Политолог огласи какъв синдром е ударил Петков и Василев, заради него изгубили властта

"До предсрочните избори се стигна, защото много случайни хора много бързо се оказаха част от политиката. И то на изключително високи позиции. Това са хора, на които не се е налагало да носят политическа отговорност".

Това каза пред БНР Христо Панчугов, преподавател в НБУ (бил е зам. главен секретар на СДС, председател на младежката организация на партията. През 2013 година оглави партия "Синьо единство").

И допълни:

"Бойко Борисов има силен инстинкт за това как да се отговаря на обществените очаквания, за необходимостта всяко решение да бъде подкрепяно от хора отвъд тесния кръг на симпатии. Той успешно навигираше обществените очаквания в България, които обаче бяха праволинейни по това време, нямаше толкова разделителни линии".

Според него големият проблем е в начина, по който се подготвят едни или други политици за позициите, които ще заемат след това:

"Има хора, които лесно се подведоха по основния и най-вредния мит на българския преход - неизбежното старо срещу новото.

В рамките на сегашното управление видяхме комбинация на два фактора - на големия ентусиазъм за политическа промяна, който обаче не стъпваше на политически опит, и на нежелание да се допуснат хора с политически опит в процеса на вземане на решения.

Кръгът, в който се вземаха решенията в ПП, беше тесен и бъркаше мечтите си с реалността. ПП са изпаднали в един от класическите синдроми на българската политическа действителност – да смятат, че те са единствени и непобедими. Тази партийна гордост води до мобилизиране, но и до затваряне".

Панчугов прогнозира малка вероятност ИТН да стане част от следващия парламент заради непоследователността и неспособността на партията да обясни позициите си: 

"Не беше изненада напускането на управлението от ИТН. Изпълнението беше слабо. И то ще ги изкара от парламента... Тази четворна коалиция ни научи, че по-широко без ценностна основа, без единни оценки на ситуацията около нас, без възможността за дефиниране по общ начин на проблема и оттам да бъде намерено общо решение, е абсолютен провал".

По думите му единственият разказ със смисъл и с подкрепа би бил "обединявайки се, формациите какво ще произведат, кой ще е премиерът, кои ще са министрите, в името на каква политика и в какви срокове":

"В три поредни избора видяхме точно обратното - правеха едно и също, а очакваха различен резултат.

И формациите оставяха отговора на въпроса "какво ще правим" за след изборите. Това се провали с гръм и трясък. Този разказ очевидно не води до нищо.

 Големият въпрос е не дали ще възпроизведем същия парламент след следващите избори, а дали политическите формации ще убедят негласуващите граждани да отидат до урните… Не е важна политическата промяна, а просъществуването на политическите партии. Това е част от проблема на коалиционната политика в България. 

Ако няма откровен разговор с българските граждани оттук нататък, ще влезем в поредица от избори и по пътя ще отпаднат доста политици, които смятат, че политическото им оцеляване е важно".

Силен реваншизъм в рамките на служебното правителство и поредица скандали очаква той в следващите месеци.