Че обичаме да ни лъжат, това се вижда на всички избори, но се разбира от излъганите между разходките им до урните. Също така обичаме да се лъжем сами - пак по същия начин. Тези дни ни демонстрират на високо министерско равнище как трябва да се поддържа тонуса на лъжата сред широките народни маси, че да не забравят да реагират по познатия, толкова удобен за лъжците начин, когато му дойде времето, коментира Иво Инджев в блога си http://ivo.bg.
Усетих го по треперенето на земята в района на българското Черноморие. Чудех се, дали някой склад с боеприпаси не е гръмнал, или са се сетили да утилизират мини в морето насред курортния сезон, с които, за да не се минем, сме се презапасили от времето на минираното социалистическо изобилие. Обаче, когато прочетох една от рекламните притурки на властта (само срещу левче в съботния ден), разбрах на какво се дължи земният тремор. Треперят, оказва се, чорбаджиите по морето. Тракат им зъбите от Бургас до нос Емине и от Варна до граничната река Резово. Защото страховитата министър Масларова внезапно посетила няколко ресторанта и проверила какво е истинското положение на трудещите се в тях (не онези с бирата в ръка, а другите, които ги обслужват). Внезапната, държана в дълбока тайна, разбира се е била предусетена от сеизмологичните сетива на редакцията, която се е досетила изпреварващо да делегира репортери и фотографи на мястото на предизвиканото от безмилостната Масларова цунами от чорбаджийски потрес. В резултат на тази почти свръхестествена редакционна предвидливост се запознахме с цялата строгост на мероприятието - визуално и чрез текст. Уж усмихната, г-жа Масларова е увековечена с цялата си партийно-държавна строгост да инспектира документи пред покрусени дейци на туристическия бранш, които Виденов (в чието правителство Масларова също беше министър), наричаше за краткост именно „чорбаджии”.
Но това, уважаеми сънародници, не е всичко. Министърът, който разтрепери земята под краката на алчните чорбаджии, не спира с някаква си отделна акция. Не. Министърът си е направил изводи и внася за разглеждане от кабинета предложение за увеличаване на минималния (да не кажем долния, че ще бъдем двусмислени в това еднозначно преклонение пред министерската инициатива) осигурителен праг.

Някой може да попита, защо е тази ирония, сарказъм дори. Преценете сами: социалният отговорник в социалния кабинет, сглобен от социалния ни президент, видните дейци и ръководители на социалистическата партия откриват топлата вода. След дългогодишното подмазвачеството пред спонсорите, пардон, работодателите, изведнъж откриват в края на мандата си и като начало на следващата предизборна кампания, това, което всеки знае: че фишовете със заплатите на работещите в България се подправят масово на принципа на мафията: работодателите печелят като декларират по-ниски заплати, а работещите, ставайки част от престъпната група, не могат да се възмутят дори и след като ги натирят, защото са участвали солидарно в нарушаването на закона заради някой лев повече. И всичко това другарите и другарките от управлението го научават чак сега?
Има ли наивници, които да повярват, че акцията на др. Масларова е солова и не е част от битката за приласкаване на излъганите разгневени хорица?
„Откритието” за нарушенията на работодателите е толкова нагло като политически ход, че би трябвало да задейства обратния механизъм: да ядоса народа, на когото се подиграват, като го правят на глупак. Както стана дума обаче в началото, обичаме да ни лъжат. И да се лъжем. Иначе щяхме ли да си плащаме за лъжите, които четем, пита Иво Инджев. /БЛИЦ