Политкоректност: Как и защо Стивън Кинг преживя либерален ужас

Майсторът на хорър истории Стивън Кинг изпита на гърба си една особено модерна форма на ужас покрай номинациите за “Оскар” – ужасът да бъдеш налазен от гневни феминистки и мултикулти екстремисти. Писателят и изявен либерал бе нападнат от своите хора за изричането на една проста истина – качеството е по-важно за изкуството от вкарването на задължително разнообразие от сексуални и етнически идентичности. Но за комисарите на парализиращата политическа коректност подобни думи са недопустими и непростими. Това пише в свой анализ Владислав Апостолов в свой анализ за в. "Труд".

За броени минути, от любимец на левичарите, Стивън Кинг се превърна в техен враг. Той направи коментара по повод номинациите за “Оскар”, които бяха осъдени от западтните медии като прекалено “бели” и “мъжки”. Кинг, който е член на Академията и гласува в три от категориите изрази напълно нормална позиция, която трябва да бъде водеща за всеки артист.

Естествено, че качеството е по-важно от идеологията и етническото, сексуално разнообразие. Но не и в съвременния културен пейзаж, което обяснява зрелищния регрес в художествената стойност на книги, филми и сериали през последните години. Най-важното нещо вече е дали в съответното произведение има квота за силни жени, чернокожи лесбийки или трансджендър младежи.

За думите си Стивън Кинг беше атакуван в десетки медии и от хиляди активисти в социалните мрежи. Те призоваха той да бъде “отменен” и “забранен”, както е в модерно в техните среди. В крайна сметка беше принуден да напише колко всъщност било важно да има репрезентация на малцинства в изкуството. Но и това не беше достатъчно за радикалите, които са възмутени от “расизма и сексизма на стария бял мъж”.

Въпросът е дали думите на Кинг ще се забравят скоро или активистите ще успеят да попречат на кариерата му като бойкотират екранизации по негови произведения. Със сигурност Кинг няма как да се притеснява за прехраната си, проблемът е имиджов.

На 72 години, американският автор е смятан за “Крал на хоръра”. Книгите му са продадени в над 350 милиона копия, което го прави един от най-успешните писатели на нашето време. Кинг е и един от най-екранизираните писатели с повече от 300 кино и тв заглавия по негови произведения. Той е автор на 61 романа и над 200 кратки разказа. Притежава десетки престижни литературни награди за отделни творби и цялостно творчество.

През годините Кинг се бори със собствените си демони и мрачните пасажи от личната му биография вдъхновяват писането му. В началото на 70-те години на миналия век той се пристрастява към алкохола. През 1974-а излиза един от безспорните му шедьоври – “Кери”. По това време той описва себе си като почти неспасяем алкохолик, който пиян произнася слово на погребението на майка си.

Паралелно с пиенето развива зависимост и към наркотиците. Но не престава да пише. Всъщност някои от най-големите му фенове смятат, че това е бил най-продуктивния период на автора. За тях книгите на изчистилия се Кинг просто не са същите. Алкохолът, дрогата и борбата с личните демони са допринесли за обогатяването на мрачните светове, родени от неговото трескаво, извратено въображение. През 80-те пороците на Кинг са в разгара си и той признава, че почти не си спомня как е написал “Куджо”, защото през цялото време е бил пиян и надрусан.

В автобиографичната книга “За писането: Мемоари на занаята” Кинг си споделя как в края на 80-те семейството и приятелите му се намесват. Те му показват, че живее заобиколен от бирени кутии, цигарени угарки, кокаин, Ксанакс, Валиум, Никуил, сироп за кашлица и марихуана. Кинг търси помощ и успява да се откаже.

Писателят остава продуктивен, а Холивуд превръща творчеството му в съкровищница за екранизации. Някои от най-успешните филми по негови истории не са хорър. Особено ярък пример е затворническата драма “Изкуплението Шоушенк”. Други десетки адаптации са просто второкласни провали, но и днес той остава сред най-филмираните автори, а двете нови части по епичната му творба “То” донесоха общо над един милиард долара.

За него

Никой не може да пише като него

Режисирал съм “Изкуплението Шоушенк”, “Зеленият път” и “Мъглата” по Кинг. Повярвайте ми – никой не може да пише като него. Той има гениален усет за изграждане на образи, с които всеки може да се идентифицира. Притежава и великолепно чувство за хумор и ритъм, а в създаването на усещане за заплаха просто няма равен. Един от най-важните гласове в модерната литература.

Франк Дарабонт, режисьор и сценарист

Говори пълни глупости за политика

Стивън Кинг е надценен автор на ужаси, но е тотален аматьор в анализите на реалния свят. Говори пълни глупости за политика. Не разбира от икономика, няма поглед върху американската история и винаги заема твърдо партийни позиции на сраната на Демократите, независимо от логиката и доказателствата. Беше един от най-големите фенове на Обама, а в последните години се излага постоянно в опитите си да обясни какво се случва в САЩ и по света.

Бен Шапиро, автор и политически коментатор

Всъщност той е хуманист

Всички знаем, че Стивън Кинг пише страховити истории, но всъщност в сърцето си той е хуманист. Неговият хуманизъм може да бъде разпознат и в една от най-известните му книги “Сиянието”. Но екранизацията на Кубрик е в пълен разрез с перспективата на Кинг и затова двамата не се разбират. В “Сиянието” Кубрик разгръща две от любимите си теми – вечността на злото и човекът като убиец през вековете. А Кинг е воден от основанията на морала и представя централния персонаж като алкохолик, измъчван от вина. Самият Кинг е писатл, който е имал проблеми с пиенето.

Брет Истън Елис, писател