Проф. Николай Овчаров: Баш-македонският историчар се покая и посипа глава с пепел

Видео на председателя на македонската страна в Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси с Република България проф. Драги Георгиев привлече вниманието на българските медии тези дни. Това пише в свой анализ Проф. Николай Овчаров, цитиран от "Труд".

То е излъчено по предаването “Стадион” на канал 77 и е публикувано от северномакедонското електронно издание “Република”. В него Георгиев признава, че при създаването и изграждането на нацията македонската историография се е служело с фалшификати.

Ето неговите думи:

“В Македония историографията беше функция на изграждането на нацията. Никой в Македония не се противопоставяше на възгледите на нашите историци. Никой. Те имаха свобода, имаха друга мисия. Това е факт, нацията ни е изградена така и не бива да се страхуваме от това. Имаме в миналото, когато е построена тази нация, (неща) които не кореспондират с академичната наука. Някои въпроси бяха или оставяни настрана, или подбирани селективно. И документи... Имаше и фалшификати и това трябва да се каже. Вместо “българин” някои историци пишеха “македонец”.

Вече няколко години Драги Георгиев ръководи заедно с българския учен Ангел Димитров заседанията на комисията, от които няма особен резултат. Време е да си зададем въпроса кой е този човек. И в това отношение ни помага анализа, направен от видния български историк и великолепен познавач на македонската проблематика проф. Цочо Билярски.

Нека разгледаме една негова публикация, посветена на този герой (https://www.sitebulgarizaedno.com).

Билярски се спира на обемиста публикация на Драги Георгиев (Горгиев по македонската литературна форма) от 2003 г., посветен на участниците в Илинденско-Преображенското въстание от 1904 г. Северномакедонският историк опитва да обясни защо всички амнистирани от османските власти революционери са обозначени в официалните документи като българи по народност. Смехотворното му тълкуване е, че те са ясно посочени като българи, защото принадлежали към създадената през 1870 г. Българската екзархия и “националното им осъзнаване все още било недовършено”.

Българската екзархия е призната от Високата порта след десетилетни борби на хората от всички краища на българските земи през ХIХ в. Аргументите на скопския историк са неумел опит за поредно фалшифициране на българската история, отбелязва проф. Билярски. Него го плаши преди всичко думата “българин”, а малко по-долу той публично признава страховете си: “Във всеки случай, присъствието на българското име на македонска почва изисква по-сериозен анализ и много повече време и място.”

От писанията на македонските историци става ясно, продължава проф. Билярски, че историята не е точна наука и свидетелствата на историческите извори искат допълнителни тълкувания и уточнения. Тоест когато пише “българин”, трябва да се разбира “македонец”. И слава Богу, че македонските лакомници все още не са се устремили да погълнат и живеещите извън пределите на България българи, макар че вече успяха да открият потомък на Александър Македонски чак в далечен Кандахар.

През 2008 г. проф. Драги Горгиев публикува в превод от турски на т. нар. македонски език документален сборник с османски документи за прочутото отвличане от водената от Яне Сандански ВМОРО на американката Елън Стоун с цел откуп за революционното дело. Самите поробители пишат, че то е организирано от български разбойници (разбирай революционери) на територия, населена предимно с българи.

Следващата 2009 г. проф. Драги Горгиев публикува друг документален сборник под название “Македонското прашане во Османлискиот парламент (1909)”. Любопитно е, че скопският учен не превежда документите от турски език, а от български от екземпляр, съхраняван в Ориенталския отдел в НБ “Св. Св. Кирил и Методий” в София.

Историкът-османист се е проявил и като добър историк-българист и превежда книгата от български на македонски, иронично отбелязва Цочо Билярски. И тук документите ясно говорят, че в Македония живеят българи. Като българи са посочени избраните в първия създаден от дошлите на власт чрез преврат през 1908 г. “младотурци” Османски парламент в Цариград представители (депутати) - Димитър Влахов, Христо Далчев, Панчо Дорев и др. За преобладаващото българско население в Македония говорят на трибуната дори излъчените именно от Македония турски представители!

В тази насока проф. Билярски специално се спира на една на публикация на Драги Горгиев още от 2007 г. Това е сборник с турски документи за революционните борби в Македония. И според това издание в Македония живеят най-вече българи, а революционното движение е българско. Македонците и тук не присъстват, защото ще бъдат измислени чак след четири десетилетия.

Цочо Билярски нарича смехотворни опитите на Драги Горгиев да обясни защо турските власти са наричали революционерите на ВМОРО българи, а четите - български. Обясненията му са ненаучни и трябва да се тълкуват от психиатри и френолози. Смесвайки сведенията за присъствие в революционното движение на албанци и власи, Горгиев определя четите като албански и влашки.

Нужно му е било това ялово обяснение, за да стане ясно, че в Македония по онова време е било пълно с всякаква чуждестранна разбойническа паплач, дори и българска, която тероризира МАКЕДОНЦИТЕ. Това не е наука, дори не е просто лъжа, това е обикновена лудост, за която трудно се намира адекватно обяснение, смята видният български историк!

В заключение Цочо Билярски се спира на изключително важния въпрос за българския произхода на емблематичния в спора ни със Северна Македония Гоце Делчев. Той цитира публикувани от самия Драги Горгиев документи от османски тефтери, където навсякъде видният революционер се определя като българин!

Какво още може да се каже за научните дирения на директора на Института за национална история в Скопие и председател на северномакедонската част от Българо-македонската историческа комисия Драги Горгиев, пита риторично проф. Билярски? На кое да вярваме - на това което пише и публикува, или на това, което говори в комисията?!

По негово мнение скопският учен спокойно би оглавил българската част от смесената комисия, тъй като той най-добре познава историческите извори и е публикувал най-много документи от всичките членове на комисията, взети заедно. По тези причини той би могъл да оглави дори и Института за българска история към БАН!

В края на краищата би трябвало да си зададем въпроса - дали професор Драги Горгиев е македонски историк или е поредният югославски манипулатор!? Нека на този въпрос читателите си отговорят сами, завършва проф. Билярски.

Изказване на “македонския” депутат Панчо Дорев пред Османския парламент (по публикувания през 2009 г. от Драги Горгиев сборник, с. 137-138).
“Бугарите наjпрвин се разбудиjа и jа побараа слободата. Уште пред 1897 година... Дамjан Груев, родум од с. Смилево (Битолско), Гоце Делчев од Кукуш и други, ги поставиjа темелите на внатрешната организациjа, коjа секогаш стоела на самостоjна и независна почва...

Попусто Рахми-бег и господинот Каролиди сакаат да ги претстават Бугарите како угнетувачи, а другите народи за угнетени, и дека тогашното европско мислене било затруено... Таквите просветени и напредни умови и краjни соперници, како Англичани, Германци, Французи, Австриjци, Руси, Италиjанци и други, можеа еднодушно да ги покажат симпатиите кон македонските Бугари, затоа што гледаа коj беше праведниот и коj страдаше”.