Прочутият анализатор Пол Крейг Робъртс: Ще доведе ли търпението на Путин до Армагедон?

Авторът Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts) е доктор по икономика, бивш заместник-министър на Министерството на финансите по икономическа политика в администрацията на Роналд Рейгън. Работил е като редактор и колумнист в Wall Street Journal, списание Businessweek и агенция Scripps Howard News Service.

По онова време той беше автор на редовна колона във Washington Times. Автор е на множество книги по основните проблеми на нашето време.

"Както е известно на читателите, аз често се позовавам на търпимостта на Путин, на неговата толерантност, търпение и самообладание. Възхищавам се на търпението на Путин, въпреки че той никога не е получавал никакво признание или похвала за него. Това, което ме притеснява е, че търпимостта на Путин не е добра нито за него, нито за Русия.

Причината е, че западният свят вече не признава и не оценява моралния кодекс, който някога е определял западната цивилизация. Днес в западния свят има само две ценности - парите и властта", така започва анализ на прочутия анализатор Пол Крейг Робъртс на тема "Ще доведе ли търпението на Путин до Армагедон?", цитиран от "Труд".

Ето какво още споделя той:

"Измина много време, откакто някой американски или европейски военен командир е казал нещо подобно на това, което генерал Робърт Лий е казал на своите войници, които са били част от армията на Северна Вирджиния:

„Ние се бием само с въоръжените хора и не можем да мъстим за злото, нанесено на нашия народ, без да се унижим в очите на всички онези, които са отвратени от зверствата на нашите врагове, и без да обиждаме Бог, на когото принадлежи истинското отмъщение“.

Много войници на Севера, особено тези, командвани от генералите Шърман и Шеридан, които мразеха южняците, подлагаха цивилното население на Юга на изнасилвания и на грабежи. Те опожаряваха къщите и убиваха добитъка, оставяха жените и децата без защита от зимата и глада.

Истинската цел на Декларацията за свободата на президента Линкълн беше да предизвика въстание на робите в Конфедерацията, което да принуди войските на южняците да излязат от войната и да се върнат у дома, за да защитават своите жени и деца. По думите на държавния секретар на Линкълн, президентът „освободи“ робите само в онези области, където нас ни няма, и ги остави в робство, където властта принадлежеше на нас.

След като никой от робите не се разбунтува, опитът на Линкълн да изнасилва и да убива жените и децата на Юга се провали.

В миналите години, когато все още имаше историци в САЩ, а не днешните пропагандисти на Проект 1619**, търпимостта на Лий беше в основата на неговата висока репутация сред американските военни.

По време на президентството на Айзенхауер на стената на Овалния кабинет висеше портрета на Лий. Крахът на американския морал беше толкова тотален, че днес статуята на Робърт Е. Лий беше свалена в Ричмънд *, града, който той защитаваше от грабежите и разрушение.

Втората световна война, така както я водеха Рузвелт и Чърчил, беше война срещу цивилните. Британските военновъздушни сили са създадени и използвани за бомбардирането на немските жилищни райони. Веднага след като Вашингтон влезе във войната, американските военновъздушни сили последваха тази практика.

Британско-американската бомбардировка над Дрезден е едно от най-тежките военни престъпления в историята, както и атомните бомби, хвърлени върху цивилното население на двата японски града, когато японците се опитваха да се предадат. В първите месеци на Втората световна война Хитлер забранява на немските военновъздушни сили да бомбардират цивилните райони във Великобритания. Именно безмилостните бомбардировки над немските цивилни принудиха Хитлер да промени политиката си.

Когато се разгледат масовите военни престъпления, извършени от САЩ срещу цивилното население на Германия и Япония, е изненада, че сега същите тези хора са толкова твърдо отдадени на волята на Вашингтон.

Спомнете си Виетнам, напалм и „Оранжевия агент“, пуснат върху селяните, снимката на голото малко момиченце, бягащо от пожара, безмилостните бомбардировки над цивилните в Ирак, Афганистан, Либия, на сватбите, погребенията, детските футболни мачове и на цивилните в Донбас, обстрелвани от украинските неонацисти и подкрепени от американската либерална преса. Така Запада води войната с тероризма.

Путин каза на руските войници, преди да ги изпрати в Донбас, че Русия не се бие така. Той им забрани да използват тежко въоръжение в цивилните райони. А страхливите украински военни и неонацистките главорези от полка „Азов“ се криеха зад цивилните, откъдето можеха да стрелят с тежките си въоръжения и да не са мишена за руските тежки оръжия.

Подобно на Лий, за Путин търпението е добродетел и морален принцип, който не трябва да се жертва в името на войната. Подобно на Лий, Путин каза на войските си, че „ние се сражаваме само с въоръжените мъже“.

Путин се придържа към тази политика, въпреки че е представен като военнопрестъпник, който убива жените и децата. С други думи, Путин сдържа използването на насилие срещу цивилните не защото очаква похвала за своето търпение, а защото това е добродетел, на която той държи.

Когато погледнете честно, ясно се вижда, че добродетелите, които Запада твърди че ги има, не съществуват.

Моят проблем с търпимостта на Путин е, че не само, че вече никой не й се възхищава на Запад, а че тя е толкова чужда на съвременното западно съзнание, че се тълкува като нерешителност и слабост. Затова провокациите срещу Русия се умножават и засилват. Накратко казано, търпението на Путин води до пресичането на червените линии, което води до ядрена война.

Проблемът на Путин е уникален в съвременния свят. Неговото търпение е това, което може да доведе света до ядрената война. Тази негова добродетел се разглежда като слабост, срещу която могат да се предприемат все по-заплашителни действия. Въпросът е дали търпението на Путин ще доведе до Армагедон е реален.

Именно поради тази причина, а не от кръвожадност, аз казах, че използването на военна сила от Кремъл в Украйна трябва да бъде ужасяващо и бързо да завърши успешно, така че във Вашингтон и в столиците на Европа да разберат, че политиката с раздразването на мечката е играта на глупаците, която носи истинска смърт и унищожение.

Ако Русия беше организирала блицкриг в Украйна, правителствата на Европа щяха да напуснат НАТО и нямаше да се опитват да се присъединят към него. Вашингтон ще признае, че политиката на неоконите за американската хегемония им струва скъпо. Вече се чуват и гласовете в подкрепата на една по-сдържана политика.

Но вместо това имаме наратива за руските загуби и поражения и че никоя страна не се страхува ни най-малко да не обиди Русия. Оръжията, парите, дипломатическата подкрепа за украинските нацисти идват от Запада. Наскоро националният вестник на столицата на западния свят Washington Post публикува своята редакционна статия: „Светът не трябва да забравя защитниците на Мариупол. Те са герои.

„Героите“ са неонацистките главорези от „Азов“, една колекция от военни престъпници, много от които вероятно ще бъдат съдени в руските съдилища за военните им престъпления. Тази редакционна статия трябва да ни каже всичко, което трябва да знаем за корумпирания Запад. Но това означава ли нещо за Путин?".

* Столицата на щата Вирджиния.

** Проект 1619 е дългосрочна журналистическа инициатива, разработена от Никол Хана-Джоунс, автор на New York Times, която има за цел „да се преосмисли историята на нацията, като поставя ефектите от робството и приноса на чернокожите американци в самия център на националния наратив на САЩ“. Първата публикация в резултат на този проект излезе в New York Times през август 2019 г. за отбелязването на 400-годишнина от пристигането на първите поробени африканци в английската колония Вирджиния.