Проф. Митев към властта: Защитете правата и достойнството на българите

По ред причини, от Освобождението, та и до днес, българите не умират от любов към своите политически партии. Основна е безкрайната конфликтност между тези фактори на политиката, поради което националното единение се превръща в най-трудно постижимата цел в нашия обществен живот. 

Затова, в години на изпитания народът ни е изнамерил друго средство, за да защити своя дом и възможностите за напредък – НАЦИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ, подчертава проф. д. ист. н. Трендафил Митев в "Труд". 

Тогава, когато на изпитание са поставени трайните им интереси, българите се сплотяват „отдолу“ – сами, изграждат крепко единно тяло и като правило са постигнали най-големите си победи в новото време. Въпреки, че точно тогава нито един от „външните фактори“ не е бил на наша страна, а дори е пречел на народните ни усилия. 

Ще дам само 2-3 примера. В средата на 80-те години на ХIХ век,  народът ни осъзна напълно пагубните последици от дележа на родното землище, наложен от великите сили в Берлин през 1878 г. Затова той се сплоти в мощно „съединистко движение“ и без да се съобразява, какво мислят в столиците на великите сили, извърши Пловдивската революция от 6 септември 1885г., а след това геройски защити държавата си и от интервенцията на крал Милан. В резултат България стана два пъти по-силна и тръгна устремно нагоре в своето развитие. 

През 1911 година, след кланетата на българи в Щип и Кочани, нашият народ отново се надигна като един човек. Избухналият мощен национален подем даде онази непозната в Европа енергия, при която за пръв път, не велика сила, а една пет милиона нация, разгроми армиите на султана. Развенча Османската империя като велика сила и я изтласка от Европа. 

И тогава нито една от великите сили не беше застанала зад българската кауза, но след като народното ни единство постигна историческата цел, светът се възхити на българите. На третия пример за крепко национално единомислие сме свидетели днес. Всички българи, независимо от възраст и пристрастия, са категорични, че Р Северна Македония не може да влезе в ЕС, без да е изпълнила Договора за приятелство от 2017 година. 

Защо възникна това ново, национално обединение, което принуди и ръководствата на политическите партии в София да застанат в единен строй по въпроса? Те са много и все обективни: 

Първо, близо 30 години българите наблюдаваха принципната позиция, с която Гърция защити своя национален интерес в „случая Македония“. Без външните фактори да й оказват обиден натиск, до като Преспанския договор не изясни разногласията между Атина и Скопие. А в нашия случай се оказва безпрецедентен натиск, върху един член на ЕС, да отстъпи пред кандидат член – въпреки съществуващите проблеми, около него. Защо се прави това? 

Второ, нашият народ буквално е стреснат от усилията на македонизма, да заличи причините, за присъствието на българите в Югоизточна Европа – а и основанията ни,  да останем тук в бъдеще! Защото адептите на това коминтерновско творение твърдят, че терминът „българи“ не означавал една реално възникнала народност, която е отвоювала своята земя от Византия, за да си създаде държава. 

Това било „политоним“ - т.е. „политическо понятие“, което не носело етнодемографско съдържание!? На практика тази теза означава, че македонистите не признават, че нашите деди са проливали своята кръв, за да създадат държава за децата си. 

Че те не са в Мизия, Тракия и Македония, като най-стария държавнотворен народ, от днес съществуващите,  с исторически права и претенции! Както към онова, което е постигнато в миналото, така също и за възможността да живее и твори тук и в бъдеще. 

Трето, нашият народ добре разбира, че тези крайности на мекедонизма са в услуга на агресивния ислямизъм. Добре се помни времето, когато от юг се провикваха, да не забравяме, че истинския „път на България към Европа минава през Босфора“? 

Защото само във „великата Османска империя“ нейната столица била на Балканите, поради което само тогава тук се „въртяла световна политика“. Преди това, нито една държава не била оставила следи в европейската история, достойни за уважение. Следователно, къде е разликата между македонизма и неоислямизма по отношение бъдещето на славянско православната цивилизация на Балканите? 

Четвърто, българите с основание се гордеят, че тяхната държава е дала живот на третата – след гръцката и латинската, писмено-книжовна цивилизация на Стария континент – старобългарската. А македонистите ни отричат и този най-велик наш принос в европейската цивилизация. 

При положение, че ние не искаме да монополизираме правата си и над културната история. Ние настояваме, да се признае, че тя е наша „обща гордост“. Но в Скопие отговарят: „Не“! Свети Климент е създал „македонската азбука“, която нямала нищо общо с българската! Тоест няма обща история. Те искат тя да е само тяхна? Като погребват златните страници в славянско православната цивилизация на Европа. 

Пето, българите вече години наред не разбират, защо ЕС „върза“ Албания с Р Македония по въпроса за членството? При положение, че това са два, коренно различни казуса на южноевропейската политическа реалност!? 

Шесто, българите отлично познават историята на многохилядната славянско-православна емиграция от Македония, преселила се от началото на ХХ век в САЩ, Канада и Австралия. Тя има ясно българско самосъзнание. 

Говори и пише на литературен български език. Как е възможно, тези хора на 8 000 км от родината си, да са запазили своята национална принадлежност, а онези, които живеят днес в Повардарието, да нямат нищо общо с тях и да са някаква различна „македонска нация“. 

Седмо, българите с основание се възмущават и срещу грубия и буквално безпрецедентен натиск, който им се оказва от вън. Напълно не разбираемо е примерно, промяната в поведението на САЩ. 

Въпреки че американската политика не носи отговорност в миналото, за нито едно решение, усложнило еволюцията на Македонския въпрос! 

Още повече впечатлява продължаването на политиката, формулирана от великите сили в Западна Европа при изкуственото създаване на този проблем на Балканите в 1878г., когото днес те заплитат по нов и не по-малко вреден за българите начин? Нямат ли основание тогава, питанията на някои българи, защо се прави това? Нима то не се прави, понеже ЕС е обединение на католическия свят в Европа? 

В него има само 3 държави принадлежащи към православието – Гърция, Румъния и България. Но за разлика от първите две, само България, освен че е православна, е и славянска държава!? Тоест, родствена е на Сърбия, на Русия и пр.

Така че целта тук не е ли, да се унижи фундаментът на славянско православната цивилизация. Защото писмеността и книгата към православния славянски свят тръгват от България през IХ век? 

Не се ли възражда по нов начин, стратегията на „кръстоносните походи“ от ХI до ХIII век? Не е ли това нов вариант на усилията, да се разреши един хилядолетен проблем на католицизма, като този път се използват услугите на майкопродавците в Скопие? 

Действително за издание в нов вариант на „религиозно-завоевателни войни“ ли става дума – се пита в недоумение реалистично мислещия българин?

А истината е само една – България е правата страна в разглеждания конфликт. Поради това отговорните държавници в София трябва много да внимават по въпроса за съдбата на националното ни обединение днес, за да се запази не само честта на България, но и правото на нейния народ да защитава ролята на държавнотворен фактор, който си е извоювал възможността да създаде най-старата славянска държава в Европа. 

Затова той има основания да продължи съществуването си тук, в разбирателство със своите съседи. Защото ако се обезсмисли, държавнотворческата роля на славянско православния елемент в структурата на нашата нация, пътят на ислямизма се открива с нова сила!

Проф. д. ист. н. Трендафил Митев/"Труд"