Politico разнищи атентата срещу Фицо, Словакия е на прага на гражданска война

Словакия наруши още едно табу, което гражданите на страната никога не са вярвали, че ще бъде нарушено, пише Politico.

Първо беше убийството през 2018 г. на разследващия журналист Ян Куциак, който просто вършеше работата си, но плати за това със собствения си живот, както и с този на годеницата си Мартина Кушнирова.

Шест години по-късно се случи опитът за убийство на действащия премиер.

Роберт Фицо беше на посещение в малкото бившо миньорско градче Хандлова, където ръководеше заседание на кабинета като жест към избирателите от по-отдалечените региони в Словакия.

Тъй като Фицо беше транспортиран с хеликоптер до близката Банска Бистрица, а не до столицата Братислава, поради тежките му огнестрелни рани, политическият елит в Словакия изглеждаше вцепенен. Какво стана, какво всъщност се случи?

Поне на последния въпрос един отговор доминира: политическата поляризация. „Реториката на омраза, на която сме свидетели, трябва да спре“, каза президентът Зузана Чапутова. "Моля, нека спрем!"

„Емоциите, естествено, са големи, но би било много лошо да се разпалва още повече тази опасна ситуация“, заяви и вътрешният министър Матуш Шутай Ещок.

Някои депутати от управляващата коалиция обаче изглежда не чуха призива. Любош Блаха, проруски депутат от партията „Смер“ (SMER - SD) на Фицо, заяви по адрес на опозицията в парламента, че премиерът „днес се бори за живота си заради вашата омраза“.

Заместник-председателят на парламента Андрей Данко, ръководител на крайнодясната Словашка национална партия, попита опозицията: „Доволни ли сте?“ И добави зловещо: „Ще има някои промени в медиите.“

И така, как Словакия стигна там, където е днес - толкова разкъсана между либерали и традиционалисти, демократи и бандити, толерантност и нейната противоположност - че политическите различия сега се разрешават с оръжия?

Социален камшичен удар

Социалното разделение винаги е измъчвало политиката в Словакия. След революцията от 1989 г. в Източна Европа, бившата комунистическа страна внезапно се потопи в безмилостната версия на капитализма - преди да бъде внезапно разведена от чехите, които бяха стабилен национален партньор в продължение на 75 години в бивша Чехословакия.

Социалният камшичен удар, предизвикан от тези внезапни трансформации, противопостави града срещу селото, млади срещу стари, словашки патриоти срещу чехословашки интернационалисти, докато всички търсеха своята опора на този непознат терен.

За младия Роберт Фицо, който е само на 25 години, когато комунистите губят властта, революцията от 1989 г. трябва да е била шокираща: той едва е завършил юридическо училище и се е присъединил към комунистическата партия, когато Варшавският договор се разпада заедно със социалния ред, към който той е приучен.

Фицо по-късно твърди, че „не е забелязал“ 1989 г., тъй като по това време е работил в Министерството на правосъдието и се е подготвял за учебно пътуване до САЩ – като по този начин от самото начало се приравнява към голяма част от населението, което изпитва носталгия към комунизма и безразличие към демократичния Запад.

Млад и талантлив, Фицо се присъединява към партията-наследник на комунистите и е избран в парламента през 1992 г. Въпреки че прекарва по-голямата част от 90-те години в Страсбург, работейки в Европейския съд по правата на човека, той запазва мястото си във вътрешната политика, за да създаде успешна социалистическа партия "Смер" през 1999 г. Тя продължи да доминира в словашката политика през следващия четвърт век.

И тук обаче Фицо прегърна стил на политика, който отчужди голяма част от страната. "Смер" се появи от останките на авторитарна партия, която доминираше вътрешната сцена на Словакия през 90-те години на миналия век, Движението за демократична Словакия (HZDS), водено от премиера Владимир Мечиар през 1994-1998 г. Олигарсите, които финансираха и управляваха HZDS, по всичко личи, са търсили друг политически проект, след като Мечиар стана токсичен за Запада, и се спряха на безупречния Фицо.

"Смер" отбеляза разочароващите 13,5 процента на изборите през 2002 г. след агресивна рекламна кампания, която включваше семейство, седящо голо на пейка под лозунга „Към ЕС – но не с голо дъно“. Четири години по-късно обаче един по-излъскан Фицо печели с 29 процента, съставяйки правителство с авторитарните „въглени“ на HZDS и националистите от SNS.

Дори преди да започне първия си мандат като министър-председател, Фицо вече се беше определил като носталгичен по социализма и същевременно цинично прагматичен в стремежа си към власт - полярната противоположност на това, което по-младата, антикомунистическа, искрено прозападна част от електората търси.

„Гражданска война“

Фицо преминаваше през третия си мандат като премиер през 2018 г., когато журналистът Куцияк и бъдещата му съпруга бяха застреляни от убиец, уж нает да заглуши репортажите му за корупцията в политиката.

Убийствата изглежда са дезориентирали Фицо. Той незабавно свика пресконференция, на която натрупа пачки пари на масата, като обеща да плати 1 милион евро за информация, която ще доведе до залавянето на убиеца. Той също така обвини опозицията, че използва убийството за политически цели.

Две седмици по-късно Фицо подаде оставка; две години по-късно "Смер" загуби на общите избори през 2020 г.

Извън властта Фицо и неговите политически съюзници – министри, депутати, олигарси, съдии, висши полицейски и разузнавателни служители – бяха разследвани на основания, вариращи от корупция до злоупотреба с власт и саботаж.

Бившият премиер дори беше арестуван през април 2022 г. и по обвинения за организирана престъпност, въпреки че впоследствие тези те бяха оттеглени.

Миналата година той се върна на власт.

След като спечелиха поредните общи избори през септември 2023 г., Фицо и неговата кохорта се завърнаха като изстреляни от оръдие, разправяйки се с ръководството на елитната полицейска част, която ги беше обвинила в престъпления, пренебрегвайки независимите медии, пренаписвайки наказателния кодекс, за да облекчи наказанията за корупция и заплашвайки да етикетира НПО с външно финансиране като „чуждестранни агенти“ съгласно закон в стил „Москва“.

Докато Фицо лежеше на операционната маса в Банска Бистрица в критично състояние, медиите публикуваха изтекъл видеоклип на предполагаемия стрелец, идентифициран като местен 71-годишен писател, в който той казва: „Не съм съгласен с политиката на това правителство“, цитирайки репресиите срещу медиите и съдебната система.

На пресконференцията след нападението вътрешният министър Шутай Ешток призова за прекратяване на езика на омразата и атаките в социалните мрежи, които бяха определящи за словашката политика в ерата на Фицо. „Искам да призова обществото, журналистите и всички политици да спрат да разпространяват омраза“, каза той.

„Ние сме на прага на гражданска война.“ 

Източник: Труд бг