В безкрайно проточилия се преход към демокрация в духовното и обществен пространство на България настъпи хаос. Страната заприлича на разграден двор, в които безпрепятствено нахлуха всякакви и някакви благодетели от Европа и Америка, сериозно загрижени за бъдещото ни развитие като народ и нация.
Трогнати от хуманните им намерения &ndash; най-вече онези, които сме избрали да управляват, легнаха на килимчето, врекоха им се във вярност и се заеха да стават европейци. Поевропейчихме езика си, традициите, празниците, образованието, здравеопазването си. На заслужилите признание люде объркахме гръб.<br /> <br /> Значителна роля в това отношение изиграха част от медиите &ndash; електронни и печатни &ndash; игнорираха собствените учени, интелигенцията, просветителите и строителите ни. За сметка на тях се завихриха кастинги, реалитита, фетазита и ред подобни шоута &ndash; естествено доходоносни, които отвориха очите ни за забавления без задръжки и лесни пари. Присъединиха се с ищах към тях и някои от водещите ни медии. До тук &ndash; нищо лошо. Присламчи се към тях и културата ни.<br /> <br /> Сутрешните културни блокове на двете национални телевизии &ndash; Българската национална и БТВ &ndash; третата /Нова/ не счете за необходимо да се занимава с подобна непопулярна дейност, отвориха широко вратите си за певци, банди, фотографи, преводачи, второ и треторазрядни писатели /които май само на нас са известни/ от всички страни и народи. Само не български.<br /> <br /> Все пак сме в Европа приляга ни по-друга култура. Досадно усмихнатата от екрана на БНТ Шани превъзнася с блеснали очи шашардисаните от неочакваното внимание гости, седнали да ограмотяват и образоват тъмните балкански субекти. За една година нито един български писател не се появи пред екрана на Българската Национална Телевизия, нито един композитор, изпълнител на класическа музика, изследовател и т.н.<br /> <br /> В другата Национална телевизия &ndash; БТВ се престрашават да покажат от време на време някой шумно /вероятно и платено/ рекламиран български автор. Съвсем наскоро бяха поканили небезизвестния Георги Господинов да говори за новия си роман &bdquo;Физика на тъгата&rdquo;. Той горкия не успя да каже и дума човека, тъй като, иначе миловидния, водещ Виктор Николаев изрече задъхан от възторг следните знаменателни думи: &bdquo;Снощи зачетох /не прочетох/ вашата книга и цяла нощ не мигнах от вълнение. Прекрасна, удивителна, блестяща&rdquo;. Следващите суперлативи пропуснах, защото ми стана неудобно. Ами ако беше зачел, си помислих, Йовков или Елин Пелин, Достоевски или Хемингуей ще му се наложи да не мигне цял живот горкия.<br /> <br /> Някой все пак трябва да озапти водещите и да ги посъветва да я карат по-кротко, да не демонстрират така явно телешкия си възторг пред случайни недоказали се чужди /или наши/ творци пред очите на цял народ, у нас, слава Богу, все още има четящи и знаещи хора. И да вземат пример от тях. Но смее ли някой да ги посъветва &ndash; веднага ще го обявят за динозавър или тоталитарно мислещ. Пълна девалвация на словото. Думите ни вече са изпразнени от изначалното им съдържание, говорим безсмислици или понятия взети от речника за чужди думи &ndash; така изглеждаме ерудирани.<br /> <br /> Това е само малка /но всъщност важна/ част от явленията, които наблюдаваме вече две десетилетия. И последиците разбира се не закъсняха. Появиха се на книжния пазар първите няколко тома от &bdquo;Енциклопедия България&rdquo; луксозно оформени, респектиращи като полиграфическо оформление на издателска къща &bdquo;Труд&rdquo; и Университетското издателство в София, но пълен провал като концепция и съдържание. Нямам понятие кой и по какви заслуги е избирал съставители, автори и редактори, но се досещам, че щом е издание и на Софийския университет, няма как да не са намесени и професорите &ndash; автори, от Алма Матер Милена Цанева и Здравко Чолаков. Другите имена съвсем не са ми познати, с изключения на отговорния редактор. Прегледах появилите се на пазара томове и се хванах за главата. Какво става, се питах, търсейки имената десетки национално известни българи, оставили /и в монета оставящи/ ярки следи в националното ни развитие през вековете и днес. Нямаше ги. Не мога да изброя всички низвергнати, тъй като ще се получи допълнителен том към заплануваните 12.<br /> <br /> Ще се позова само да най-фрапиращите случаи. Започвам проф. Юлиан Вучков. Най-ерудирания и талантлив театровед у нас и извън нас, с повече от двадесет и пет книги зад гърба си, между които &bdquo;История на световната драматургия&rdquo; /1300 стр./ наскоро преведена на руски с най-висока оценка. Любим и най-смел като гражданско поведение телевизионен водещ от десетки години, ярък и харизматичен публицист. С нищо не мога да си обясня отсъствието му в домораслата енциклопедия, освен с пълна неграмотност, подличка манипулативност или чисто професионална завист.