Проф. Витанов: Бахмутската месомелачка си работи, положението ще се усложнява и...

И днес проф. Николай Витанов не изневери на себе си и даде кратка информация за войната.

Ето какво написа математикът в профила си във Фейсбук: 

Кратка информация за войната за 09 декември 2022 г.

Българската политика си я гледате. Първа серия на сериала върви. Чакаме финала. Жал ми е за доктора. Бадева ще бъде похарчен. Но така е в политиката – свестните обикновено са неопитни и горят бързо.

Сега за войната.

И тъй

1. Надпрагов удар? Няма. Ами като няма, войната си продължава бавничко, както досега. Месомелачката при Бахмут работи, украински загуби както ви информират няма, руските били огромни. Значи да чакаме разгром на руската армия при Бахмут – така ли излиза. Какво да кажа тук – аматьор до аматьора мила моя майно льо.

2. Къде сме ние - набутани сме в тази война, все още индиректно. Ама никой не ни пита, искаме ли или не. Като членове на НАТО и ЕС изнасяме оръжие и парите ни текат за поддържане на Украйна на системи. То не се и крие вече, че Украйна е на системи. То, ако изкара зимата, ще го обявим за велика победа. А за какво мислят сериозните американски и руски аналитици. Ами, че зимата ще свърши и ще дойде пролетта и че границата между руското и американското парче на света трябва да се фиксира.

Така.

Украинците смятат, че ще спечелят войната. Добре, почваме да броим дните и оттук нататък, кой какви значителни градове е превзел.

И тъй, украинците смятат, че ще спечелят войната и не започват преговори в средата на ноември 2022 г. Броим, нали така

Ден 29 – 09 декември 2022 г.

никоя от двете страни не е превзела нищо съществено.

Продължаващи руски удари по украинската критичната инфраструктура. Зимата дойде. Положението при Бахмут е напечено.

Херсонският участък на фронта. Тук цари затишие. Очакванията са за сценарий с артилерийски престрелки. Сценарият се сбъдва. Украинските резерви тук се теглят в посока месомелачката при Бахмут.

На запорожкия и луганския участък на фронта, както и в Харковска област си работи системата „Таракан“. Непрекъснати атаки и големи украински загуби заради дефекта на системата „Таракан“, който ви описах. Загубите на украинската армия старателно се крият. Обаче човек като си помисли защо украинската групировка - около 40 000 човека не тръгва в настъпление тук, се сеща, че тези части се използват да крепят фронта в Донбас.

Руснаците даже почнаха да настъпват в Харконска област. Горките – ракетите им свършиха още през март, загубите им в жива сила са огромни, танкове и оръдия не са им останали и си позволяват да настъпват.

Хванатото на пропагандната гола кука шаранче българско не разбира и се нервира. Шаранче, шаранче, руската и американската лъжица са големи за твоите устица. Най-добре си плувай тихичко в гьола и не се лови на голи куки.

Донецкия участък на фронта. Бахмутската месомелачка си работи. Но това е само прелюдия. Отдавна съм ви писал, че основното сражение ще е за Славянск и Краматорск. Тактиката COIN (Таракан) прогърмя, но то си беше ясно, че срещу плътни отбранителни линии тя няма да проработи. И понеже не се сменя, утилизацията на украинските войничета върви непрекъснато. Докато свършат. И като свършат изведнъж в много глави ще се появи нещо невиждано и нечувано – акълът.

Заключение за днес: надпрагов удар няма, войната продължава.

Идеологическият фронт. При украинците – все същото. Надъхват ги, че ще има война до победен край. Победният край се дефинира като предмайданните граници на Украйна. Тази идея ще държи, докато свършат войничетата. Като свършат войничетата ще се появи акълът. Големите атове обмислят вече къде да теглят разделителната черта, магарето дано да оживее.

Обратно към войната.

Поради разрушаваща се критична инфраструктура и последващите от това студ, липса на електричество и други липси в условията на живот, положението на украинската пропаганда става сложно. Положението се очаква да се усложнява и само голяма военна победа може да го го поуспокои. Такава не се вижда на хоризонта.

Безвъзвратните загуби се увеличават и пропагандата е насочена да прикрива този факт. Но не може да се крие вечно. И като изплува в общественото съзнание, службите за сигурност трябва да са налице, че да го натискат общественото съзнание. Ще се справят ли? Ама, да, какво си мислите. Промиваш им мозъка и стават зомбита, незабелязващи какво е около тях. Който си позволи да забелязва какво става – кютек. Така демокрацията се опазва от народа. Гледаме дали ще стане така.

При руснаците също е напрегнато, но напрежението е много по-малко. Разрушаването на украинската критична инфраструктура върши работа на идеологическия фронт, но това няма да е задълго. Проблемът е, че и тук трябват успехи и по фронтовете, а кой знае какви няма. Утилизацията на украинската армия е бавна, но докато я има, не се очакват проблеми. Не се очакват безредици и революции.

Пропагандата у нас. Пълна катастрофа. Аматьорщина – откога говори Витанов, а мерки не се вземат. Толкова си могат. Резултат – общественото мнение се отнася негативно към предоставяне на оръжие за Украйна. Аме като оставяте аматьорска украинска пропаганда да ви върши работата, така ще е. Поведението на съюзниците ни е калпаво. Вчера се видя с гласуването за Шенген. Наливайте, наливайте масло в огъня. Да не стане тъй, че на следващите избори, кулата, която ще се строи да не се казва вече 10%.

На стига за това днес.

Нататък по нашите си теми

Политологията –(Ден 71)

Продължаваме с тичането по ъглите за оглеждане на видовете политически партии. политическите партии. Тичаме към ъгъла наречен характер на политическите действия и оттам ни изглежда, че партиите биват умерени, радикални, реакционни и консервативни. Всичко у нас гледа да го играе умерен консерватор. Радикалите не живеят дълго. Виж реакционна партия в последните десетилетия сме си нямали, тъй, че е трудно да се каже – има ли почва у нас, няма ли.

Бягаме нататък към ъгъла с име място в политическия спектър. Тука виждаме леви, центристки и десни партии. Лесно е, ще кажете, ей сега ще ви кажа, коя партия у нас е лява, коя е центристка и коя дясна. Тъй, тъй, ще ми кажете, а аз много ще ви се зарадват, като знам каква манджа с грозде са партийните програми. Да не излезе, че една партия е лява-центрискта с дясна ориентация, пък друга е дясно-лява с центристки нотки. Най-добре кажете – манджа с грозде и да караме нататък. Бегом към ъгъла наречен представителство в органите на властта.

Тука гледаме, че партиите са управляващи или опозиционни. Това на запад, у нас може да има и опозиционно-управляващи партии – хем в опозиция, ама участва във властта на ниска ниво срещу парламентарна подкрепа. Казваш му – ма ти си управляващ, бе! Ар не – не съм, долу правителството – ти се отговаря и отива в парламента и гласува за правителствените проекторешения. Тъй че опозиционните партии са много интересни. Те са легални, полулегани и нелегални. Ама и нелегални ли има?

Има, общественото пространство е легално (обхванато от законите) и нелегално (необхванато от законите). Като действащ извън обхвата на закона си нелегален. Тука ле-е-екичко ви намекнах, че има разлика между нелегален и незаконен.

Хайде стига е тичал Витанов по ъглите, утре ще продължим с тичането. То ъгли да искаш

Следват мисли от софийския сумрак.

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 31)

...Когато модерните икономики с развити сектори на индустрията се натъкнат на „нееластично“ предлагане на работна сила, те започват да се стремят към разширяване на географските области, от които набират работната си сила....

Нееластично значи, че работната сила иска висока заплата, ако я има де, работната сила. И ръчкан от печалбеният нагон, предприемачът лорд Лакомрок, хер Лакомщайн, господин Лакомети и още там както се сетите, започва да си внася работна сила. Процесът бързо се изпуща из контрол, работната сила почва да се самовнася и донася и белите, които прави в собствените си страни. Ключовата дума тук е – изпуща се от контрол. Защо?

Лорд Лакомрок или господин Лакомети изобщо не се интересуват какво става с работната сила вън от фирмите им – държавата да се оправя там. Важното е да има достатъчно евтина работна сила. Да има достатъчно гастарбайтери. Важната дума тук е гаст, ако знаете какво значи на немски. Да , ама арбайтерите не щели да са гаст, те искали да си останат в приемащата страна до края на живота, семейства да доведат, порядките си да донесат, че подредеността изисква усилия и като така що да не пренесем домашната кочина в приемащата страна? Що да се мъчим. И подредените страни полека почват да се превръщат в кочини.

Пука ли му на лорд Лакомрок и на хер Лакомщайн от това? Не, докато има евтина работна сила. Когато работната сила иска да поскъпне, тогава лордовете, херовете и господата се сещат и почват да викат „Ей, държавата, държавата, набийте ги бе, ще ни съсипят бизнеса. Как сте ги напускали така?“.

Само че, на лордовете, херовете и господата не им е ясно, че като пуснеш веднъж миграционния поток, той си има закони на развитие. И ако искаш да го спреш, трябва да познаваш тези закони. Като ги запознаеш законите, ще ти стане ясно, че няма да стане спирането нито бързо, нито евтино. Та това ни чака и нас.

Появата на предприемача Лакомдолчев с искания за евтина работна ръка, внесена от чужбина. И от нас си зависи дали ще извлечем полза от щенията на Лакомдолчев или ще оставим нещата да станат така, каквито са станали в други страни – поява на компактни имигрантски маси с нулево желание за интеграция. Ще кажете – Витанов, отивай да ядеш ряпа, Гейнио Балкански е къде по умен от лордовете, херовете, мосютата и господата. Тъй, тъй.... Спирам дотук за днес, а утре – теорията на Равенщайн за миграцията.

Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук