Проф. Рачев шокира с препоръка: Нямало да оправим жегата, но можело да крадем

Доказан факт е, че у нас става по-топло. От 1999 г. се редуват най-топлите години за период може би от 150 г. В Сандански вече има температури, подобни на тези в Серес, Солун, Драма. Тазгодишният юли например е с около 2.5  градуса по-топъл  от най-съвременната климатична норма - 1991-2020 г. , а е с цели 5 градуса по-топъл от старата норма - 1961-1990, пише Марица бг. 

Обаче най-сериозният проблем е, че толкова бързо става топло. Както и намалените валежи, особено това, че са неравномерно разпределени във времето.

Но големият въпрос, на който нямаме отговор, е дали и в следващите 10-20 години затоплянето ще се движи с тези темпове. 

Категорично обаче не може да се говори за изменение на климата. Става дума за тенденция, която може да бъде част от т.нар. цикли в атмосферата, които могат да бъдат дори 100-годишни.

И не бива да хвърляме сензационни фойерверки по отношение на климата. Едва ли Пловдив скоро ще догони Атина или Кайро по температури. Няма изгледи да станем бананова република в обозримо бъдеще.

Впрочем мантрата, че Южна България става като Гърция и ще гледаме банани и портокали, датира още от 1980-те. А от 1950-те години природните цикли и условия са замаскирани от човешката дейност и вече е много трудно да отделиш природата и влиянието на парниковите газове и замърсяването на въздуха. 

Сегашният песимистичен сценарий е, че през 2050 г. атмосферата ще се затопли допълнително с около 4.5-5 градуса, което е катастрофа.

Но да не забравяме, че климатът е статистически ансамбъл от  състоянията, през които преминава климатичната система с нейните пет огромни въздействащи си геосфери: литосфера,  хидросфера, криосфера, биосфера, атмосфера. И е трудно да се проследи въздействието на микса от фактори. А съществува и равновесие в природните системи. 

Почти сигурно е, че тази година ще стане най-топлата, откак се водят метеорологични наблюдения, и ще отнеме титлата на 2023-та. А е твърде вероятно това лято на Балканите и у нас да се окаже най-топлото досега. Това обаче не е основание да очакваме, че в следващите 20 години в Пловдив и в България ще се установят африкански температури.

В последните 5-6 години се повишават сериозно температурите у нас и на Балканите, но не в цяла Европа. В Дания, Нидерландия, Великобритания дори е малко по-хладно, а валежите са над нормата. 

А борбата с отделянето на вредни емисии и парникови газове, фактор за затоплянето, се оказва много трудна. Въпреки че Европа и САЩ намаляват използването на въглища, добивът и потреблението им расте в света.

Най-многолюдните страни - Китай и Индия, консумират 75 процента от всички въглища на планетата. А случаят с Китай е сензационен - страната е световен фаворит както по потребление на мръсна енергия, така и по чисти енергоизточници - най-много слънчеви панели, вятърни перки, ВЕЦ-ове, АЕЦ.     

В близките години няма да се наложи фермерите да променят тотално отглежданите култури заради промени в климата. Но със сигурност ще се промени отношението в сеитбооборота, начина за използване на земята, рециклиране на боклука, потребление на домакински уреди в ненатоварени периоди, преразпределение на водните ресурси, изграждането на нови язовири, за да не се стига до воден режим.

Трябва умно да се адаптираме към природните промени.

Има теория, че климатичната система може да отиде към захлаждане под въздействието на космически връзки при движението ни в Слънчевата система. Но ако това изобщо се случи, ще е в продължение на хиляди години. 

А междувременно трябва да сме готови за негативен климатичен сценарий и разумна адаптация към промените. 

Повишаващите се температури ще доведат до промяна в туризма - на най-търсени дестинации, на най-натоварени сезони.

И можем да измъкнем поток от съседите гърци и турци, като през най-хубавите месеци юли-август, когато в Анталия са 40 градуса и нагоре, туристите могат да дойдат на нашето море на по-поносими температури и  нискосолена вода. Това е шанс за нашия летен туризъм.