Пленена държава - в началото бе Костов

Кое е общото между Иво Прокопиев, Цветан Василев, Сашо Дончев и Огнян Донев. И четиримата изкарват първия си милион в мътните условия на българския преход. И четиримата трупат огромни богатство на гърба на хората – Прокопиев чрез продажба на скъпа електроенергия, Дончев чрез продажба на скъп газ, Донев – чрез скъпите лекарства, а банкерът фараон ограбил спестяванията на хората чрез най-голямата финансова измама в историята ни – фалита на пирамидата КТБ, пише "Телеграф".

И четиримата притежават медии, чрез които и днес продължават грубо да манипулират общественото мнения и да фалшифицират фактите. Манипулацията е важна част от съществуването на четиримата олигарси. Как иначе ще оправдаят престъпленията си и ще получат статут на „недосегаеми“ от закона. И четиримата имат дебели връзки в съдебната система или по-точно казано командват съда чрез зависимите председатели на Върховния касационен съд и на Софийски градски съд Лозан Панов и Калоян Топалов, както и чрез публичната симбиоза между техните адвокати и представителите на Темида в свързаната с Прокопиев и марионетните му политически пешки Христо Иванов и Радан Кънев маргинална организация Съюз на съдиите. Нека си припомним само комичния пърформанс пред Съдебната палата преди година, където се бяха подредили адвокат на олигарх до съдия по дело срещу олигархията.

Печалби на гърба на хората

Когато трупаш пари от нуждите на хората, печалбите са сигурни и самочувствието расте. Едва ли има по-изгоден бизнес от позицията на Сашо Дончев да стои на входа на газовата тръба, като само фактурира милиардите кубици синьо гориво, купувайки от руската „Газпром“ и продавайки на висока цена същия газ на държавната „Булгаргаз“. И така години наред. И сега, след като предходният кабинет на Борисов отстрани Дончев като „посредник“ в отношенията на държавата с „Газпром“, газовият олигарх започна да обвинява всички – бездарното „Булгаргаз“, изпълнителните му директори, че били ченгета, та дори и главния прокурор Цацаров, че му пречел на бизнеса и го заплашвал. Стигна дори до там да организира типично ченгеджийско мероприятие, наречено от поддръжните му медии „ЦУМ – гейт“. Безочието на олигарха явно няма граници, след като заведе и иск срещу българската държава пред Европейската комисия за 200 млн. евро, защото бил отстранен от тръбата и не можел вече така добре да заработва. Срам, вместо да благодари на тази държава, която е била толкова „благосклонна“ към него в сравнение с милионите други нейни граждани. За едни майчица, за други мащеха. Явно когато изкачваш нагоре стълбицата на успеха, самозабравянето неминуемо е част от пътя.

Банкерът фараон

Години наред Цветан Василев също събираше депозитите на фирми и хора с примамливи, но нереално високи за банковата система лихви, за да организира финансовата пирамида КТБ, приключила с източването на повече от 5 млрд. лева чрез необезпечени кредити към стотици кухи дружества, създадени от неговите секретарки, шофьори, охранители и техни роднини, и още много други подставени лица. Чрез кредитиране на кухите фирми, което няма нищо общо с банковите практики, банкерът фараон успя да закупи за себе си, но с парите на вложителите в банката, значими български предприятия като „Петрол“, БТК, „Дунарит“, „Русенска корабостроителница“, веригата от хотели „Сана Спайс“ и още много други, благодарение на които се изживяваше като българския Рокфелер, преди да се превърне безславно в българския Бърни Мадоф. Дори и сега, след фалита на КТБ, избягалият от правосъдието фараон продължава да полага неимоверни усилия да запази контрола си върху заграбените предприятия, вместо да ги прехвърли на държавата. Все пак именно държавата плати прескъпия обяд на финансовия фараон, въпреки че реалната цена на фалита на КТБ ще я плащаме всички ние още години наред. То не бяха фиктивни сделки за по 1 евро с мними инвеститори като белгиеца Пиер Луврие или руснака Дмитрий Косарев, или юридически хватки за отмъкване на активите от страна на българските авери на Василев – ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев или скандалния оръжеен търговец Емилиян Гебрев. Дори известният професор по финанси Стив Ханке заяви, че КТБ не е функционирала като банка, а като финансова пирамида, поради което да използваме за КТБ името банка, означава да се подиграваме с истинските банкови институции.

