PRC: Българите все по-малко харесват НАТО, така е и в Германия, Франция, Испания, Турция

НАТО обикновено се разглежда в положителна светлина сред страните от алианса, въпреки напрежението между лидери на отделните страни-членки. Около 53% в 16 анкетирани държави-членки имат благоприятен поглед върху организацията, като само 27% изразяват отрицателно мнение.

Но мненията за НАТО и свързаните въпроси варират в различните страни, особено по отношение на задълженията на член 5 от 75-годишния договор, който декларира, че нападение срещу една държава-членка се счита за атака срещу всички страни-членки, пише в свое проучване Pew Research Center.

Положителните оценки на НАТО сред членовете варират от 82% в Полша до 21% в Турция, а САЩ и Германия са в средата съответно 52% и 57%. И в трите анкетирани държави, които не са членки, Швеция и Украйна гледат на алианса положително (съответно 63% и 53%), но само 16% от руснаците смятат така.

От края на 2000-та година в Украйна, Литва и Полша благоприятните мнения за НАТО са над 10 процентни пункта или повече.

Положителните мнения за НАТО обаче са намалели значително в България, Русия, Германия и Франция през последното десетилетие, като двуцифрените процентни пунктове намаляват във всяка от тези страни. Благоприятното отношение към организацията намалява значително в Испания и Чехия.

Освен това в няколко изследвани държави благоприятното отношение към организацията е свързано с идеологическа ориентация, като тези отдясно споделят по-положително мнение от тези в идеологическата левица.

НАТО служи като политически и военен съюз за своите 29 държави-членки, обхващащи Европа и Северна Америка. Основан през 1949 г. за осигуряване на колективна защита срещу Съветския съюз, съюзът се стреми да балансира руската сила и влияние, в допълнение към множество други операции.

Въпреки до голяма степен благоприятните оценки на организацията сред държавите-членки, има широко нежелание за изпълнение на колективния ангажимент за отбрана, посочен в член 5 от учредителния договор на НАТО. На въпроса дали страната им трябва да защитава свой съюзник от НАТО срещу потенциална атака от Русия, около 50% в 16 държави-членки на НАТО отговарят, че не трябва да защитава съюзник, в сравнение с 38%, които казват, че страната им трябва да защитава съюзник срещу руска атака.

Обществата са по-убедени, че САЩ ще използват военна сила, за да защитят съюзник на НАТО от Русия. Приблизително 60% твърдят, че САЩ ще защитават съюзник срещу Русия, докато само 29% твърдят, че САЩ няма да го направят.

И в повечето анкетирани страни-членки на НАТО анкетираните са по-склонни да твърдят, че САЩ ще защитават съюзник на НАТО от руска атака, отколкото казват, че собствената им страна трябва да направи същото.

По отношение на трансатлантическите отношения, някои западноевропейски общества предпочитат близки отношения със САЩ, но много други предпочитат близки отношения както с САЩ, така и с Русия. Въпреки това малцина искат да дадат приоритет на отношенията си с Русия пред техните американски отношения.

Идеологията също се отнася до възгледите на потенциални съюзници: Онези отдясно в няколко държави са по-склонни от тези вляво да предпочитат САЩ.

Въпреки резервите, които мнозина имат по отношение на ангажиментите на НАТО по член 5, половината или повече в почти всяка изследвана държава са съгласни, че понякога е необходимо да се използва военна сила за поддържане на реда в света.

В повечето проучвани страни тези, които казват, че военната сила понякога е необходима, също са по-склонни да се съгласят, че страната им трябва да използва военна сила, за да защити свой съюзник в НАТО.

Тези мнения се променят значително през последното десетилетие в някои страни. В Украйна, Русия, Словакия и Германия, казват, че понякога е необходима военна сила, отколкото смятат през 2007 г. И в Италия, Испания и Чехия публиките са станали по-малко склонни към споразумения.

По въпроса за териториалните амбиции, попитани, има ли части от съседни страни, които наистина принадлежат на тяхната страна, сравнително малко анкетирани смятат така.

Сред държавите-членки на НАТО обаче мнозинството в Унгария, Гърция, Турция и България са съгласни, че части от други страни принадлежат към тях. В много европейски страни тези, които харесват десни популистки партии, са по-склонни да подкрепят това твърдение.

Това са сред основните констатации от проучване на Pew Research Center на 19 държави, включително 16 страни членки на НАТО, Швеция, Русия и Украйна. По време на този доклад германските резултати са получавани от поредица от проучвания, проведени в Германия от Körber-Stiftung, в партньорство с Pew Research Center.

