„Приятелският огън” на американците по съюзниците в Сирия не е случаен

На 3 октомври американската авиация след старателна и всестранна разузнавателна подготовка нанася с два F-16 и два AC-130H няколко удара в района на боевете на отрядите на ССА (Свободна сирийска армия, главна въоръжена сила на сирийската опозиция) и сили на ИД в градчетата Мареаа и Асунбул. Целият продължителен удар обаче бил стоварен върху ССА, а терористите злорадо наблюдавали.

„Приятелският огън” е стара традиция на американската армия и на USAF в частност. Практически във всеки военен конфликт през 20 век САЩ не веднъж и дваж щедро са ръсили с бомби своите съюзници поради безотговорност.

Впрочем USAF понякога доста „успешно” са действали и против своите войски. Известен е христоматийният случай, когато на 25 юни 1944 г. край френския град Сен Ло американските бомбардировачи разбиват две американски дивизии, които след това са изтеглени в тила за преформиране и попълване с личен състав. Тогава от „бомбения килим” на 8-ма въздушна армия е убит генерал-лейтенант Лесли Макнейр, един от четиримата загинали най-висши американски военни по време на войната.

Поражда се обаче усещането, че „случайният удар” е режисиран, както неотдавнашия удар по позиции на сирийски войни край Дейр ез-Зор.

Сега проамериканските Сирийски демократични сили, отбрани кюрдски отряди и американски спецнац упорито напредват към град Ел Баб. Очевидно в плановете на САЩ не влиза да допуснат в района ССА и протурските формирования и те са спрени от „приятелски огън”.

На американците им става все по-трудно да балансират в хаоса, който сами създадоха в северна Сирия. Кюрдите воюват с ИД, с Турция и с въоръжените от нея джихадисти от Свободната сирийска армия; Създадените от САЩ „Сирийски демократични сили” се бият с ИД и с протурските формирования; ССА активно се бие с ИД за контрол на буферната зона, даваща достъп до турската граница в Северна Сирия.

Американците на свой ред помагат с авиация и спецназ турските операции против ИД. При това този спецназ избягва сблъскванията с протурските джихадисти (ССА), на които никак не им харесва, че американски инструктори подкрепят „Свободните демократични сили” и кюрдските формирования, които за турската армия и неоосманистите от сирийските ислямистки групировки са основните врагове в тази объркана война. Оттук идват и договорките в сблъскванията на турските/протурските сили и ИД.

В този объркан военнополитически пасианс американците не могат да намерят взаимно приемливо политическо решение за всички „съюзници”, затова е нормално да се чуят още „трагични случайности”. „Приятелският огън” като средство за балансиране между разногласията на „съюзниците” става фирмен знак на тази война всеки против всеки...

По публикации в руски медии