Рецепта за високи цени

Да не говорим и за десетките примери за лекарства, които в съседни на България държави струват няколко пъти по-евтино. Защо ли? Да попитаме собственика на „Софарма“ – обвиняемия за данъчни измами в особено големи размери Огнян Донев. Той сигурно знае рецептата за високите цени, та нали години наред я прилага спрямо бедните и болни българи.

Или мегаватовете зелена енергия, чийто основен производител е Иво Прокопиев чрез фирмите му – соларни паркове от групата „Соларпро“, изкупувана от държавата прескъпо. Изкупната цена за луксозния живот на Прокопиев впоследствие се калкулира в нашите сметки и плащаме ние, обикновените български потребители. Независимо дали всеки от нас е виждал през живота си соларен парк или поне ветрогенератор. След зелената енергия Прокопиев се е ориентирал към още по-доходоносен бизнес – да източва пенсионните фондове, в частност фонд „Доверие“, който ползва като лична банка. Естествено, за предприемчивия разградски бизнесмен е напълно ясно, че след почти 600-те милиона банкови кредити няма нормална банка, която да го финансира, поради което новата му „банка“ вече ще са стотиците милиони от пенсионните спестявания на хората.

Калинките на олигархията

След всичко това възниква неминуемо въпросът как четиримата олигарси са успявали така добре да защитават интересите си през годините. Отговорът е – няма как да стане без помощта на държавата. Чрез инфилтриране в държавното управление на техни „калинки“, на десетки държавни чиновници, които им защитават „интереса“, а и своя собствен естествено. И в ресорните министерства, и в регулатора ДКЕВР, и в Комисията за финансов надзор, Изпълнителната агенция по лекарствата, и изобщо навсякъде, където е необходимо. Дори самият премиер Борисов заяви преди време, че и в неговия кабинет Прокопиев е посочвал министри – като Христо Иванов, Трайчо Трайков, преди това Симеон Дянков.... Всичко е напълно ясно. Така се създава и функционира задкулисието – моделът, в който държава и олигарси са се оплели в сложни и взаимоизгодни зависимости. И когато някой започне да разсича връзките, както прокуратурата започна редица разследвания и повдигна обвинения на Огнян Донев и Цветан Василев, както и на недосегаемия до момента Иво Прокопиев, неминуемо следва яростната съпротива на олигархията. И то с всякакви средства – манипулации през медиите (а поръчкови журналисти колкото искате), компромати, тайни записи и други ченгеджийски хватки, провокации и уличен натиск върху институции. О, олигархията разполага с достатъчно голям арсенал за въздействие, от поръчкови медии до организации за улични протести, и достатъчно много пари, натрупани на гърба на хората. Опитайте се да настъпите змията по опашката и ще се срещнете с острите й зъби. Едва ли има представа главният прокурор Цацаров колко ще е сам в тази битка и колко кал ще се наложи да трие от себе си. Дано да има голяма телена четка.

Медии бухалки

Когато имаш медии и контролираш „мейнстрима“ (както самият Прокопиев твърди) да манипулираш общественото мнение и да осъществяваш политически натиск, е лесна работа.Освен натрупаните купища пари, медиите са другата основна сила на олигархията. Чрез публичното омаскаряване се притискат политиците, действащи министри или магистрати. Ако си политик, министър, депутат или прокурор и си позволиш да говориш срещу Донев, Прокопиев, Василев или Сашо Дончев, или още по-лошо, позволиш си да действаш срещу бизнес схемите им, да осветяваш далаверите им или създадените от тях корупционни практики, неминуемо ще получаваш здрава медийна бухалка. Направо по главата. Без значение дали изнесеното ще е вярно или не. Те са царете на фалшиви новини. Така работят медиите на четиримата олигарси – „Капитал“ и „Дневник“ на Прокопиев, „Клуб Z“ на Огнян Донев, „Фрогнюз“ и „Бит ТВ“ на Цветан Василев, вестник „Сега“ на Сашо Дончев и десетките други финансирани от тях интернет сайтове като „Медиапул“, „Биволъ“ и „Трансмедиа“, и телевизиите... За „Бит ТВ“ е ясно, че е на Цветан Василев или поне се финансира от него. Достатъчен е бърз преглед на предаванията и ще видите, че „тезите“ на „жертвата“ Василев се изливат от сутрин до вечер от устите на журналистите в същата телевизия, като особено активна е новата им шефка Люба Кулезич. Добре поне, че рейтингът на „Бит ТВ“ клони към нула. Но не така стои въпросът за големите бТВ и Нова ТВ. При необходимост тезите или проблемите на същите тези олигарси се разказват от студио в студио, обилно гарнирани с удобни въпроси. То не бяха „Сутрешни блокове“, „На четири очи“, „120 минути“, включително и Националната телевизия е буквално удушена от техни журналисти. Не случайно Прокопиев казва в „Агрогейт“ (стенограмите от срещите на участниците в политическите проекти на олигархиите), че „мейнстрима“ (разбирайте големите електронни медии) са техни – могат да вдигнат каквато искат тема и да позиционират удобни говорители в което си поискат предаване. Пълна медийна манипулация.