<br /> <br /> Продължавам с известни имена на писатели допринесли не малко за развитието на съвременната българска литература: Стоян Даскалов, автор на десетки книги, между които &bdquo;Магдина чука&rdquo; и &bdquo;Под ямурлука&rdquo;, превърнали се вече в класика. Лиана Даскалова &ndash; най-талантливата жива съвременна българска поетеса. Но присъства Бленика, за която само литературите историци знаят, но пък е майка на енциклопедистката Милена Цанева. Иван Динков и Петко Братинов &ndash; ярки и самородни поети. Атанас Душков &ndash; между най-добрите детски творци от близкото минало, с чиито стихове са израсли няколко поколения. Иван Бурин &ndash; поет и изследовател на народното ни творчество. Михаил Белчев &ndash; любим поет, певец и композитор на хора от всички възрасти и съсловия. Проф. Велчо Велчев &ndash; със сериозни трудове по старобългарска и възрожденска литература и българоруските културни връзки. Мозъчният енциклопедичен тръст не е одобрил вероятно връзката му с Русия. Петър Велчев &ndash; поет, преводач, литературен изследовател и критик. И още, и още.<br /> <br /> И за да не бъда обвинена в пристрастие към собствената си писателска гилдия ще спомена и Иван Башев &ndash; европейски скроен дългогодишен външен министър на България през втората половина миналия век. Проф. Борислав Борисов &ndash; осем години ректор на УНСС и създател на новата специалност &bdquo;Икономика на интелектуалната собственост&rdquo;. Проф. Младен Григоров &ndash; светило в европейската кардиология, създател на кардиологическата клиника във Военна и Правителствена болници. Проф. Петър Делийски &ndash; създател на спешната урология в Пирогов. Проф. Нанси Бехар.<br /> <br /> Няма да изброявам повече. И изброеното до тук е достатъчно за оценка &ndash; пълен провал. Но не мога да не спомена, че подобно позорно, от където и да го погледнеш издание, до сега не се е появявало даже и през тоталитаризма. Видимо е преднамерено осакатено от недобросъвестни автори /вероятно обаче добре платени/ които и представа нямат от значими съвременни автори, факти и явления. Били са удобни за манипулиране. Затова пък са родили отроче недоносче или както казва народа: спретнали са манджа с грозде.<br /> <br /> Скандална е и обзорната статия за българската литература от проф. З. Чолаков. Сериозните пропуски и тенденциозните анализи се забелязват и с просто око. Безапелационно /съзнателно вероятно/ е зачеркнато цяло поколение талантливи разказвачи с принос за осъвременяването на литературата ни през 70-те и 80-те години на миналия век: Янко Станоев, Любен Петков, Рашко Сугарев, Димитър Яръмов, Георги Марковски, Росен Босев. Но пък е огласено името на М. Николчина, надминала с долнопробните си порнографски стихове и най-вулгарните хамалски псувни.<br /> <br /> Не допусках подобно нехайно препускане през литературните ни пространства и липса на елементарна обективност от проф. Чолаков. Цинично не е споменал класическите творби на Георги Караславов &bdquo;Снаха&rdquo; и &bdquo;Татул&rdquo; &ndash; само отбелязва, че &bdquo;Снаха&rdquo; е несполучливо драматизирана. Нито дума за детската литература, нито дума, че големия наш просвещенец, читалищен деятел и журналист Нешо Бончев е създател на българската литературна критика. Не мога да квалифицирам с нищо друго цялата тази отвратително тенденциозна и дълбоко непрофесионална статия, освен като безобразие.<br /> <br /> Да не говорим, че така наречената енциклопедия &bdquo;България&rdquo; е по-скоро художествен албум &ndash; луксозен, но разположен без всякаква мисъл. Пълен хаос с вътрешното оформление. Нищо против художниците &ndash; напротив, те са ми слабост, но все пак на корицата пише &bdquo;Енциклопедия&rdquo;. Не е ли жалко и срамно в малка България да отминаваме безотговорно постижения и явления, само защото са сътворени по времето на тоталитаризма. Та ние се побираме само в един квартал на който и да е световен мегаполис, а се делим по какви ли не линии &ndash; политически, котерийни, мафиотски и пр. Пълно безумие!<br /> <br /> Следващото знаменателно постижение на професорската и литературноинститутската &bdquo;мисъл&rdquo; са учебниците по литература от 8 до 12 клас, за чиито достойнства, се говори години наред, без полза. Същите разрушителни принципи се прилагат и при съставното и издаването им &ndash; монопол на едно или две издателства, носещ солидни печалби. Примери.