Politiko: Президентът Тръмп и краят на Запада

Беше странен ден за Естония, когато малката балтийска страна влезе във фокуса на напрегнат дебат по време на президентската кампания в САЩ. Проблемът: Ще уважи ли САЩ своите задължения в НАТО да защитава Естония в случай, че Русия атакува? Доналд Тръмп, който многократно критикува малките страни членки на НАТО, че се „възползват“ от САЩ, шикалкави с отговора си. „Те изпълнили ли са своите задължения към нас?“, попита той пред New York Times. “Ако са изпълните своите задължения към нас, тогава отговорът е „да“", добави Тръмп. Часове по-късно републиканецът Нют Гингрич, който подкрепя Тръмп удвои скептицизма на кандидата на Републиканската партия, като заяви: „Естония е предградие на Санкт Петербург... Не съм сигурен, че ще рискувам ядрена война за предградие на Санкт Петербург“. За естонците и всички останали членки на НАТО в региона това е стряскащо съобщение, пише Николас Винокюр за Politico.eu, цитиран от actualno.com.

„Изведнъж въпросът, който е най-близък до нас – защитата на Естония, се превърна във въпрос в тази кампания“, заяви Юри Луик, бивш посланик на Естония в Русия. „Това е напълно неочаквано развитие и мрачна ситуация за цяла Източна Европа“, допълни той.

„Възпиращата сила на НАТО зависи в голяма степен от позицията на президента на САЩ. Ако той е несигурен.... това отслабва незабавно възпиращата сила“, смята Луик. Краят на Запада? Отвъд регионалната сигурност естонският епизод повдига един по-голям и по-тревожен въпрос за европейските наблюдатели на американската президентска кампания: Ако Тръмп спечели, ще се чувства ли някакво задължение да поддържа историческата роля на страната си като защитник и гарант на Запада? За момента отговорът изглежда е „не“.

От края на Втората Световна Война нито един номиран за кандидат-президент на САЩ не е поставял под въпрос мястото на страната като световна суперсила толкова открито или толкова настойчиво, или с толкова малко внимание на историческите връзки, както Тръмп. Преди 6 месеца европейските лидери не взеха под внимание неговите критики към НАТО или обидите към страните от ЕС, считайки ги за бълнуванията на кандидат, който няма шанс да спечели номинацията на Републиканската партия, а камо ли президентското място. Но вече не. След като Тръмп си осигури републиканската номинация, а неговата кампания прескачаше от едно шокиращо изказване към друго, той разкри детайли от една външна политика, която е много по-притеснителна за съюзниците на САЩ от всичко, което Тръмп някога бе казал.

Тръмп отхвърли принципа на НАТО за автоматична взаимна помощ, който е в основата на Алианса, и заяви, че малките страни „се възползват“ от Съединените щати, неплащайки достатъчно за бюджета на НАТО. Страни като Естония, Латвия и Литва трябва да плащат, за да играят, заяви Тръмп. На този етап Тръмп е на сантиметри от това да каже: "Нека оставим цялата идея и напуснем НАТО“, заяви европейски дипломат пред Politico, който не пожела да бъде назован. „Трудно бих посмял да си представя какъв би бил светът (без НАТО)“, добави, той. Дебатът за споделяното бреме в Алианса е просто отметка в доктрината за външна политика на Тръмп под надслова „Америка на първо място“. „Европейците трябва да разберат, че отговорността за защита на западната цивилизация ще падне тяхна, ако Тръмп бъде избран“, заяви Николас Дънген от Атлантическия Съвет.

На заден план, според източници, се развихря дълбоко вкоренена двойственост спрямо международните задължения на САЩ и подозрително отношение към останалата част от Запада. Според Тръмп Брюксел е „адска дупка“, Германия е „пълна каша“, а Франция „просто не е това, което беше“. Франция, Белгия и Германия пострадаха от терористични атаки през изминалата година. Но вместо да предложи съчувствие на съюзническите нации, Тръмп се обяви за забрана на влизането в САЩ на граждани от държави, станали жертва на терористични атаки. „Крайностите ти обръщат стомаха“, коментира френският президент Франсоа Оланд скорошните изказвания на Тръмп. За Русия с любов Може би още по-печално от презрителното отношение на Тръмп към съюзниците е неговата близост с Русия.

В интервю пред ABC кандидатът на републиканците поиска „по-добри отношения“ с Москва, призовавайки САЩ да признае руската анексия на Крим, което според Вашингтон и Брюксел е нарушение на международното право. Той също така отрече присъствието на подкрепени от Русия бунтовници в Украйна, въпреки продължаващите сражения в Донбаск. С малки вариации подобни изявления повтарят проруските позиции на европейските крайно десни. В отношението си спряно Русия Тръмп перфектно си пасва с Марин Льо Пен, която е начело на Националния фронт във Франция, Найджъл Фарадж, бивш лидер на ЮКИП във Великобритания, Фрауке Петри от Алтернатива за Германия, Беппе Грило, лидер на италианското Движение „5 звезди“ и други популистки групи в Европа. И в известна степен Тръмп отива по-далеч в подкрепата си за руския президент Владимир Путин.

Антизападната позиция на Тръмп и похвалите за Путин предизвикаха тревоги за независимостта на неговата кампания. Мениджърът на кампанията му Пол Манаферт преди това е работил като политически консултант за проруското правителство на бившия украински президент Виктор Янукович. Ролята му трябва да го е поставяла в директен контакт с путинофили и вероятно е представял същите опорни точки за Крим и Украйна, които сега Тръмп изказва в своите интервюта. Въпреки че Тръмп трябваше да отрече, че се е срещал или говорил с Путин, след като руският президент изрично подчерта, че това не е ставало, неговият призив към Москва да шпионира Хилари Клинтън накара европейските анализатори в сферата на сигурността да повдигнат вежди.

"Ако Тръмп бъде избран, не всичко ще се разпадне на следващия ден, слава Богу“, заяви Камил Гранд, оглавяващ Фондацията за стратегички изследвания, независим мозъчен тръст във Франция. „Реалният проблем е какво ще се случи по време на първата криза с Путин в рамките на президентството на Тръмп“, попита той. Последна надежда В следващите месеци европейските елити ще наблюдават внимателно американските проучвания на общественото мнение, надявайки се, че Клинтън ще запази преднината си. Много официални лица остават привързани към идеята, че Тръмп не може да спечели, най-вече заради по-голямата подкрепа към Клинтън сред малцинствата и жените в САЩ, но отчасти и защото алтернативата Тръмп да спечели е трудно възприемана. Но британският вот за напускане на Европейския също показа, че социологическите проучвания могат да грешат. Ако Тръмп спечели през ноември, други таят последната надежда, че той не е бил сериозен в изказванията си по време на президентската кампания.