Президентът и премиерът чегъртат в сектора за сигурност

За нула време бяха сменени шефовете на ключовите служби, но видими резултати засега няма

Ако през последните години някой беше казал, че ще има правителство, което да смени само за няколко седмици почти 100 на сто от ръководителите на служби в сектора за сигурност, всички щяха да му се изсмеят, пише "Сега". 

Случи се без кой знае колко шумни спорове и скандали. Става дума за постове, при които дори една кадрова промяна беше достатъчна да предизвика преди дори война - било между президент и правителство, между различни политически или икономически лобита, между парламент и кабинет, между управляващи и опозиция.

Президентът и правителството му успяха да направят невъзможното. За много кратък период подготвиха, организираха, проведоха и затвориха успешно процесите по смяната на ключови за държавата и управлението структури в сектора за сигурност. Бяха подменени ръководителите на ДАНС, ГДБОП, Военна полиция, военното разузнаване, цивилното разузнаване, както и главният секретар на МВР, който е и най-висшата професионална длъжност там. Сменени бяха и ръководителите на вътрешна сигурност, на инспектората, административният секретар на МВР, на националната полиция, на жандармерията ...
 
Мълниеносната операция на премиер и президент беше още по-успешна за тях и заради това, че много бързо сложиха нови ръководители, за които трудно могат да отрекат, че са им близки. Нeщо, което всъщност може да се окаже много по-важно, отколкото всяка шумна кадрова смяна в който и да е друг сектор, направена от служебното правителство. Още повече, че при специалните служби ролята на президента е повече от директна за разлика от тази да речем в икономика, енергетика, автомагистрали, здравеопазване и каквото и друго, където нещата се случват обичайно само чрез служебните министри. 

Всичко в сектор "Сигурност" тръгна, след като президентът назначи служебното правителство. Премиерът и служебният министър Бойко Рашков почти веднага атакуваха шефовете на ДАНС и цивилното разузнаване - съответно Димитър Георгиев и Атанас Атанасов, които се оказаха в предълъг неплатен отпуск - от 7 май до 6 септември. Обявено бе, че службите са оставени на самотек и че са се самообезглавили. 
После служебният министър обяви, че въпросът за махането на шефовете на  Държавна агенция "Национална сигурност" и Държавна агенция "Разузнаване" е реторичен.
 
Дни по-късно президентът Румен Радев подписа от Рим указа за освобождаването на Димитър Георгиев от поста председател на Държавна агенция "Национална сигурност“ (ДАНС). С друг указ държавният глава назначи дотогавашния шеф на териториалното звено на агенцията в Кюстендил Пламен Тончев. Последният е бил дълго време шеф на териториалната дирекция във Враца, а преди да работи в ДАНС, е бил във врачанската структура на ГДБОП. 
Самият Георгиев от своя страна нападна президента и служебния кабинет, като обяви, че е работил с 5 правителства и не можело да се говори, че е политически обвързан. Той беше първият, който обвърза уволнението си с разбитата през март група за шпионаж в полза на Русия и намекна, че това разследване е първото нещо, за което е бил питан от служебното правителство. После директно обяви, че Бойко Рашков няма допуск до класифицирана информация и че няма как точно на него да разказва за руската шпионска група.

Последва уволнението и на ръководителя на Държавна агенция "Разузнаване" Атанас Атанасов, който директно обвини, че кадровите смени на Радев и Янев са всъщност дългата ръка на Кремъл. "Основната причина за отстраняването ми е дългата ръка на Кремъл, а също и координираните действия с един известен бизнесмен с много обвинения", обвини Атанасов. Според него било възможно да е задействан план "Здравствуйте, братушки"  и той да не е за руските туристи по морето. „Не говоря за литература, култура, а за зловредното руско влияние, имайки предвид руските специални служби“, обяви той и дори заговори за импийчмънт на президента.

Всички тези обвинения много бързо заглъхнаха, и то потопени, включително и в подигравателни постове на руския посланик в София. Подхранването дойде и от бездействието на прокуратурата около обвиненията на т.нар.руска шпионска група. Тук обаче се случи нещо, на което никой не обърна внимание. И то беше, че на мястото на Атанасов в ДАР бе назначен Антоан Гечев, който е полковник и беше съветник – военен, военноморски и военновъздушен аташе в посолството на България в Рим. Той беше зам.-шеф на служба "Военна информация", която е всъщност военното разузнаване. Сега той застана начело на ДАР, което пък е т.нар. цивилно разузнаване. Нещо, което се случва за първи път. Винаги досега се спазваше правилото да няма смесване между двете разузнавания. 
 
Не закъсня и операцията по слагане на шеф на военното разузнаване. Беше предложен полк. Венелин Венев да бъде назначен на длъжността директор на Служба „Военно разузнаване” и да бъде удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал“. До преди идването на служебния кабинет военното разузнаване се ръководеше временно от Велко Атанасов, който дълго време изчакваше да стане титуляр. Именно той беше похвален преди няколко месеца от главния прокурор Иван Гешев  за разкриването на руските шпиони. Стана ясно, че Атанасов вече не е дори временен шеф, а е в графата зам.-директори. 
И чистката в МВР беше пълна. Първо беше махнат шефът на ГДБОП Любомир Янев и бе сложен директорът на специалните операции в същата служба Калин Стоянов. 

После беше махнат ключовият главен секретар на МВР Ивайло Иванов, защото не е направил нищо срещу полицейското насилие по време на летните протести миналата година. Иванов заяви, че знае "много неща за много хора, но законът не му позволява да реагира". По негови думи мотивите за отстраняването му са политически и без ясни аргументи.  На негово място беше сложен зам.-шефът на пловдивската дирекция на МВР Петър Тодоров. Тодоров има забележително кариерно израстване, откакто Бойко Рашков пое МВР. Първо трябваше да стана титулярен шеф на ОДМВР-Пловдив на мястото на Йордан Рогачев. Рогачев обаче излезе в бащинство и Рашков не успя.

Тогава дойде решението Тодоров да се качи още по-високо, като главен секретар. Това определено засили опозиционните обвинения, че в МВР кадрува по пловдивска линия съветникът на Радев Пламен Узунов, а Рашков само легализира. Рашков бързо махна и шефа на Вътрешна сигурност на МВР Стефчо Банков, като внуши, че именно тази структура има основна роля в масовото подслушване на протестиращи през лятото на миналата година. Любопитното в случая е, че от целия сектор служебното правителство запази единствено като председател на Държавна агенция "Технически операции" Цветан Китов. Като оставим настрана, че и той беше в отпуск, когато дойде служебното правителство, както и че се говори за масово подслушване, а то се осъществява технически точно от ДАТО, е странно каква е цената на оцеляването му. Още повече че Китов минава за много близък на бившия премиер Бойко Борисов.

Има и нов титулярен шеф на военната полиция в лицето на Ивайло Сотиров.
Със сигурност президентът се възползва от пълната си власт и подмени целия ръководен състав в сектора за сигурност. По презумпция - със свои хора - мечта за всеки управляващ. Освен това дори и да дойде друго управление, на него ще му бъдат необходими много повече усилия и време за смени. Най-малкото защото ще трябва да минат през същия президент, който назначава почти всички с окончателен указ. Някъде в този период депутатката Татяна Дончева обяви, че кадрови грешки на Румен Радев точно в сектора за сигурност могат да му костват втория мандат, както и да заложат т.нар. партии на протеста на дузпата. Сега остава и да видим кой ще е прав. И за това няма да се чака много време.