Полк. Дъглас Макгрегър: Вашингтон заобикаля НАТО и създава своя коалиция за намеса в Украйна

Изглежда, че днес Белият дом, воден от Байдън, се е заел да използва многонационална сила срещу Русия. НАТО не е в състояние да вземе единодушно решение за военна намеса на страната на Украйна, която воюва срещу Русия. Но както генерал  Дейвид Петреъс (бившият ръководител на ЦРУ) намекна наскоро, президентът и неговите генерали обмислят своя собствена "коалиция на желаещите".

"Предполага се, че тази коалиция ще се състои основно от полски и румънски войски, а нейното ядро ще бъде американската армия. Всички тези сили ще бъдат ангажирани в Украйна". Това пише в свой анализ за The American Conservative пенсионираният вече полковник Дъглас Макгрегър, пише Актуално.

"Когато Наполеон Бонапарт стартира военната си кампания за завладяване на Русия през 1812 г., той ръководи най-голямата "коалиция на желаещите" в историята. Основата на армията на Бонапарт от 400 000 души са французите, но включва и италиански, холандски, германски и полски войници. В действителност те се бият без особен ентусиазъм. Честно казано, освен французите, само поляците били нетърпеливи да тръгнат към Москва.

По времето, когато многонационалната армия на Наполеон достига Москва, лютият студ, катастрофалните битки, изтощението, болестите и лошата логистика са намалили силата на нашествениците с повече от половината. Малко след това Прусия и северногерманските съюзници дезертират към руснаците, а останалите (с изключение на поляците) дезертират или загиват по време на отстъплението", припомня Макгрегър.

Неговото име се помни от Първата война в Персийския залив срещу Ирак, когато в паметна битка, при това в условията на пясъчна буря, унищожава 70 иракски танка за 23 минути и то без нито една жертва от страна на американците. Но Макгрегър е и чест гост на Тъкър Карлсън във Fox News - телевизията, която бурно подкрепя Доналд Тръмп и републиканците.

Какво мисли Макгрегър за описания от самия него сценарий:

Всяка военна кампания завършва с победа или поражение, които са предопределени от стратегически прогнози, стоящи в основата на оперативното планиране и бойните операции. Без да знаем подробностите за продължаващата дискусия във Вашингтон, все още можем да се питаме относно предполагаемите "цели, методи и условия за завършване" на войната, която трябва да включи и "коалиция на желаещите".

Първо, каква е целта на тази коалиция? Да изгони руските войски от Украйна? Укрепване на украинската отбрана и постигане прекратяване на огъня с последващо преминаване към преговори? Или това е просто хитър начин да се въвлече НАТО във война с Русия, въпреки че този конфликт ще бъде подкрепен от твърде малко европейци?

Второ, какво ще направят ВВС и сухопътните сили на САЩ, ако от момента, в който пресекат полската и румънската граница, влязат в бой в Западна Украйна? Руското висше командване без съмнение ще определи, че американският военен компонент е центърът на тежестта в коалицията. От това следва, че руснаците ще съсредоточат цялата си военна мощ преди всичко върху унищожаването на военната структура на САЩ.

Трето, защо Вашингтон гради "коалиция на желаещите"? По политически причини или защото предвижда интензивни боеве и се нуждае от регионални съюзници, които да поемат част от тежестта? Неядрените сили на САЩ самостоятелно едва ли ще могат да победят неядрените сили на Русия.

Следователно възниква въпрос "Ще успее ли водената от САЩ коалиция да събере достатъчно разнородни военни способности, необходими за доминация над руската армия, и ще има ли достатъчно ударна мощ, за да принуди Москва да промени поведението си?". Също толкова важно е дали американските и съюзническите сили могат да защитят многото европейски транспортни мрежи и въздушни и военноморски бази от руски въздушни и ракетни удари.

Четвърто, ще бъдат ли наложени някакви ограничения върху воденето на военни действия от коалиционните сили, които партньорите в Алианса смятат за жизненоважни? Винаги има различни мнения как да се борим с врага, колко далеч да напреднем и колко сериозно може да се рискува. Липсата на яснота относно конкретни цели може да има сериозни последици.

С други думи, доколко американското военно командване може да разчита на единоначалие в такава война с участието на съюзници? Дали необходимостта от такова единоначалие ще надделее над чисто националните интереси? Полезно е да се помни, че Москва има пълна власт над всички свои сили, включително тези на партньори и съюзници. В Русия единоначалието е абсолютно. На Москва няма да се налага да се справя с различните предпочитания и различни мнения на членовете на евентуалната коалиция.

И накрая, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг твърди, че поражението на Украйна във въоръжения конфликт с Русия ще се тълкува като поражение на Северноатлантическия алианс. Няма ли (евентуалните) тежки загуби на сухопътните сили на САЩ, които се сблъскват с руската военна машина, да са сигнал за поражението на Вашингтон? Колко бързо могат САЩ и съюзническите сили да компенсират загубите си? И няма ли тежки загуби на Америка да представляват заплаха от ядрено отмъщение на САЩ? Кога подкрепата на Украйна застрашава сигурността и оцеляването на НАТО?

Допълнителни въпроси повдига и стратегическата амбивалентност (раздвоеност) на Вашингтон относно използването на ядрени оръжия, което той отново демонстрира съвсем наскоро. Говорител на администрацията на Байдън намекна, че президентът няма да спази обещанието си от 2020 г. Тогава той каза, че единствената цел на ядрените оръжия е да се предотвратят ядрена атака срещу Съединените щати и техните съюзници.

Вместо това Байдън одобри политика от ерата на Обама, която позволява използването на ядрени оръжия не само в отговор на ядрена атака, но и на неядрени заплахи.

Подобно решение на президента Байдън е също толкова опасно и разрушително за целите на Съединените щати и съюзниците, колкото и планът Моргентау от 1944 г., който призоваваше за унищожаване на германската военна индустрия. Той беше отхвърлен, но това удължи войната срещу Нацистка Германия с поне 6 месеца. Някой във Вашингтон наистина ли вярва, че тази нова политика ще направи войната с Русия по-малко вероятна?

Военната стратегия не е връзка между цели и средства. Политическите и военните лидери са заети с мисли за средства и мислят твърде малко за целите. Днес не е достатъчно да си добър технократ. Политическите и военните лидери трябва да бъдат сериозни стратези, ясно осъзнаващи силните и слабите страни на Америка, които поставят ограничения върху нейния стратегически избор.

Цената на един ескалиращ конфликт и цената, която американците и европейците ще трябва да платят, не могат да бъдат подценявани. Президентът и неговите генерали трябва да разберат колко катастрофално и унизително би било едно военно поражение за едно американско общество, отслабено от 20 години военни кампании в Ирак и Афганистан.

Бойният дух на американската армия е нисък. Набирането на персонал за американската армия и особено за сухопътните сили днес е много по-трудно, отколкото беше преди. Икономическата ситуация на Америка също е много несигурна.

А перспективите пред европейската икономика изглеждат още по-мрачни. Като започна война с Русия, Наполеон не само подцени врага. Той също така формира фундаментално погрешно мнение за своите съюзници. Президентът Байдън и неговите генерали не трябва да повтарят същите грешки в Украйна.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук