Проф. Витанов: Ей тия българи пратете в Украйна с по един калашник срещу руските танкове и артилерия

Българският математик проф. Николай Витанов даде кратка информация за това как протича войната между Русия и Украйна към 24 ноември 2022 г.

"Българската политика си я гледайте. Гледайте, добре гледайте какво става. Прогнозата много пъти съм ви я писал, вероятностите за двата сценария също ги казах. Чакаме първа серия на сериала „Франкенщайн“.

Сега за войната.

И тъй

1. Надпрагов удар? И днес няма. Суровикин сваля прага чрез разрушаване на критичната инфраструктура на Украина с ракетни удари и удари с дронове. Тази тактика има ефект. Липсата на ток и вода отклонява ресурси от дейностите по поддържане на фронта и прагът пада.

Наблюдава се известен спад на интензивността на бойните действия. Това не предполага надпрагов удар до края на месеца.

2. Набутани сме в тази война, все още индиректно. Тук внимаваме някой да не ни приложи доктрината: да намеря глупак, който да осъществи моите интереси за собствена сметка.

Украйнският интерес е да набута колкото се може повече държави явно във войната с Русия. Нашият интерес е да не позволяваме да бъдем набутани явно във войната с Русия. Напълно достатъчно е, че българско оръжие се изнася за Украина и че нашите пари – през нашия бюджет и през бюджета на ЕС (което е пак парите и от нашите вноски в ЕС) отиват за подпомагане на Украйна.

Войната не е майтап работа. Нито части на българската армия, нито „пенсионирани“ български военни имат място на фронта. Който политик иска – да заминава доброволец. Писачите срещу Витанов – и те на фронта. Много сте храбри от диваните. Идете на фронта да спрете руснаците да видите какво е. Като гледам, няма желаещи. Жалка, юрдешка работа.

Украинците смятат, че ще спечелят войната. Добре, почваме да броим дните и оттук нататък, кой какви значителни градове е превзел.

И тъй, украинците смятат, че ще спечелят войната и не започват преговори в средата на ноември 2022 г. Броим, нали така

Ден 14 – 24 ноември 2022 г.

никоя от двете страни не е превзела нищо съществено.

Продължаващи руски удари по украинската критичната инфраструктура. Зимата дойде.

Херсонският участък на фронта. Тук, цари затишие. Очакванията са за сценарий с артилерийски престрелки.

На запорожкия и луганския участък на фронта, както и в Харковска област си работи системата „Таракан“. Непрекъснати атаки и големи украински загуби заради дефекта на системата „Таракан“, който ви описах. Загубите на украинската армия старателно се крият.

На запорожкият участък украинската групировка е около 40 000 човека. Могат да пробват атака и отново се очаква украинските войничета да бъдат хвърлени на юруш, защото положението в тила никак не е розово.

Донецкия участък на фронта. Другата възможност за активизация на военните действия. Вървят боеве за Мариинка. Градчето е малко, но е стратегическо разположено току до Донецк. Руснаците влязоха вътре в града, целта е да се изтласка украинската артилерия, та „войните на светлината“ да не могат да обстрелват жилищните квартали на Донецк.

Заключение за днес: надпрагов удар няма, войната продължава.

Идеологическият фронт. Знаете тезата ми за аматьорщината на украинската пропаганда. Активирани са тролове да пишат срещу мен. Не съм ви аз проблемът, драги мои. Проблемите са ви обективни.

Трябват успехи по фронтовете, за да компенсират студа и липсата на ток, а такива няма. Надеждата е да се хвърлят десетки хиляди украински войничета да мрат в рамките на пробитата тактическа система „Таракан“, а руснаците пак да решат да действат математически неоптимално и да отстъпят още територия, което да бъде провъзгласено за велика победа. Безумие е това, но какво да се прави – активните елементи в системата могат да вършат големи глупости. И от двете страни.

При руснаците също е напрегнато, но напрежението е къде по-малко. Засега разрушаването на украинската критична инфраструктура върши работа на идеологическия фронт, но това няма да е задълго. И тук трябват успехи и по фронтовете, а кой знае какви няма. Но напредък в Донбас ще държи идеологичесткия фронт в Русия спокоен.

Пропагандата у нас. Тактиката е – колкото може – замитане под килима, за де не се вижда много много, че и ние сме въвлечени във войната.

Старите китайци казват, че всяка криза е и възможност. Тук възможността е да си засилим армията. Пак казвам – активирани са тролове да пишат срещу мен. На някой хич не му харесва, че искам силна българска армия и неизпращане на български войници в Украйна. Помнете – във всяка държава има продажници. Идентифицирайте ги и ги пратете в Украйна с по един калашник – нали това искат – български войници в Украйна – ами да идат те, слаба българска армия – ами няма да им давате гранатомет, само един калашник, да видят какво е с калашник срещу танкове и артилерия, че те си мислят, че пърденето по дивана е смъртоносна газова атака срещу руската армия. Жалка работа. Аматьорска. И затова е обречена.

Нататък по нашите си теми

Политологията – (Ден 58)

Продължаваме с държавата. Занимаваме се толкова с нея, защото тя е централната институция в политическата система. Днес – за формата на държавно управление. Парламентарната република. Уф, колко актуално.

При парламентарната република главните действащи лица в политиката са партиите. Те правят гювеча, батака или както ще си го наречете там. Правителството се избира от партия или група партии, имащи мнозинство в парламента. Това мнозинство крепи правителството, а опозицията се опитва непрекъснато да свали правителството, като подрине парламентарното мнозинство.

Правителството е главният орган на държавната власт в парламентарната република. То подлежи на парламентарен контрол, но има доста голяма свобода да взима решения. Глава на държавата и тук е президентът но, в парламентарната република пълномощита са му повече представителни. Лидерът на парламентарното мнозинство играе возеща роля при формирането на правителството.

Така, сега малко разсъждения в стил: Витанов чете Евангелието и го комбинира с принципите на функциониране на сложните системи. И като прави така, вижда, че парламентарната република е по-нестабилна от президенстската. Що така?

Ами защото повече хора са се набъркали във формирането и функционирането на властта. Неправилното разпределение на порциите може да подрине парламентарното мнозинство и да свали правителството. Правителствата в параламентарните републики се сменят по-често от правителствата в президентските републики. Като комбинирате това с някоя по-дълбочка криза и в държавата може да настане такъв гювеч, че свят да ви се завие.

Витанов, ти май не ни говориш тоя път за Дания, щото там има монархия. Абе я да млъквате, да съм ви казал, за коя държава ви говоря? Не съм. Говоря ви, че парламентарната република е по-сложна система от президентската република и като така трябва повече да се внимава с нея, ако си си я инсталирал. Ако се отнасяш нескопосано към парламентарната република, готвиш гювеч, който отива на тюрлю-гювеч.

Но хайде, стига за днес. Утре – правовата държава.

Следват мисли от софийския сумрак.

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 21)

...Човешката натура в началото на 19-ти век се е разглеждала главно от гледната точка на способността на човека да прави избор. Човешкото действие се извършва на основата на тези актове на избор, които обаче са ограничени от различния опит, навици, желания и възприемане на материалната околно среда, неочаквани събития и други такива...

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

И има доста истина в цитата. Актовете на избор и ограниченията в процеса на извършването им. Държим народа прост, като му съсипем образованието – прави актове на избор съгласно това, което сме му набили в главата през учебниците. Сега ясно ли е, защо е юрушът от направителствени организации да пишат учебници. Разровиш ли го, ще мирише, е казал поетът. И тъй – от акт на избор към акт на избор, ограничен от съзнателно насаждана простотия и хоп, човекът се оказва с калашник в ръка на фронта да защитава чужди интереси за собствена сметка. И се пита – как стана така? Ами акт на избор след акт на избор...

Ама уж има свобода на избора. Има, има-а-а-а, ама в рамки. В рамките на това, което знаеш. Едуард Бърнейс правилно е забелязал, че като напълниш главата на човека с плява, той може да почне да прави актови на избор осъществяващи твоите интереси, а не неговите. И ако искаш да замоташ така един народ, първо трябва да напълниш с плява главата на интелигенцията му и да напълниш с плява учебниците му. Плявата почва да действа. Как? Индивидите трябва да се свързват помежду си за да осъществяват функционирането на държавата например.

И какво си мислите ще излезе от съответните актове на избор, при положение, че главата на индивида е пълна с плява, а в главата на интелигенцията мишките правят салтоморталета върху огромното количество плява. Праа-а-авилно – тюрлюгювеч ще излезе. Ами защо се чудите тогава на обществения тюрлюгювеч. Той е следствие на актовете ви на избор. А те са ограничени от това, с което са ви напълнили главата.

Добре, стига за днес. Утре – как може да превърнете в тълпа всяка съвкупност и от най-извисени интелектуално личности. В озверяла тълпа. Не вярвате ли, че може да стане? В книжката пише как.

Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас", написа проф. Витанов в личния си фейсбук профил.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук