Проф. Христова с обстоен анализ за мерките и паниката покрай К-19
"Категорично подкрепям това, което се случва в момента", заяви директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН
Смъртоносната инфекция повали 6% от българите. Проучванията показват, че нивото на тревожност в хората расте. Защо вярваме все по-малко в мерките срещу заразата?
"Досегашните мерки пазеха не психиката на хората, а икономиката", заяви в "България сутрин" директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН и политически психолог проф. Антоанета Христова.
"Категорично подкрепям това, което се случва в момента. Но посланието трябваше да бъде още по-категорично, да заявява причините и следствията от тези мерки. Но съобщаването на новите мерки беше предварително, защото министърът каза, че те тепърва ще бъдат обсъждани.
Не трябва да е така", коментира проф. Христова. По нейни думи се наблюдава диаметрална промяна в отношението на хората към мерките срещу Ковид-19.
"Ако март бяхме с оценка над 8 и половина за мерките, то в момента имаме рязък спад", подчерта тя и добави, че рязко е намалял и страхът от икономическите последствия - с почти 15 пункта.
"Има скок на страха към коронавируса и дали ще издържи здравната система", обясни проф. Антоанета Христова пред Bulgaria ON AIR.
Тя посочи, че превенцията срещу Ковид-19 трябва да бъде свързана с хора, които работят на терен.
"През март тревожност имаше предимно в жените, които работят от вкъщи, гледат децата и се грижат за дома. Сега от жените отиваме към малките населени места, където хората се страхуват, че нямат болнично заведение", поясни проф. Христова. И добави, че нивата на тревожност в страната по време на пандемията през март не са били толкова високи, колкото в момента.
"Силно преживяващите тревожност, достигаща до паника, са се увеличили двойно сега в сравнение с март", посочи директорът на Института за изследване на населението и човека при БАН.
По думите ѝ хората се чувстват несигурни за здравната система и икономическите последствия. Затова трябва да има ясни послания на управляващите и да изглежда, че знаят накъде водят хората. "В момента населението е равно разпределено на "силно одобрявам мерките" и "силно не одобрявам мерките".
Като управленец не можеш да се съобразиш с нито една от страните, а да вземеш твоето решение", каза още проф. Христова.