Проф. Витанов разкри тактиката на Борисов и предрече най-смъртоносната форма във войната

Математикът проф. Николай Витанов даде кратка информация за политическата обстановка у нас и военните действия в Украйна към 18 април. Ето какво написа анализаторът в личния си профил във Фейсбук: 

Кратка информация за войната и политиката за 18 април 2023 г.

Празниците свършиха. Но веселбите тепърва започват. За да поразберем още повече събитията, нека си спомним, че добродетелността се състои не в отсъствието на страсти, а в управлението им. Прилагайте това към текущите политически събития у нас. Страсти много, но кой как ги управлява? Хващаме пример – Бойко Борисов.

Трудно е да го разберете вие, дето не сте се търкаляли по татамитата. А който се е търкалял, е подочувал за Учителя Уешиба и неговата бойна технология.

Искат законодателна програма – даваш им законодателна програма. Искат участие във властта – моля, заповядайте. Както е рекъл учителят Уешиба, използвай собственото движение на тялото.

Тъй ще може и да управляваш страстите. И направо си изглеждаш добродетелен.

Сега, за домашно, да направите анализ и на другите как си управляват страстите.

Войната в Украйна. И тук нещата си вървят според прогнозата – бавни количествени натрупване. Чакаме промяна в качеството, тоест начало на украинския юруш.

Като си помисли човек, си спомня, че забавянето е най-смъртоносната форма на отказ. Отнася се и за двете страни.

Друго, което се отнася и за двете страни е, че когато воюваш прекалено дълго с един противник, той се приспособява към твоята тактика. От кого е това, юрдечета мои?

Знаете теорията ми за прага. Руснаците вдигат прага за започване на юруша чрез смилане на украинска жива сила в месомелачките. Украинците пробват да струпат достатъчно жива сила за да прескочат прага за юруша. Очаквано развитие – подпрагово начало на юруша. Тримесечна промяна на количествата налична техника и жива сила по време на юруша.

След което ще започне Голямата Веселба, свързана с наритването на магаренцата от санитарния кордон в Източна Европа. Гледаме. Я още нешо от тоя, дето е казал мисълта за приспособяването на тактиката. И той е казал още:

На теория, факторът неочакваност може да сработи във ваша полза. Но на практика действа сила на триене и скърцането на вашата машина предупреждава противника за опасността.

Я гледайте – сила на триене, скърцане – някой физик ще е значи, а? Кой – Нютон, Айнщайн или някой друг. Или не е физик, а , юрдечета мои.

Добре, стига толкова за войната за днес.

Следват рубриките

Политологията –(Ден 118)

караме нататък с политическия конфликт. Политическият конфликт беше стълкновение и противоборство на различни социално-политически сили, свързани с политически субекти със стремежи за реализация на политически интереси и цели, свързани с борбата за взимане на властта и нейното преразпределение.

Тъй, за да има конфликт, трябва да има страни в конфликта. Така, де – няма човек, няма проб..... - у-у-пс, тука кривнах настрана, но цитатът си го бива. Значи – няма страни в конфликта – няма конфликт. Ами кой може да е страна в политическия конфликт? Че кой ли пък не – индивидите, малките и големи социални групи, етническите групи, плевената, нациите, че и цивилизациите.

И да не забравим, де – и социално-политическите организации. Толкоз много страни има за конфликти, че непрекъснато бъка от конфликти. Пуснете си новините по някоя телевизия, да видите.

И тъй страните в конфликта имат интереси, стремежи и цели и тичат да ги реализират. И като тичат, се блъскат и ей ви го конфликта. Част от конфликтите са свързани с политически интереси и цели и най-важното – с борбата за властта. Чакате ги вие да се разберат в парламента. Ама то не става тъй. Първо трябва да се поборят, пък после може и да се разбират. Демек, Фърлят се противеречията на тепиха и на теория трябва да се изгладят. На практика може и да се задълбочат.

Наблюдение на Витанов: Решението на конфликта е като готвенето. Целта е противоречията да се изгладят и да станат годни за ядене от страните на конфликта. Лошите готвачи обаче бъкат такива буламачи, които развалят храносмилателните системи на страните в конфликта и водят до още по-големи конфликти. Но-о-о-о, забъркването на по-голям конфликт може и да е решение на по-малкия.

Както виждате, това с политическите конфликти е работа за майстор-готвачи. Когато обаче си избирате аматьори, следва да очаквате да ви се сервира буламач. Че какво друго?

Стига затова днес.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 76)

Да напомним докъде стигнахме.

... Математическите модели в екологията (дори да са прекалено опростени) помагат за разбиранетона процесите на управлението на ресурсите, за контрола на епидемиите и за развитието на общества от много видове и индивиди ...

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка. Писано през 2005 година. На запад, математическото моделиране и математическата социално динамика са доста развити. У нас, пред очите ви се опитвам да ги внедря, дето имаше една приказка. Внедрявам ги аз под мощното крякане на юрдеците. Юрдечета мои-и-и-и, математическите модели се използват за контрол на еридеми-и-и-и-и.

