Презареждане "Борисов": Решителност в избягването на заложен капан

<span style="font-size: 12px;">След три години и половина управление в сянката на личната му медийна хегемония, не е чудно, че нарастват хората, които не могат да го понасят. Но дори и тези, които го ненавиждат, по странен начин са зависими от неговото присъствие. Редуват се воплите им: &bdquo;Докога по цял ден ще го гледаме и слушаме?&rdquo; с &bdquo;Къде се скри, защо го няма?&rdquo;.&nbsp;</span><br /> <br /> Мечтата на Борисов е да остане в паметта като строител на магистрали, зали и стадиони, пазител на финансовата стабилност, закрилник срещу мафията. Само че докато ГЕРБ се посвети на запазването на финансовата стабилност, под краката им се взриви социалната. Искрата с душманските сметки за ток, подпали социални бунтове, които бързо преминаха във фронтална атака срещу Борисов. <br /> <br /> Недоволството е стигнало невиждани размери и Генерала трябва да си даде сметка за стратегическите грешки &ndash; обедняване на широки слоеве от населението, ширеща се безработица, гарантирана с тормоз от страна на чужди монополи и банки. <br /> <br /> Много от неволите на Бойко дойдоха от това, че се предовери на своя ковчежник и вицепремиер Симеон Дянков. Долетелият от Америка финансист се вживя в ролята на Чичо Скруч, който в името на малкия дифицит и похвалите от Европа, стегна колана на бизнеса и хората до задушаване. Този път Бойко послуша интуицията си твърде късно и махна Дянков, когато това вече нямаше значение.<br /> <br /> Бомба със закъснител за управлението се оказа шоковото вдигане на цената на тока. Враговете на Борисов разчитаха много на папките &quot;Буда&quot; и намеците за тъмно минало, но не това се оказа най-сериозното оръжие срещу премиера. На практика той хвърли оставката след като хората от улицата скочиха срещу него. <br /> Логично е в разгара на кризата държавата с изтънелия си портфейл да не може посрещне всички искания и кабинетът се изправи пред стена от всевъзможни стачки и протести. <br /> <br /> Борисов неизменно се срещаше с всички групи, демонстриращи пред прозорците му, но нямаше как да задоволи очакванията на всички. Желанието да се хареса на всички, доведе до резки обрати в думи и дела и олекване като управник. <br /> <br /> През последните година обаче премиерът обра негативите и на куп кадрови грешки, сътворени от ГЕРБ. Неудачният избор на конституционни съдии, въртележките за АЕЦ &bdquo;Белене&rdquo;, имотните скандали край морето, корупцията във фонда за научни изследвания и т.н. наляха вода в мелницата на опонентите му. <br /> <br /> Така отъждествянето на Борисов и ГЕРБ този път му донесе черни точки. Вълната от протести и улични провокации го притиснаха до стената, и оставането на поста още три месеца само щеше да удължи агонията на едно изхабено управление. <br /> <br /> Тези, които отписват Борисов, обаче също силно прибързват. За няколко години ГЕРБ израсна и се разви като единна, мобилизирана и дисциплинирана машина, която спечели местната власт в почти всички големи градове на страната. Дори и най-пресните социологически проучвания сочат партията като първа политическа сила, която с повече разум няма да изчезне скоропостижно като предишния харизматичен проект НДСВ. <br /> <br /> Въпреки сериозното си присъствие управляващата политическа сила все още продължава да е функция от личния рейтинг на Борисов. Той въведе особен жанр на телевизионно управление, в което проблемите на страната се разиграват през личната драма на държавника, полицая, каратиста, футболиста, картоиграча, пожарникаря, мачото, кучкаря, душата на компанията и всички останали амплоа, в които той се разтваря на малкия екран с вещината на опитен артист. <br /> <br /> Този разговор с народната душа, който премиерът умее да води без посредничеството на опозицията, може отново да му донесе много плюсове. Не трябва да се забравя и, че Борисов се справи добре и на външния фронт. Въпреки натякванията за неговата недодяланост, той успя да я превърне в плюс в общуването със западняците. В същото време сложните енергийни игри не развалиха отношенията му с Путин. Комплиментите от Обама пък дори изненадаха родните политици. <br /> <br /> И ако завръщането на Борисов начело на държавата, съвсем не изглежда химера, въпросът е каква ще е поуката му от преживяния срив. И какъв ще е отборът, на който ще заложи. Защото политиката, както и футболът, е колективен спорт. Сам юнак на коня е герой само в приказките. /БЛИЦ<br /> <br />