<br /> <br /> В учебника за 8 кл. на издателство &bdquo;Просвета&rdquo; авторският колектив е проформа, тъй като главните действащи лица са професорите В. Стефанов и А. Панов. Кратките анализи към включените в учебника произведения са най-вече от професорското тяло на Алма Матер и Нов български университет &ndash; са главозамайващи. За да не съм голословна ще цитирам анализа на проф. Розалия Ликова за стихотворението &bdquo;Тихият пролетен дъжд&rdquo; на Николай Лилиев. &bdquo;Чувството за всеобемност на живота, за взаимопроникване на конкретното и безкрайното, на материалното и духовното, на крайно приближеното в далечината, на миниатюрните форми на живота и на вечността като своеобразно духовно и естетическо измерение на нещата са основен момент на естетиката и поетиката на Лилиев и скрито философско присъствие на единството в света&rdquo;. От тези безсмислени бръщолевици дванадесет или тринадесетгодишните ученици трябва да разберат какво е искал да каже поетът в това непретенциозно, завладяващо с лирическата си образност стихотворение. В същия учебник е включена и Ел. Багряна, но отсъства Дора Габе, а те двете са символ на една епоха.<br /> <br /> В учебника за 11 кл. с авторски колектив А. Шурбанов, Н. Звезданов и Н. Чернокожев на изд. &bdquo;Просвета&rdquo; в раздела &bdquo;Европейска литература&rdquo; са включени Рембо и Ал. Дюма, но нито ред за Л. Н. Толстой, Чехов, Достоевски, Тургенев. Великата руска литература известна и почитана в цял свят е представена само с Пушкин и Гогол. Липсват Лермонтов, Есенин, Блок, Маяковски &ndash; известен модернист. Недостойни са за професорското тяло да намерят място в учебника. Не ни ли се струва пък на нас недостойно подобно непрофесионално поведение!<br /> <br /> Защо, бих попитала, едни и същи писатели присъстват и в учебниците за 8 кл. и в тези за 11, и то с едни и същи произведения. И то не с най-значимите. Вазов е представен с едно средно в художествен отношение стихотворение за Рила планина, а не е гениалното си &bdquo;Покойници вий в други полк минахте&rdquo; и не с още една гениална своя творба &bdquo;Чичовци&rdquo;. После се чудим защо децата ни завършват училище неграмотни. Вероятно са забравили авторите, че един от основните литературни родове е драмата &ndash; нито намек, че съществува, явно не я смятат за литература. Колкото и да си говорим нищо няма да се промени, щом все още парчето от тлъстата учебникарска баница се разпределя между непробиваемия тандем &ndash; Соф. Университет, Нов български и Института по литература при БАН. Ужким БАН се реформира. Да, ама не, защото литературите чиновници от Института без всякакви угризения получават заплатите си от джоба на опоскания от всякъде българин.<br /> <br /> Литературната професорска черешка, родните литературни събития си имат и своите върхове. Някой мозъчен тръст беше измислил преди две години уникално общонародно събитие &ndash; е не съвсем уникално, а побългарено по нашенски &ndash; &bdquo;Голямото четене&rdquo;, прието с разтворени обятия от Българската национална телевизия. Оставям без коментар всички простотии и нелепости, които се изговориха, но не мога да подмина финала на четенето &ndash; оповестяването на любимия роман на българина &ndash; &bdquo;Под игото&rdquo;, белязан с истеричния припадък на българския писател Тома Марков, който едва не се самоуби, разочарован от простотията и невежеството на народа ни. Неистовите му крясъци и ругатни се лееха от екрана на НАЦИОНАЛНАТА Телевизия. Ами, че да се откаже от тъпия си народ, едва ли някой ще усети отсъствието му. В свободна и европейска държава живеем, никой няма да го спре. Но трябва да знае, че ренегатите никъде не са обичани.<br /> <br /> Минаха и заминаха двадесет години от демократичното ни съществуване, а ние вместо да се издигаме нагоре и да вървим напред, се свличаме надолу и вървим рачешката. Оглупяваме от повсеместната чалга и се обезличаваме като народ с висока култура и прекрасни традиции. Рибата се вмирисва от главата &ndash; казва народа. Но не само от главата, а и от други части на рибешкото тяло. Крайно време е да престанем да се правим на други хора, а да се правим на себе си. Упорити, можещи, знаещи, нетърпящи простотии и тъпотии. Посредствени интелектуалци да ни манипулират и да се отмятат /лакейски превили гръб за жълти стотинки/ от постигнатото, въпреки всички превратности на националната ни съдба &ndash; във всички области на човешкото познание, на изкуството и литературата. На културата. Да се познаем отново и изгоним търговците от храма!<br /> <br /> <strong>Благовеста КАСАБОВА</strong>