Подмазвачеството на Плевнелиев ни сервира унижението с фанариота Вартоломей

Сред помагачите се откроиха Даниел Митов и неколцина гъркомани

155 години след акцията на Иларион Макариополски в Желязната църква „Св. Стефан“ си струва да организираме нов Български Великден за Константинополския патриарх. Името на Вартоломей, който претендира да е вселенски водач, заслужава да бъде заличено от литургиите и молитвите на православните духовници у нас и по земите, където има наши сънародници. Както е станало обявяването на независимата ни църква от Цариградската патриаршия. Провокирано от вековен гръцки гнет и скубане на грошове от българските християни, се посочва в коментар на "Труд".

&nbsp;Това, разбира се, няма да се случи, защото БПЦ отдавна е автокефална църква с признато и от Цариградската Майка-Църква, и от всички останали патриаршеско достойнство. Което обаче арогантно, съвсем по визинтийски, бе оспорено от високия гост. Имаме български митрополити, наши богослужебни книги - всичко, за което са се борили будителите, извоювали създаването на Българската екзархия. Заради което са били заточавани по доноси на гръцкия патриарх.<br /> <br /> Въпреки думите си за братската обич между християните Вартоломей се изяви като доказан фанариот, напомняйки ни за ожесточените битки на българите срещу гръцките попове. Емблема за непокорството и трън за Фенер е първият български екзарх Антим Първи, чийто паметник сме си позволили да сложим без негово позволение в диоцеза му - българската църква в Одрин. Вартоломей наричаше българския патриарх &bdquo;Ваше блаженство&rdquo; - титла, използвана за екзарх, а не за глава на самостоятелна патриаршия. Тази негова болка по имперските времена бе примесена с безобразно изтъкване на заслугите на Вселенската патриаршия - едва ли не благодарение на нея днес ние сме християни и българи, говорим на езика на св. св. Кирил и Методий, имаме своя писменост, че и на всичко отгоре независима Църква. Но всичко това било от Лукавия. Българският Великден от 1860 г. и признаването на Екзархията със султански ферман през 1870 г. се оказаха лош пример днес за Македонската православна църква, но и най-вече за Украинската.<br /> <br /> Връх на византийската наглост бе обаче подновеното искане България да върне реликви на Гърция, и то Северна, която Вартоломей администрира, &bdquo;заграбени&ldquo; от българските войски. Става дума за български църкви и манастири в Сяр, Ксанти и Драма. По време на войните на национално обединение от 1912 до 1918 г. в тези територии живее основно българско, турско и гръцко население (предимно по крайбрежието на Македония и Тракия). Българите в Сяр, Ксанти и Драма са имали свои училища и църкви, построени със средствата на техните църковни общини. След като България губи Междусъюзническата и Първата световна война, българското население в Северна Гърция е прокудено от родните си домове. Българските църкви и училища са отнети насилствено от Екзархията и предадени на Константинополската патриаршия, чийто глава днес е Вартоломей. А масовото изтребление на българите от Драма и Сяр са описани в Карнегиевата анкета.<br /> <br /> Ако ние предадем тези реликви, реципрочно може да поискаме Турция и Гърция да ни върнат отнетото. Списъкът може да започне с иконите от манастира на остров &bdquo;Св. Иван&rdquo; край Созопол, който някога е бил гръцки. Може би ще го състави директорът на НИМ Божидар Димитров, който се задоволява само с мощи на светци, които Вартоломей му подхвърля за храмовете по Южното Черноморие. За да иска в замяна от БПЦ да позволи богослужения на гръцки език, въпреки че там гърци отдавна няма.<br /> <br /> В края на визитата на Вартоломей е добре да кажем кой ни сервира това унижение. Преди Вселенския събор, който ще се свика догодина, Вартоломей много искаше да надцака Московския патриарх Кирил във войната кой да властва над православните. Неслучайно гъркът искаше толкова да дойде в България, чиито духовници са свързани силно с Русия. За такава визита нямаше никакъв църковен повод, но му помогнаха неколцина гъркомани. Първи бяха шефът на БАН акад. Стефан Воденичаров и бившата служебна премиерка Ренета Инджова. Бъдещата кандидатпрезидентска двойка си прави имидж срещу очаквана западна подкрепа. Съдействаха им външният министър Даниел Митов и президентът Росен Плевнелиев, които очевидно изпълняват задача на САЩ срещу влиянието на Русия у нас. <br /> <br /> Съвсем задкулисно БАН и президентството организираха визитата зад гърба на Светия синод. Стана конфузна ситуация - чужд патриарх не може да дойде у нас без църковна покана. Под натиск Светият синод накрая го покани. С ясното съзнание и предупреждение към държавните мъже, че това никак не е за добро. Но в президентството кой да разбере. В сценария голяма роля изигра и Симеон Сакскобургготски, който си намери повод отново да застане пред царския трон в храма. Междувременно в Синода един болезнено амбициозен монах на чиновнически пост - Дионисий, организира посещението и салтанатите за Вартоломей. Вероятно срещу обещан билет за Истанбул и назначение във Фенер, където и бездруго има доста малко гърци. За капак бизнесмените Диневи от Бургас и архонтът от Истанбул Димитър Атанасов приживе поставиха паметник на Вартоломей в семинарията на остров Халки, където ректор е бил първият български екзарх Антим I! За благодарност Вартоломей доведе Атанасов на почивка в София навръх рождения му ден барабар със съпругата му.<br /> <br /> Единствен премиерът Бойко Борисов чу съветниците си и отказа да предложи Вартоломей за орден &bdquo;Стара планина&ldquo;. Остави това подмазвачество на президента. След скандалните изцепки на госта и претенциите му към България Борисов отмени и срещата си с него. А след официалните разговори с нашите владици в Синода, които никак не са били &bdquo;братски&ldquo;, Вартоломей се нацупи и отмени брифинга си. Което бе връх на дипломатичността му, заради която президентът толкова го похвали. В случая важи поговорката не е луд този, който яде зелника, а който му го дава. Орденът за гръцкия патриарх е може би един от най-големите гафове на Росен Плевнелиев, който за мнозина граничи с национално предателство.<br /> ,<br /> Целият парад на византиеца трябва да е обеца на ухото и на нашите църковни архиереи. Гръцкото влияние в БПЦ все още е доста силно и трябва отново радикално да бъде изчистено. И поповете ни да спрат да пълнят касичката на гърците, като кичат нашите храмове с техни икони и църковна утвар. Всъщност патриарх Неофит хубаво му рече на Вартоломей, че не трябва заради дребнавости да се развалят отношенията между двете църкви. &ldquo;Ние сме длъжни да оставим встрани дребнавото и маловажното, да пренебрегнем всичко онова, което би могло да допусне сред нас духа на разединението, за да се обединим в непоклатимо единство да засвидетелстваме още веднъж силата на Църквата Христова&ldquo;, рече Неофит. И на няколко пъти му напомни, че тази година честваме 1150 години от покръстването ни.<br type="_moz" />