Проф. Дронзина: И Хитлер не обяви нападението на Русия като война, време е да пратим оръжие на Украйна
Тя поясни, че не е специалист по психично здраве, но по отношение на последната си реч, Путин е изглеждал в добро здраве и е бил доста по-самоуверен спрямо други случаи
За българските любители на Владимир Путин искам да кажа, че ако досега се спореше дали това е военна операция или пълномащабна война, като се привеждаше решителния аргумент, че няма мобилизация, сега вече тази мобилизация я има и е крайно време да стане ясно и за гражданите и за политическия ни елит, че няма значение как ще го наричаме - дали е военна операция или е пълномащабна война. Хитлер никога не обяви нападението на Русия като война и това не му попречи да разпали най-големия световен конфликт. Това каза пред БГНЕС политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.
"Струва ми се, че е редно България да спре да изпраща „носни кърпички“ на Украйна. Време е да изпратим оръжие, защото ако не изпращаме оръжие на Украйна, значи изпращаме оръжие, макар и символично, на Путин. Липсата на осъждане, „проруския неутралитет“ и разграничаване от позициите на другите страни от ЕС наливат вода в неговата мелница", добави тя.
Проф. Дронзина подчерта, че с мобилизацията войната е ескалирала и заплахата за използване на ядрено оръжие е постигнала същия резултат. „Пълната отговорност за това ще носи Путин като инициатор с нищо не предизвиканата военна агресия срещу съседна страна“, категорична е тя.
Политологът каза, че частичната мобилизация показва, че изпратените 150 000 руски военнослужещи в Украйна (по данни) не са достатъчни, за да се справят с украинската армия, с която щяха да се справят за няколко дни.
„Става въпрос за една фронтова линия от 1000 километра. 300 000 резервисти трябва да бъдат изпратени там, за да може Русия да удържи на украинската атака“, каза тя и отбеляза, че е важно да се зададе въпроса как се изхранват и поддържат 300 000 резервисти и как ще се придвижат до определените от тях позиции при разрушените комуникации.
„Знаем, че през последната седмица Украйна постигна сериозни успехи – разруши много мостове, разруши железопътни линии и други жизнено важни инфраструктурни обекти“, напомни проф. Дронзина.
Тя поясни, че не е специалист по психично здраве, но по отношение на последната си реч, Путин е изглеждал в добро здраве и е бил доста по-самоуверен спрямо други случаи. Проф. Дронзина обърна внимание и на основните акценти в речта на руския президент.
„Неговата реч беше абсолютен образец за демагогия, защото никой никога не е заплашвал териториалният интегритет на Русия“, обясни тя и добави, че неговата реч е абсолютно манипулативна – например с твърдението, че Западът натиска Киев да пренесе войната на територията на Русия. „Не веднъж беше казано, че победата на украинската армия ще я доведе до международно установените ѝ граници с Русия и нито крачка по-навътре“, подчерта политологът. Тя добави, че руската страна използва и ядрен шантаж.
„Понеже Украйна разполагала със стари съветски технологии, с помощта на Запада би могла много бързо да си произведе ядрено оръжие – това е внушението на руския президент. На тази предпоставка, че те може би в неизвестно бъдеще ще се сдобият с ядрено оръжие, Путин дава сам на себе си и на Русия правото да използва такова“, поясни проф. Дронзина.
Политологът каза, че референдумите в окупираните територии на Украйна „бият“ по патриотизма на руското население и му внушават, че има историческото право да присъедини тези територии.
Проф. Дронзина обърна внимание на една много важна тема – позицията на Китай.
„До този момент Китай отказваше да сътрудничи със Запада, не че сега активно е започнал да го прави, но сега за разлика отпреди е, че не само призовава съответните страни да разрешат правилно различията си чрез диалог и консултация, но и заявява желание да работи с международната общност и да играе конструктивна роля за разрешаването на конфликта“, поясни политологът.
„Референдумите и мобилизацията може би представляват търсене на победоносен завършек на войната според представите на Путин –в сравнение с речта от 24 февруари той доста е свалил гарда. Ако преди целеше денацификация, демилитаризация и още сумати „де-„, сега по-скромната цел е да присъедини някои територии от Украйна към Русия без да сваля украинското правителство. А може би смята да ги използва като плацдарм за бъдеща военна инвазия. Второто изглежда по-малко вероятно, защото половин милион кв. км. не се контролират толкова лесно“, посочи проф. Дронзина и добави, че каквото и да е намерението на Владимир Путин, Украйна е в правото си да защитава своята територия и суверенитет.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук