Политолог посочи кое страшилище раздели политиците ни
Според Христо Панчугов червената линия между тях е коронавирусът
"Отдавна вече пандемията и мерките раздели българското общество. Никой не изследва обаче защо се получи това разделение.
И така пандемията, разделяща обществото ни се оказа най-лесният начин за ограничаване на политическите формации и техните послания", коментира пред БНР политологът и преподавател в НБУ Христо Панчугов.
Според най-новото социологическо проучване на агенция "Естат" се вижда, че хората се интересуват не толкова от изборите и пандемията, а от ръста на цените.
"Политиците си дават сметка, че нагласите на хората спрямо пандемията, че начинът, по който те се справят с тази криза неизменно ще удари не само българските граждани, но и тях самите.
Не случайно тази тема е във фокуса на политическото внимание към този етап. Тя е източник на ясно разделение. Политиците се оказаха в ситуация, в която не могат да намерят друго, което да ги разделя. Тоест липсва смисъл в политическите послания, липсва отличителна черта, липсва страст в политическата кампания, тъй като липсва този смисъл", каза още политологът.
Според Панчугов има още много други важни теми, които тепърва ще трябва да се решават тепърва на прага на предстоящата икономическа криза и здравна ситуация. И отлагането на решения в тази посока е само и само да се пази имиджа на един кандидат, заяви още Панчугов.
"Виждаме едни хора, които претендират да са изразители на политическа промяна, но по същество действията им и комуникацията им с гражданите са част от стария модел. И така хората, не виждайки промяна, те вече не правят разлика между политическите формации и затова не вярват, че гласувайки, ще има промяна.
Това ще го видим и на предстоящите избори, и при следващия парламент, защото партиите са пак толкова разделени, колкото бяха през април, въпреки очевидната идея за промяна и в обществото, но те самите на думи изразяват.
Това е и най-големият дефицит на тази кампания. 6 месеца по-късно нито една политическа формация не е очертала модел на управление на държавата", посочи политологът.