Писател с ценен съвет към Петков: Вместо заплати за Украйна, събирай...
Да дадеш заплатата си за оръжие е равносилно на това да я дадеш за наркотици, категоричен е Христо Стоянов
Писателят Христо Стоянов се разгневи на призива на министър-председателя Кирил Петков българите да дарят по една заплата за боеприпаси за Украйна.
Христо Стоянов, чрез своята Фейсбук страница, посъветва премиера следното:
"КИРИЛ ПЕТКОВ ДА СЪБИРА КАПАЧКИ ЗА КУВЬОЗИ, НЕ ЗАПЛАТИ
Днес си мислих за десетките, не, стотиците хиляди деца, които се нуждаят - и ще се нуждаят от, кувьози, за да проплачат за първи път.
Да оповестят на света, че, ето на, ние сме тука и носим нови идеи за света, които ще променим. Не Кирил Петков и мафия, тези непроплакали деца, заради които хората събират капачки. Дори не заплати, защото в България се събират заплати за оръжие, не дори за останалите сираци деца на Украйна.
Събират се пари за оръжие, за да може с него да бъдат избивани останалите за кратко родители на бъдещите сираци. Да дадеш заплатата си за оръжие е равносилно на това да я дадеш за наркотици.
Защото това са най-печелившите клонове на престъпността...
Да сте видели Кирчо, Асен, Лорер, Събев да излизат от заседанията на Министерския съвет с капачките от бутилките вода, които стоят пред всеки от тях на всяко заседание. Кирил Петков го видяхме да се разхожда в Европарламента с чаша уиски в ръка, но с капачка от бутилката с газирана вода към уискито не го видяхме.
Представете си как стиска в ръка скъпоценната капачка и обяснява на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че тази капачка ще я занесе в първата си родина (щото той има и втора родина, а първата му родина се оказа и трета), за да помогне на децата да проплачат - защото за сто дни родителите им проплакаха от него.
Ако бе призовал вместо за оръжие да се дарят заплати за кувьози. Но това е цинизъм. Какви кувьози, какви пет лева... Друго си е да се събират пари за оръжие, нормално е за момченце, което, като порасне иска да стане войник. Все пак, това му липсва, няма за какво да си говори с батковците.
А капачките... Можем да му ги събираме. Помните ли онези стрелбища по лунапарковете в нашето детство.
И онези орехчета и капачки от лимонада, които се движеха пред нас и като уцелиш ти дават или цигарена дъвка, или цигара "Фемина" - такава една цигара изпуших в първи клас при стрелба в такава капачка. Но сега са други времената, да оставим младите да се намечтаят... Да си поиграят на войници - според Хьойзинха в “Homo Ludens” дори войната е форма на игра. Как беше - "Играещия човек"... Но тука иде реч за "Заиграващия човек".
Дали пък това не е последният писък на еволюцията, преди да се самоунищожи човечеството... Но дори тогава Кирил Петков ще ни призове да съберем по една заплата - и без това за какво ни е тази заплата на онзи свят..."