Мнозинство от хора в Полша, Литва, Холандия, Обединеното кралство, Италия и Германия оценяват НАТО положително в Европа. Мненията са относително положителни и в Чехия, Словакия, Франция, Испания, Унгария и България.

Канадците и американците имат положителни възгледи за НАТО, като 66% в Канада и 52% в САЩ изразяват положителни мнения.

В Турция и Гърция обществеността е особено неблагоприятна спрямо съюза: Приблизително половината или повече изразяват отрицателно мнение.

Сред трите страни, които не са членки на НАТО, мненията за алианса са смесени. В Швеция и Украйна повече от половината имат благоприятен поглед върху НАТО. Но в Русия 60% имат неблагоприятен поглед върху организацията, докато само 16% я възприемат благоприятно, най-малкият дял от всички изследвани страни.

Възгледите за НАТО се колебаят, след като Pew Research Center започва да задава този въпрос през 2007 г. В Украйна, която не е член на НАТО, например, 34% са казали, че имат благоприятен поглед върху организацията през 2007 г. През 2019 г. 53% са казали същото, т.е. увеличение с 19 процентни пункта. Литовците и поляците също се отнасят по-благоприятно към НАТО през последните 10 до 12 години (увеличения съответно с 18 и 10 пункта).

Във Франция благоприятното отношения към НАТО спада от 71% през 2009 г. до 49% през 2019 г., което е спад с 22 процентни пункта.

В Германия намалява с 16 пункта, а в България с 12%. В Русия, която не е членка, положителното отношение намалява почти наполовина: През 2007 г. 30% са имали благоприятно мнение за НАТО. До 2019 г. само 16% изразяват същите настроения.

Възгледите на американците за НАТО се различават според принадлежността на политическите партии.

Демократите и независимите демократи са по-склонни да имат положително мнение за НАТО, отколкото републиканците и републиканските независими през повечето години. Това е така и през 2019 г., тъй като 61% от демократите имат позитивно отношение към съюза, в сравнение с 45% от републиканците.

Както демократичните, така и републиканските възгледи за НАТО остават като цяло стабилни до 2017 г., когато демократите изразяват много по-голяма вероятност да подкрепят НАТО, отколкото техните колеги, разлика, която оттогава не се е променила значително.

През 2017 г. 74% от демократите и 48% от републиканците имат положително мнение за съюза, разлика от 26 процентни пункта. От 2018 г. американските възгледи за НАТО намаляват сред привържениците на двете страни. Положителните гледни точки сред демократите паднаха с 15 пункта, докато мненията сред републиканците спаднаха със 7%.

Идеологията е фактор, когато става дума за НАТО в няколко страни. В шест държави онези, които се поставят от дясната страна на идеологическия спектър, са по-благосклонни към НАТО, отколкото тези отляво.

В Швеция, например, 79% от тези от идеологическата десница имат положително мнение за НАТО, в сравнение с 38% от тези вляво, разлика от 41 процентни пункта.

Значителни разлики между тези отдясно и отляво се наблюдават и в България (38 процентни пункта), Чехия (36 точки), Испания (25), Гърция (19) и Словакия (16).

Член 5 от Договора за НАТО е "в основата на учредителния договор на НАТО", според организацията. В него се посочва, че "атака срещу един съюзник се счита за атака срещу всички съюзници".

На въпроса дали страната им трябва или не трябва да използва военна сила, за да защити съюзник на НАТО от хипотетична атака на Русия, само в пет от изследваните 16 държави-членки - Холандия, САЩ, Канада, Великобритания и Литва - половината или повече казват, че трябва да използват такава сила. В 16-те страни около 50% - че страната им не трябва да защитава съюзник на НАТО в случай на атака от страна на Русия, докато 38% казват, че трябва.

По-голям дял в 10 анкетирани държави-членки на НАТО казват, че страната им не трябва да използва сила за защита на съюзник в НАТО, ако има атака от страна на Русия. Това включва мнозинство в България, Италия, Гърция, Германия и Испания. В Полша настроенията са разделени.

Вярата, че страната им трябва да реагира на хипотетична атака на Русия срещу съюзник в НАТО, с времето стана по-рядко срещана в няколко държави. Например в Италия само една четвърт през 2019 г. казват, че страната им трябва да защитава съюзник от НАТО, което е по-малко с 4% от 2015 г. Подобни спадове през този период се наблюдават в Полша (-8 процентни пункта), Испания (-7%) и Франция (-6%). Въпреки това подкрепата за защита на друга държава от НАТО се увеличава във Великобритания от 2015 г. (+6%).

В осем от анкетираните страни е по-вероятно мъжете да кажат, че страната им трябва да защитава съюзник в НАТО. Например в Германия 43% от мъжете казват, че в случай на руска атака срещу член на НАТО страната им трябва да реагира със сила, в сравнение само с една четвърт от жените. Подобни двуцифрени разлики се наблюдават в Испания, Унгария, Чехия, Холандия и Полша.

Идеологията също играе роля във възгледите на хората за помощ на съюзника. Това включва двуцифрени разлики между дясната и лявата в шест държави: Испания (30 процентни пункта), Чехия и Словакия (21%), Гърция (14%), както и Великобритания и Италия (и двете по 13%).

Възгледите за защита на съюзник от потенциално руско нападение са свързани с общото отношение към използването на военна сила.

В повечето от изследваните страни-членки на НАТО тези, които са съгласни, че понякога са необходими военни сили за поддържане на реда в света, са по-склонни да кажат, че биха защитили друг член на НАТО от въоръжено нахлуване, отколкото онези, които не са съгласни, че военното решение е най-добрият избор за поддържане на реда.

Например в Испания 53% от тези, които са съгласни, че понякога е необходима военна сила, казват, че биха се притекли на помощ на съюзник в НАТО срещу 26% от тези, които не са съгласни с принципа на военната сила - разлика от 27 процентни пункта.

За разлика от скептичните мнения, дали собствената им страна трябва да защити съюзник в НАТО, хората са много по-склонни да смятат, че САЩ ще предприемат военни действия в отговор на руска атака.

Около 60% в страните членки твърдят, че САЩ ще използват военна сила за защита на страна от НАТО при руско нахлуване. Само 29% от тези страни смятат, че САЩ не биха защитили страната, която е нападната.

Приблизително две трети или повече в Италия, Обединеното кралство, Испания, Канада, Холандия и Гърция казват, че САЩ ще защитават съюзник в НАТО. Мнозинството в Германия, Словакия, Литва и Франция са съгласни.

Поляците са балансирани, че САЩ биха помогнали, ако Русия използва военна сила срещу съседна държава от НАТО, но настроенията са по-раздвоени в Турция, Чехия и Унгария.

От 2015 г. насам в някои страни по този въпрос има известна промяна. Вярата, че САЩ ще защитават съюзник в НАТО намалява с 8% във Франция, но се покачва със 7% във Великобритания и Испания. Тези настроения се покачват с 6% в Турция.

В Унгария мненията, че САЩ биха помогнали в случай на нападение срещу Русия, намаляват значително от 2017 г., като падат с 16%.

Младите в Испания, Франция, Словакия, Канада и Германия са по-склонни да вярват, че САЩ ще защитават съюзник на НАТО срещу руска атака. Например в Испания 84% от 18 до 29-годишните казват, че САЩ ще спазват задълженията си по член 5, в сравнение с 68% от тези на 50 и повече години.

Почти във всяка анкетирана страна е много по-вероятно хората да кажат, че САЩ ще защитават съюзник от атака на Русия, отколкото да кажат, че собствената им страна трябва да предприеме такива действия.

Най-голямата измерена разлика е в Италия, където три четвърти казват, че САЩ биха използвали такава военна сила при такъв сценарий, в сравнение само с една четвърт, които казват, че Италия трябва да защитава този съюзник в НАТО, 50 процентна разлика. Подобни различия се наблюдават в Гърция (40%), Испания (31%), Германия (29%), Словакия (25%), Великобритания (18%), Франция (16%), Турция (14%) и Канада (13%).

Много страни от НАТО в Европа ценят тесните отношения както със САЩ, така и с Русия.

Почти във всички изследвани страни по-голям процент харесват по-тесни контакти със САЩ, отколкото с Русия, с изключение на България и Словакия. В много от анкетираните страни обществата са склонни доброволно да отчитат, че са важни тесните отношения както със САЩ, така и с Русия.

Особено в Западна Европа делът на гражданите, които казват, че отношенията със САЩ са по-важни, са значителни. Например в Обединеното кралство и Холандия около осем на десет поставят САЩ над Русия.

А в Швеция, държава, която не е в НАТО, 71% подкрепят по-тесните контакти със САЩ, отколкото с Русия (11%) или и двете страни (9%).

Изборът на близки отношения с Русия над САЩ е значително по-слабо разпространен в изследваните страни. Българите са най-податливи на тази гледна точка, но само 28% казват, че близките отношения с Русия са по-важни за страната им.

Една четвърт от германците твърдят, че е важно страната им да има близки отношения с Русия, в сравнение с 39%, които подкрепят близките отношения със САЩ. Трима на десет германци считат, че близките отношения и с двете страни биха били за предпочитане.

