Проф. Константинов разкри огромното задкулисие зад случая "Скрипал", което търси война заради далавера с 1000 трилиона долара

Ситуацията на международната сцена е изключително драматична, а България влиза в съвсем нова роля. Около това се обединиха политическият математик Михаил Константинов и политическият психолог Антоанета Христова в предаването "Беновска пита" по Канал 3.

 „Мисля, че отдавна събитията, които се случват в България трябва да се разглеждат в по-широк контекст. Те не могат да бъдат разглеждани само от местна гледна точка”, обяви Константинов.

„Мисля, че срещата във Варна бе успешна. Много е интересна обаче ситуацията със скандала между Великобритания и Запада с Русия. Какво се случи?. Резултатът беше изгонване на 120 шпиони от двете страни. Изгонени бяха професионалните разузнавачи. Това и преди се е случвало, но не в такъв мащаб. Така и от двете страни останаха без кадровото си разузнаване, което може да бъде много лошо.

Казахме, не искаме тези шпиони, докарайте нови. Но това може да е много опасно, тъй като новите шпиони нямат тези контакти”, каза професорът.

Относно причината за зараждащия се конфликт той коментира:

„Най-тежката конспиративна теория е, че някои търси конфликт. Търси конфликт между управлението на САЩ и Русия. Това обаче, което мен ме притеснява е, че световните дългове са достигнали до 1000 трилиона долара. Те са абсолютно невъзвращаеми и никой не смята да ги връща. Ако тези финансови боклуци трябва да бъдат върнати по нормален начин, това ще е много страшно за банковите институции. Ако има обаче война, то те тези пари ще отидат за война.

На много хора им трябва война. Трябва им да е малка и да е далеч от тях. Тя обаче няма да е малка”.

Професорът смята, че позицията на правителството, да не гони руски дипломати, е разумна.

„Ние застанахме на страната на разума и доказателство за това е, че никой още не ни е атакувал за това. България трябва да отстоява позицията си, а за конкретни действия, трябва да искаме конкретни доказателства”, допълни той.

„Ние  взехме изключително разумно решение. И това е исторически момент, в който България заема нова роля”, каза от своя страна политическия психолог Антоанета Христова и разкри каква точно е тази роля. „Това е ролята на много сериозен международен посредник. Свързан с няколко позитивни силни страни, които притежаваме ние. И второ със специфичния си стил, с който премиерът успя да се превърне в посредник.

Ако 1999 г. Иван Костов се опита да влезе в тази роля и това бе неуспешно, това се случи сега. Случи се заради няколко фактора – личност на премиера, балканския фактор, обусловен от географското положението и международната ситуация и разбира се факта, че сме членове на Европейския съюз и НАТО”, добави тя.

Относно политическата ситуация в страната, засега професорите прогнозират стабилност.

„Поне в близките няколко месеца ще имаме стабилна конфигурация. Поне, защото не може да се прави дългосрочна прогноза. Международната ситуация наистина е много драматична. Не можем да коментираме какво точно ще се случи след края на председателството. Силите ще се прегурпират. Те в момента се концетнтрирали върху постоянния сблъсък, а не върху дневния ред на хората”, каза Христова.

Проф. Константинов обаче изтъкна факта, че всъщност има постоянство в резпределението на силите.

„Това, което мен ме удивлява е постоянството, което се наблюдава в основните политически сили”, допълни Михаил Константинов.