По метода на ветрилото

Как функционират ли, много просто. Едно от техните издания вдига дадена тема като например скандала „Цацаров – Дончев“ или нашумялата напоследък „Защита Магнитски“ за фараона Василев и само за час или два по метода на ветрилото темата се разпространява по всички техни сайтове, телевизии или вестници. И всичко е предварително подготвено, като по много от темите следват дори пресконференции или декларации на политическите им ГМО–та като „Дай, България“ на Христо Иванов или „Нова Република“ на Радан Кънев. Наистина много са пъргави в създаването на манипулации. Имат и кохорти от верни журналисти и телевизионни водещи като Ани Цолова и Виктор Николаев от Нова ТВ и, разбира се, тяхната доскорошна шефка Дарина Сарелска, като програмния директор на бТВ Венелин Петков, водещия на „120 минути“ Светослав Иванов, бившата водеща в Националното радио Силвия Великова и много други. За каква свобода на словото въобще може да става дума.

Но най-парадоксалното е, че именно тези, които създават „фалшивите“ новини (като новината от миналата година, че Европейската комисия искала оставката на Цацаров, създадена и разпространена от „Медиапул“), които налагат тоталната цензура в телевизиите – там няма друго мнение, освен позициите, поддържани от същите тези олигарси и техните политически креатури, са и тези, които най-много плачат за липсата на свобода на словото и за нарушаването на журналистическата етика. Опитайте се в бТВ или в Нова ТВ да участвате в предаване, в което искате да критикувате Иво Прокопиев или Христо Иванов – ще ви затръшнат вратата под носа. Там това е недопустимо, но иначе има медийна свобода, има и журналистическа етика. Така работи олигархията – менторства върху обществените ценности, които иначе в сянката на задкулисието тотално нарушава.

Така олигархията постепенно пленява държавата чрез пари, медийна пропаганда, задкулисни договорки и политически рекет и, разбира се, чрез съдебна зависимост.

Синовете се събуждат милионери

В началото бе Иван Костов. Всичко казано до тук е вярно. Житието и битието на четиримата родни олигарси има много общи черти. Но най-съществената прилика между тях е в „раждането им“. И четиримата са (или са били години наред) в най-близкото обкръжение на своя икономически създател – гуруто от Драгалевци Иван Костов. Именно Костов даде живот на същите тези олигарси. Именно по времето на кабинета „Костов“ четиримата започват своя стремителен възход. Точно тогава бе извършената и престъпната приватизация на българската икономика, с която Костов завинаги сложи кръст на бъдещето на България, но за сметка на това създаде новата икономическа номенклатура от верни нему олигарси. Тогава още никому неизвестни хорица, бивши комсомолци или партийни работници, без пукната пара, но с огромните амбиции да глътнат всичко по пътя си. А под благия поглед на бащата Костов пътят на неговите синове се очертаваше да бъде доста доходоносен. Няма да коментираме, че от приватизираните по времето на Костов знакови за България предприятия, днес са останали само надгробни плочи. Дори не се нуждаем от примери, всички ние сме живи свидетели на тоталното разграбване на държавата ни. Зад надгробните плочи на българската икономика днес надничат лицата на Костовите синове - несметно богатите олигарси, разпродали прескъпо това, което държавата им поднесе на тепсия и почти без пари.