще рече, че в него са представени почти всички държави в света. Но това не е всичко: важни световни лидери са членове на организацията и, както изглежда, активно се трудят по нейната политическа програма. Сред тях са министър-председателят на Великобритания Гордън Браун, министър-председателят на Австралия Кевин Ръд, президенти, министри и водещи политици в Испания, Южна Африка,. и къде ли не в Латинска Америка. Изобщо заразата е много разпространена сред световни социалистически лидери, се казва в изследването на The New American. Илюстрация за това бил министър-председателят на Гърция, който е президент на &bdquo;Социалистическия интернационал&rdquo;.<br /> <br /> Социализъм на всички нива<br /> <br /> Всички тези лидери, твърди американското списание, провеждат политиката на Интернационала като използват механизмите на ООН и нейните агенции, в които са проникнали дълбоко. &bdquo;Конференцията за промените в климата в Копенхаген през декември беше главно резултат от усилията на Социалистическия интернационал&rdquo;, се казва в публикацията, която привежда множество доказателства за тази и други &bdquo;съвместни&rdquo; акции на Интернационала и ООН.<br /> <br /> Но как става това? &bdquo;Социалистическият интернационал&rdquo; действително има свои комитети, работещи по всички важни световни въпроси и във всички ключови региони: от световната криза и реформата на финансово-икономическата система, до промените в климата, проблемите в Африка и на Балканите. Тези комитети са ръководени от известни политици, икономисти и учени от цял свят. The New American твърди, че техните идеи са нещо като наръчник за работата на много от комитетите на ООН, а често едни и същи хора били членове на подобни по дейност комитети и в двете организации. &bdquo;Те се опитват да реформират ООН и да я превърнат в световно правителство&rdquo;, настоява списанието.<br /> <br /> Зелени, розови, червени<br /> <br /> The New American вижда спектъра на Интернационала така: идеите се движат от &bdquo;зелени&rdquo; (за околната среда), през &bdquo;розови&rdquo; (за финансите и икономиката), до чисто &bdquo;червени&rdquo; (за световното управление и преразпределението на благата). Списанието отива още по-далеч, свързвайки &bdquo;Социалистическия интернационал&rdquo; с комунистите-социалисти. Между комунистите и членовете на &bdquo;Социалистическия интернационал&rdquo; няма истинска разлика, пише авторът на публикацията. Като пример за връзките на Интернационала с &bdquo;червените&rdquo; са посочени членуващите в него &bdquo;реформирани комунисти&rdquo; - като българина Сергей Станишев. &bdquo;Социалистическият интернационал&rdquo; приема хора като него &bdquo;с отворени обятия&rdquo;, се казва в текста. Станишев е наречен &bdquo;момче-реклама на Социалистическия интернационал&rdquo;, което едновременно с това е бил министър-председател на България и лидер на БСП, чието старо име е БКП, подчертава дебело публикацията.<br /> <br /> Сред другите примери за връзки с комунистите са т. нар. фабианци, към които принадлежи британският премиер Гордън Браун. Структурите на социалистическите фабианци били почти идентични с тези на лондонския щаб на &bdquo;Социалистическия интернационал&rdquo;. &bdquo;Фабианците винаги са били ключов съюзник на комунистите, още от Лениново време. Те са помагали за прикриването на ужасяващите престъпления Сталин&rdquo;, твърди The New American.<br /> <br /> Интернационалът и Барак Обама<br /> <br /> По-нататък в публикацията се появява твърдението, че членове на Интернационала са проникнали и в американското правителство. Тези хора заемат ключови постове в екипа на Барак Обама, твърди списанието. Карол Браунър, сега директор на офиса на Белия дом за енергетика и политика по промените в климата, е наистина бивша членка на социалистическата организация. Самият президент, както и някои от главните му икономически съветници също са били под прякото влияние на видни членове на социалистическата организация, един от които е Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц. Неговите икономически идеи били &bdquo;крайъгълен камък в реформите на американската икономика, замислени от Барак Обама&rdquo;, заключава The New American.<br /> <br /> <br /> Дойче веле