Проф. Трендафил Митев: Не сте прав, г-н Детрез, или още за лъжите на Скопие

В последния месец на миналата година белгийският професор Раймонд Детрез даде обширно интервю пред „Дойче веле“. Там той беше толкова словоохотлив, че ако трябва да се отговаря на всичко изречено от него, няма да стигне обемът и на една монография. Това казва историкът и политолог проф. д. ист. н. Трендафил Митев пред "Труд".

Поради това тук ще откроим само идеите, които са гръбнак на развитата теза. С апломб на човек разпространяващ истини от последна инстанция, професорът твърди:

„Трудно е да се разбира какво точно значи... да наричаш себе си „българин“ през ХVIII век, да не говорим за по-раншни периоди“; Самуилова България била едно „хлабаво и ефимерно царство, където вероятно са живеели повече сърби, албанция, гърци, власи, отколкото българи“; „Съвременните балкански нации“ възникали „през ХIХ в резултат не на някакво „узряване“,а... на външни намеси“; „възникването на национален книжовен език е политически акт... държавата винаги се намесва... да определи какво е фонетично, правописно, граматически и лексикално коректно“; а П.Р. Славейков още през 1871 година, пръв говорел за „нещо като македонска идентичност“ и т.н., и т.н.

Първото твърдение на професор Детрез трябва да се раздели на две части. Най-напред може ли да говори за българи преди ХVIII век? Истината по този въпрос е дадена не от самите българи, а от чужденци. А техните текстове се съдържат дори в христоматиите, по които се водят упражненията със студентите по история. От там може да се види, че още през VIII век Теофан Изповедник, през Х век Симеон Логотет и немецът – Лиутпранд, в своите исторически съчинения говорят много за „българи“, „българския княз Симеон“, „българския цар Петър“. 

От къде и защо византийските и европейски автори са научили и използват точното обозначение за този народ - „българи“, ако той действително сам не се е осъзнавал и самоопределял така? Ако не се е изявявал и като трайно установена етническа реалност в междудържавните отношения, чрез водене на преговори, подписването на договори, изпращането на писма, сключването на династически бракове  и пр.? Или и управляващите в Константинопол, и учените в Магнаурската академия, не са знаели, че на север от Византия живеят българи!? 

Що се отнася до Самуилова България, уважаемият Детрез трябваше да познава поне два извора от онази епоха и по тази тема: Защото в историята на Скилица Кедрин е казано следното за Самуилова България: „Ведната след смъртта на император Йоан, българите въстанали и били определени да ги управляват четиримата братя: Дадвид, Мойсей, Арон и Самуил, синове на един от велемощните комити, наречен Никола... у българите и затова били наречени комитопули“. Защо професорът заобикаля и Битолския надпис, издялан върху камък, по заповед на цар Иван Владислав през 1016 г., където е записано пределно ясно: „...Обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан самодържец български...“. Такава е истината за Самуилова България, уважаеми Детрез!

Второто основно твърдение на Детрез, няма смисъл да се оборва дълго с аргументи. Който е прочел поне една монография, на авторитетен историк, свързана с възраждането на гръцката, сръбската и българската нации, отлично знае, че от средата на ХVIII век, народностите и при тях започват да прерастват в национални реалности. И то именно на базата на цялостната модернизация, довела до „узряване“ от европейски тип и в областта на икономиката, и в културата, и в обществения живот.

Само един пример: в областта на висшето образование от 1800 до 1878 г. над 9944 българи завършват авторитетни европейски гимназии, колежи и университети, и формират светската интелигенция на този славянски народ. И то с кадри в областта на медицината, правото, икономиката, журналистиката, политиката, историята и др. 
Доста от тях остават да работят до края на живота си, като уважавани професионалисти – и дори професори, във Франция, Русия, Австрия, Румъния. Формира се и модерната българска национална идеология, а нейните теоретици възглавяват и довеждат до успешен край и организираната борба за възстановяването на свободната българска държава през 1878 година. Това не са ли факти за ново „узряване“, специално на българската нация г-н Детрез?
Що се отнася до втората част на въпроса, дали и през ХVIII век българите са наричали себе си „българи“, ще приведем само два документа: Защо през 1762 година Паисий Хилендарски написа още в първото изречение на „История славянобългарска“: „Внимавайте вие читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество... За вас е потребно и полезно да знаете известното за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии... Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжица... Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език...“