Министърът на финансите Пламен Орешарски представи пред Икономическия и социален съвет основните параметри на проекта за Бюджет 2009. Едно от основните неща, на които трябва да се заложи през 2009 г., е по-активната политика, насочена към повече инвестиции и стабилността на банковия сектор, осигуряване на гъвкавост и сигурност на пазара на труда и в областта на доходите.

Мерки за стабилност на банковия и небанковия сектор и стимулиране на МСП 

Министър Орешарски заяви, че правителството има готовност да приложи всички възможни мерки, ако настъпи евентуална криза. В проектобюджет 2009 са заложени 120 млн. лева за увеличаване капитализацията на Българска банка за развитие, за да може да отвори кредитни линии, които да минават през търговските банки за малки и средни предприятия. До края на годината ще има още една финансова инжекция за банката в размер на 120 млн. лв. Парите ще дойдат посредством Фонда за капиталови инвестиции и Националния гаранционен фонд. Предвижда се също така увеличаване на кредитния лимит на Българската агенция за експортно застраховане. По думите на Орешарски в момента се правело и проучване на възможностите за освобождаване от корпоративен данък при спазване на изискванията за предоставяне на държавна помощ на големите инвеститори. Предвидените капиталови разходи по консолидираната фискална програма за 2009 г. са с 893,9 млн. лв. повече от 2008 г. Сега са в размер на 5,1 млрд. лв. Предвидена е и допълнителна инвестиционна програма в размер на 1 млрд. лв., 400 млн. лв. от които са предвидени от резерва за публични инвестиции и чрез намаляване на положителното бюджетно салдо с до 1% от БВП, което прави около 700 млн. лв.  

Ситуациите у нас

Финансовият министър увери всички, че проектобюджет 2009 е изцяло съобразен с финансовата криза. По неговите думи икономическият растеж е относително висок – 4,7%. 
Това, което може да се очаква като влияние от финансовата криза, е поскъпване на кредитния ресурс и намаляване на кредитите, намаляването на износа и вноса, което ще доведе до дефицит в текущата сметка, каза още Орешарски. По данни на МФ дефицитът по текущата сметка се очаква да бъде около 22% от БВП. Сега той е 24 на сто. Инфлацията до края на годината ще е в размер на 9,8%, а до края на 2009 се очаква да е 5,4%. Преките чуждестранни инвестиции сега са 6,5 млрд. евро, до края на годината се очаква да станат 6,1 млрд. евро, а за другата година – 5,3 млрд. евро. 
Темпът на намаляване на инфлацията ще се запази. Фискалните механизми не са основни за предотвратяване на негативното въздействие на външната среда, допълни той. Синдикатите обаче контрираха, че световната финансова криза може да доведе не само до увеличаване на безработицата, но и до масови фалити. След като кризата ще има отражение върху България, защо упорито се настоява да се намали Фонда за гарантиране на вземанията, след като сме достатъчно убедени, че започва свиване на производството, особено на предприятия, които доскоро работиха позитивно, попита председателят на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев финансовия министър.
Според председателя на Българска стопанска камара Божидар Данев, трябва да бъде изграден антикризисен бюджет, защото предложеният е консервативен. По думите на Данев във всички страни лихвеният процент пада, а у нас се покачва. Според него към заложените антикризисни мерки трябва да бъдат с цел превенция. Според финансовия министър обаче високата лихва е тази, която ще насърчи националните спестявания. 
БСК предложи допълнителни мерки, сред които са рязкото намаляване на част от разходите от БВП до 12 %, 0,4% да достигнат националните субсидии, което означава рязкото им сваляне с предвидените 0,6%, 2% да бъде планирания икономически растеж, 4,5% инфлацията, поради срива на цените в цялата световна верига, както и бюджетен дефицит от 26-28%. Според Данев няма да има никакъв бюджетен излишък другата година, защото приходите ще намалеят драстично. По данни на БСК затварянето на предприятията не започва само с металургичния комбинат Кремиковци –  това се случва и при предприятия за черна и цветна металургия. По данни на БСК цената на цинка е паднала с 80 на сто. Същото е положението и при другите суровини за износ – горива и ишлеме. По думите на Данев вече някои заводи за торове за затворили свои производствени линии, а консумацията при циментовите заводи е спаднала драстично. Той добави, че реализирането на продукцията от гигантската реколта на земеделските производители няма да бъде осъществено, защото няма кой да я купи и няма къде да бъде изнесена.  
Константин Тренчев от КТ “Подкрепа” каза, че световната финансова криза ще доведе както до увеличаването на безработицата, така и до масови фалити. 
Според председателя на КНСБ Желязко Христов около 1500 човека са напуснали Националната агенция по приходите, тъй като средната заплата там е около 600 лв. Само за 2007 година напусналите агенцията са 607. В сравнение с това средната заплата в банките била някъде между 1200 и 2000 лв. По думите на Христов напусналите НАП вече давали съвети на сенчестия бизнес как да укрива данъци. В България брутната заплата не може да догони средната за ЕС, бяха категорични синдикатите. По данни на Международния валутен фонд е достигнат ръст на инфлацията от 7,25%, което според Желязко Христов е намалило прогнозата за ръста на БВП до 4,75. Това според него ще доведе до допълнително оскъпяване и до по-високи нива на корупция, както и избягването на плащане на данъци. 
Според заместник-председателя на КНСБ Пламен Димитров, желанието за неплащане се изостря. Пак ще има укриване на доходи, бе категоричен той. 
По думите на Орешарски обаче, текучеството в НАП не било никак притеснително, защото напусналите били 200 от всички 8000 служители. 
Еднаквото заплащане свърши, бе категоричен министърът и заяви, че от другата година се въвежда селективност при заплащането. Идеята е на базата на квалификациите на служителите да има покачване на заплатата. 

Осигуряване и пенсии

Според Бюджет 2009 се предвижда увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 240 на 260 лв. Максималният осигурителен доход се запазва в размер на 2000 лв. Планира се и увеличаване на задължителната здравноосигурителна вноска от 6% на 8%. Разпределението на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” между работник:работодател:държава ще е в съотношение 8:10:12. Вноската за пенсии ще бъде 18%, а вноската за фонд “Безработица” – 1%. Запазва се съотношението на осигурителните вноски между осигурители и осигурени – 60/40. От 0,5% на 0,1% намалява вноската за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. 
Относно прогнозните 8% за здравни вноски в проектобюджета, Тренчев каза, че това е едно задоволително ниво. Той обаче отправи критики относно здравната система, която се нуждае от стабилизиране. Според Тренчев, близо 1 млн. граждани на страната ползват здравеопазване, но не плащат данъци. Д-р Тренчев отправи предложение до Министерския съвет да се вземат мерки в това отношение. 
Финансовият министър посочи, че в бюджета за догодина се предвиждат близо половин милиард лева повече за здравеопазване, в сравнение с предвидените за образование пари. По отношение на здравната вноска, министърът заяви, че осемпроцентовата здравноосигурителна вноска влиза моментално в резерва на НЗОК. “Ако тази вноска много дразни, защото има едни пари, които се трупват в резерва на Касата, ще я намалим пак на 6%”, каза той. Разберете, че няма нито една модерна здравна система без резерв. Там парите ще се съхраняват много по-добре, отговори министърът на д-р Тренчев, който го попита няма ли така по-лесно събраните от гражданите пари да бъдат краднати.    

Данъци и акцизи

По план ще бъдат запазени ставките на корпоративния данък, личния доходен данък, ДДС и данъка върху дивидентите. Ще бъде увеличен акциза на керосина от 535 лв./1000 л. на 565 лв./100 л., кокса и въглищата – от 0,40 лв. за 1 гигаджаул топлотворна способност на 0,60 лв., електрическата енергия за стопански и административни нужди от 1,20 лв. за мегават час на 1,40 лв. Скача и акцизът на цигарите, като от 79 лв. за 1000 къса ще бъде увеличен на 102,3 лв./1000 къса. Прогнозата за 2010 г. е, че цената ще скочи на 125,2 лв./1000 къса цигари, а електроенергията на 2,00 лв. за мегават час.   

Десислава Вангелова/БЛИЦ