Гражданите в Централна и Източна Европа са склонни да предпочитат близки отношения както със САЩ, така и с Русия. В Унгария, Полша, Словакия и България приблизително половината или повече казват, че отношенията с двете страни са важни. И в Италия, Гърция, Чехия и Литва около четири на десет или повече казват същото.

Идеология е свързана с възгледите за по-близки отношения със САЩ. В 11 от 14 държави тези в идеологическата десница са по-склонни да поддържат близки отношения със САЩ, отколкото тези вляво. В Чехия например 40% от тези вдясно казват, че е по-важна тясната връзка със САЩ в сравнение с 15% от тези вляво, разлика от 25 процентни пункта.

Унгария е изключение. Унгарците отляво (40%) са почти два пъти по-склонни от тези отдясно (21%), които подкрепят близки отношения със САЩ.

Повечето държави от НАТО и държави извън НАТО смятат, че понякога е необходима военна сила.

Има голяма подкрепа в повечето анкетирани страни от НАТО за използването на военна сила за поддържане на реда в света. Около 57% в 16 държави-членки са съгласни, че понякога е необходима военна сила, 36% не са съгласни.

В повечето анкетирани страни - както членове на НАТО, така и тези, които не принадлежат към организацията - около половината или повече подкрепят използването на военна сила за поддържане на реда. И в седем държави (Швеция, САЩ, Канада, Обединеното кралство, Турция, Русия и Унгария) седем-на-десет или повече са на това мнение.

Германците са по-раздвоени, като 47% казват, че понякога е необходима военна сила и 52% не са съгласни с това твърдение. В България само 38% казват, че понякога е необходима военна сила.

Подкрепата за използване на военна сила се променя, след като Pew Research Center зададе този въпрос през 2007 г.

Например, както в Украйна, така и в Русия, две страни, участвали в конфликти от 2014 г. насам, гражданите все повече твърдят, че понякога е необходима военна сила (съответно с 11% и 9%). Това становище става по-често срещано и в Словакия и Германия.

Но в няколко европейски страни подкрепата за изплозване на военна сила намалява. Такъв е случаят в Италия (намаление с 21%), Испания (10%) и Чехия (9%).

В 12 държави, хората отдясно на идеологическия спектър са по-склонни от тези вляво, да се съгласят, че военната сила може да бъде оправдана. В Испания, например, тези вдясно са около два пъти по-склонни да подкрепят военна сила, отколкото тези отляво.

В САЩ консерваторите са с 25% по-склонни от либералите, които казват, че понякога е необходима военна сила. По подобен начин 91% от републиканците и независимите републиканци твърдят, че понякога е необходима военна сила, докато 71% от демократите и независимите демократи смятат така.

Полът също оформя възгледите за военни действия.

В повечето от анкетираните страни, които са в НАТО и извън НАТО, мъжете са по-склонни да вярват, отколкото жените, в необходимостта от военна сила. В Чехия например 63% от мъжете казват, че понякога е необходима военна сила в сравнение с 45% от жените. А в Украйна 71% от мъжете поддържат военна сила срещу 56% от жените.

Двуцифрените разлики между половете са налице и в Германия (14%), Полша (12%), България (12%), Унгария (11%), Италия (11%) и Испания (10%).

Има ли части от съседни държави, които наистина принадлежат на нас?

В страните от НАТО и извън НАТО има разногласия дали части от съседни държави наистина принадлежат към тях. 45% в 16 анкетирани страни от НАТО не са съгласни, докато 35% са съгласни (в няколко страни делът, който не изразява мнение, е сравнително висок).

Тези, които са съгласни с това твърдение, са най-много в изследваните страни от Централна и Източна Европа. Около две трети от унгарците (67%) са съгласни, че части от съседни държави принадлежат към тях, включително 40%, които са напълно съгласни.

В Турция 58% са съгласни, че части от близките държави принадлежат към тях. И в съседна Гърция 60% казват същото.

В страните от Западна Европа настроенията се движат в обратна посока. В Швеция (82%), Холандия (74%), Великобритания (72%), Германия (62%), Испания (60%) и Франция (59%), мнозинството не са съгласни, че има части от други страни, които принадлежат на тях.

Както в САЩ, така и в Канада, хората не са съгласни, че части от други страни принадлежат към тях (съответно 73% и 65%). Все пак една четвърт канадци и приблизително един на петима американци казват обратното и са съгласни, че има части от съседни държави, които им принадлежат.

Руснаците и украинците са склонни да се съгласят, че части от съседни страни принадлежат към тях (съответно 53% и 47%).

В Европа привържениците на десни популистки партии са по-склонни да казват, че части от съседните страни принадлежат на тяхната страна.