Западняците ви го казват, а Витанов ви го и показа. Започва терорът на Витанов върху юрдечетата. Няколко дни подробно ще ви обяснявам какви модели от математическата социална динамика се използват в западните общества. Идва време да си активирате редовете в набитата ви в акълите програма – когато повее от Запад , панталоните падат, полите се вдигат и се възприемат и се възприема каквото дойде. И така, продължаваме

6. Разработване на измерваеми величини, описващи екологичната и демографската структура на големи градски общества. Разработка на измерваеми величини, екологична и демотрафска структура на големи градски общества? Ко-о-о-о-о? Не-е-е-е-е-е! Туйна нас определено не ни трябва. Ви, юрдешкото кряколачене е съвършено друга работа – без него не можем.

7. Статистическо изследване на субурбанизацията на градовете. Ко, ко-о-о-о-о било? Как беше тая сложна дума – субурбурнезация. То като цлиливилизация, или цвиливилизацая, май беше, а, юрдечета мои?

8. Изследване на динамиката на градското население чрез статистически анализ на пространствените и времевите корелации между величини, характеризиращи различни страни на структурата на градското население. Какво кава-о-о-о? Куролации, корУлации или какво беше там? Структура на градското население? Туй пък какво е?

9. Моделиране на политическата популярност. А-а-а-а, чакай, Витанов, туй налий круша? Ний тез круши ги ядем, политическа пополуряност мОЕш да моделираш значи. Ашколсун, ашклсун, елепир може да има тука! И още какво моиш да моделиаш бе Витанов?

10. Статистическа теория на свободата. К-о-о-о-о-о-о? И туй ли? И туй и тук – основите на това са заложени от Денис Габор. А-а-а-а, чакай Витанов. Тоз сме го чували. И-и-и-и-и, сега, къде сме го чували тоя бре? Тоз не беше ли някакъв маджарин, дето хвърлял камъчета из Дунава в Будапеща и гледал вълните, дето се образували от това? Май тъй беше. Ъ-ъ-ъ-ъх, келеме с келеме. Да се беше гледал вълничките. Тръгнал статистическа теория на свободата да ми прави.

Така, по 5 на ден. Както виждате, математическата инквизиция на юрдечетата продължава. А вие, дето не сте юрдечета, си отбележете – във всяка развита страна математическото моделиране на социални процеси е на голяма почит. Татковината развита страна ли е? Истината, казахте, че искате? Ето ви я – НЕ Е. Колко човека има в нея, които могат да го правят това математическо моделиране?

Между другото, кой беше тоя Денис Габор?

Спираме за днес.

Следва рубриката

Въпросите и отговорите на Витанов

Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов за болници, празни от Ковид – 271. Я-а-а-а-а, станаха 9 месеца, Че и десетият почнал.

Колко дни вече е валидна прогнозата на Витанов, че няма да има дифузно разпространение на Ковид вируса – 375. 1 година и 10 дни. Вече имаме прогноза на Витанов, чиято валидност прехвърли 1 година. Летвата за тези, които ще анализират и прогнозират следващите пандемии е вдигната доста високо. И още ще се вдигне.

Та в тая рубрика подкарахме теорията и практиката на конфликта.

Въпрос – кои са психологичните компоненти на конфликта ?

3 броя компоненти. Какво беше. Три неща, три важни за мен неща ти ми кажи!

Първо ми кажи на глас, от какви мотиви, цели и потребности за конфликт се движа аз.

Второ, нека разбера, в какви способи и тактика на поведение при конфликт да съм умна и добра.

И накрая излъжи и за информационната съставяща на модела на поведение при конфликт ми кажи.

Горе, долу, запазих колкото можах текста на оригиналната песен, ако си го спомняте.

Днес сме на третото– с информационната съставяща на модела на поведение при конфликт.

Туй са съвкупността от възгледи мисли и информация за конфликта на противоборстващите страни. И от информационната съставяща на конфликта зависи колко емоции ще бъдат вложени и колко скоро ще може да се намери решение на конфликта.

Информация, значи. Ако си български политик и искаш да се оправяш в конфликти с Бойко Борисов, ти трябва информация. Такава е събира, като прочетеш някои книжка, свързани с учителя Ушиба (и други, де, не само тези) и е се потъркаляш по татамитата, че да посъбереш и практически опит. За домашно, да си помислите как се събира информация, за да се оправяте в политически конфликти с други български политици.

Като си помислите, че видите, че рядко е налице информацията за успешно решаване на конфликта. Затуй развитието у нас е от тюрлюгювеч към буламач и след това – към още по-голям буламач.

Хайде стига за днес, че почва парламентарният театър, а той не е за изпускане.

Желая здраве и успехи и нека вирусите и войната да ви подминават.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук