Проблемът с Илон Мъск: Цензурата в ЕС става задължителна, критично мислене не се допуска

Още преди десетилетия автори като Джеймс Бърнам са предупреждавали за тираничната природа на бюрократичните системи, за заплахата, която консолидираната мениджърска и експертариатна фауна тепърва ще представлява за суверенитета и автономията на хора и общества.

Днес в Западния свят речта е ритуално и реално регулирана от идеологически центрове и кабинети на безлични фигури без чувство за хумор, но и за мярка, казва журналистът Владислав Апостолов за БНР.

Бруталната бюрократична машина на Европейския съюз се отнася към критичното мислене и свободното изразяване така, както безмилостен джебчия към джоба на нищо неподозираща жертва – всичко се взима.

Последната форма, която приема дългогодишният поход към хармонизирано стерилизиране на мисленето и говоренето в Европа е война с „Туитър“ на Илон Мъск. Мега милиардерът към момента представлява особено сериозно неудобство за комисарската команда на бюрократичната свръх организация.

„Предприемачът от Претория“ изглежда толкова обича свободното слово, че даде 44 милиарда долара, за да купи една от големите социални мрежи и да се опита за разнообразие да я превърне в надпартийно пространство и за други гледни точки.

Или поне малко да противодейства на доминиращия, наситен с дълбоки лъжи, разказ на повечето корпоративни медии, правителства и структури за синтезиране на обществен консенсус.

И затова сега ЕС затяга въжето върху свободата и заплашва дори да блокира „Туитър“, след като компанията на Мъск се оттегли от така наречения Кодекс за борба с дезинформацията на Съюза. Тук, разбира се, говорим за зле прикрит бюрократичен опит за още повече идеологическа цензура.

„Туитър“ се включва в доброволното споразумение през 2018-а, но тогава тази платформа е почти партиен орган на Демократическата партия в САЩ и редовно синхронизира заглушаването на различни гледни точки с трибуквените репресивни агенции на най-могъщата държава.

После Мъск купи „Туитър“ и започна мащабно прочистване, което продължава и до днес. Само преди дни той разкара ключов началник след безобразната цензура на „Туитър“ върху документалния филм на Мат Уолш „Какво е жена“.

Илон Мъск: Всеки родител трябва да види този филм за джендърите в САЩ 

Но да се върнем към това доброволно споразумение в ЕС. При бюрократичните режими доброволните неща са като сиренцето в капана за мишки. Няма нищо доброволно, а сиренцето определено не е безплатно. Още това лято статутът на кодекса се променя, към него е добавен наскоро приет закон на ЕС и така доброволните неща стават задължителни.

Така по закон, „Туитър“ ще трябва да се бори с дезинформацията по правилата на ЕС. 

С други думи това означава съобразяване с все по-безумните идеологически директиви на бюрокрацията и допускане на откровено дискредитирани „факт-чекъри“ в платформата. Безликата цензура ще притежава пъстра палитра от права за злоупотреба и манипулация.

Самият Мъск определено не е враг на всички регулации. Той с възмущение съобщи как предишното ръководство не е сторило нищо за противодействие на мрежите за педофилско съдържание и детска порнография.

В момента се разгаря педофилски скандал в други големи платформи. Първата работа на Мъск беше да удари по това съдържание с „риск“ така да забрани и профилите на множество прогресивни активисти.

Но явно ЕС има предвид други регулации. Бюрократичната машина изглежда не вижда такъв проблем с педофилското съдържание, втрещило Мъск след поемането на „Туитър“ по времето, в което платформата стриктно е спазвала кодекса на Съюза.

Дясната ръка на Фон дер Лайен се озъби на Мъск: Свободата на словото си има граници

Това е така защото политизираните паразити на високи постове изобщо не се интересуват от истинските проблеми на онлайн средата, а такива има много.

Не, те са готови да търпят, а понякога и да насърчават, всевъзможни тревожни трансгресии, а в същото време да преследват с цялата си институционална власт и тежест напълно легитимни критики на своя режим. Критики към патологичните фиксации по полови и расови идентичности, към истерична климатична апокалиптика, към дехуманизирането на „неправилните“ граждани, към смазването на другите гледни точки и каузи.

Заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова каза, че „ако „Туитър“ иска да прави пари на европейския пазар, ще трябва да се съобразява с новия закон“. „Много служители на „Туитър“ са колаборирали с нас... тъжно е“, добави още едно от лицата на европейската бюрокрация.

Други началници в институцията директно съобщиха, че отказът на Мъск да синхронизира „Туитър“ с новите изисквания за борба с дезинформацията ще доведе до глоби и блокиране на сайта в рамките на Съюза.

Разбира се, ЕС вече блокира страшно много неудобна, пардон „неправилна“, информация от различни медийни източници. А „Туитър“ остана последната, наистина световна платформа, допускаща критика на режима, дори в среда на вътрешни саботажи. 

Премахнатият от корпоративните медии водещ Тъкър Карлсън пусна първото си кратко предаване в „Туитър“ тази седмица и вече има над 100 милиона гледания.

Това са 100 милиона гледания в повече от това, което бюрократите биха желали. Очаквайте ескалация. Колкото по-малко легитимност има една властова институция сред хората, толкова повече регулации и кодекси за борба с дезинформацията ще се пръкват. Първо доброволни, а после, знаем – задължителни.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук