Политолог: Петков и Василев - ангелоподобните технократи, но идват с 20 г. закъснение

Лидерите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев имат тежката задача да управляват България в ситуация на кризи, но в същото време имат и леката задача, че на първо време ще се наложи да менажират конкретни проблеми, а не да правят големи концептуални трансформации.

Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Страхил Делийски.

„В момента не е на дневен ред въпросът за концептуалната реформа на българската държава, защото се намираме в кризисна ситуация. Ще видим капацитета на тези най-нови кандидати за управлението през това как чисто технологично и мениджърски ще успеят да се справят с текущите кризи“, каза политологът и добави, че това ще си проличи по начина, по който сформират правителство и отношението им по конкретни публични политики и тяхното управление.

Делийски посочи, че на равнище публично поведение се наблюдава една лековата веселост, граничеща може би с наивност.

„Това не означава, че лидерите на „Продължаваме промяната“ нямат капацитет. Тяхното отношение към политическото е различно и в момента им носи подкрепа и успех. Те изградиха образа си на това, "видяхте какво направихме в служебното правителство, такова нещо ще правим и по-нататък". Само че те бяха министри за няколко месеца в служебния кабинет, което е различно от това да поемеш отговорността за едно по-дългосрочно управление“, каза Делийски.

Според него Кирил Петков и Асен Василев са добре направени от маркетингова гледна точка – млади, усмихнати, симпатични, с ясни центристки послания, прагматични.

„Това са онези добри ангелоподобни технократи, които трябваше да свършат работата в държавите в преход отпреди повече от 20 години. Същият този маркетингов продукт се продава добре на българска територия, което не говори добре за динамиката на развитие в България“, предупреди политологът.

Той обърна внимание и на факта, че самите те се наричат проект.

„В този смисъл съм скептичен относно дълготрайността на техните политически амбиции“, каза Делийски и добави, че в някакъв краткосрочен вариант те ще изпълнят функцията, за която са създадени като проект.

По отношение на състоянието на българската държава в момента политологът заяви:

„Състоянието на българската държава е функция на идеята за държава, която ние реализираме през последните повече от 15 години. Това е малката държава, която преразпределя малко в сравнение със средното за Европа, чиято концепция за икономическо предимство е свързана с ниски заплати и ниски данъци, която е превърнала основни блага в стоки, като здравеопазване, образование и т.н. Това е една характерна представа за държава идеологически фундирана, която през последните години започва да дава изключително големи дефекти“.

Делийски заяви, че в момента расте поколение, което иска да живее добре и не се интересува дали тази държава е лява, или дясна, дали преразпределя, или не преразпределя.

„Това е поколение, което усеща, че нещо не е наред и иска това нещо да е наред. То няма проблем със старите пропагандни идеологически противопоставяния“, посочи политологът.

Това не се случва само в България. Едно изследване на американския център „Пю“ показва, че по-голямата част от младежите в САЩ /над 60%/ заявяват, че не харесват капитализма.

„В България имаме едно поколение, което е много по-близко ценностно като начин на живот, като представи за света, като нагласи за политиката и държавата, до връстниците си в САЩ и Европа, отколкото до своите родители,“ коментира той.

Делийски заяви, че това поколение вече навлиза мощно, по чисто демографски причини, в политическите процеси като граждани, като избиратели.

„Със сигурност няма да е далеч времето, когато ще навлезе и като политици. В този смисъл политическият елит, за да достигне това поколение, трябва да предложи такъв тип разказ за обществото и държавата, който разказ да достигне до тях“, обобщи Страхил Делийски.