Проф. Витанов разясни какво се крие зад обявената тотална мобилизация в Украйна

Проф. Николай Витанов даде кратка информация за войната за 26 октомври 2022 г. 

Ето какво написа математикът в профила си във Фейсбук: 

Кратка информация за войната за 26 октомври 2022 г.

Българската политика си я гледате. Виждате, че има предсказуемост и то с месеци напред, стига човек да може да смята и да знае какво да смята.

Започват опитите за съшиването на (чудовището на) Франкенщайн, което да изкара зимата. Не са лоши – има опити за парламентарно съшиване с предложения за изпращане на тежки оръжия в Украйна. Магаренцето се навира между ритащите се атове като идеята е хем да му се размие, хем да съшие Франкенщайнчо. Нали знаете какво става обикновено в такива ситуации с България – хем я наритват, хем няма съшит Франкенщайн. Гледаме дали и сега ще стане така.

Сега за войната.

Сун Дзъ каза: Способният военачалник не свиква допълнителен набор, нито прибягва до втори обоз. Знаете, че критикувам руския начин на водене на войната. Сами си създадоха проблеми им се наложи да правят частична мобилизация. Имаше гигантски рев, че това било признак на слабост. Признак на проблеми в командните линии е, не на слабост. А какво е признак на слабост?

Тук идват

трите изречения за днес

Изречение номер 1: Обявената тотална мобилизация в Украйна е признак на слабост и свидетелство за огромните загуби на украинската армия – положението е такова, че се прибягва до най-крайната мярка, която, ако не сработи, ще доведе до загуба на войната.

Изречение номер 2: До възобновяването на подробните коментари остават 16 дни

Изречение номер 3: Долу цензурата. Да живее свободата на словото.

Така добре ли е? Знаете – информационната поле ви е отстъпено за още 16 дни. Давайте, изместете ме с анализи. Хайде, пиша само по едно изречение на ден, какво чакате. Можете ли? Добрият анализ изисква хладнокръвен разум, а не мятане като рибок, хванат на голата кука на пропагандата. Хайде, юруш. Насреща ви има само по едно изречение на ден.

Нататък по нашите си теми

Политологията –(Ден 37)

Започваме да бистрим диктатурата. Защо ли? Досега известните политически режими може да се разделят на демократични и диктаторски. Доста говорихме за демократичния политически лежим. Време е да пообсъдим диктатурата. Да напомним. Имаме политическа система, където е политическата власт. Политическата система функционира в политически режим, който е набор от методи, способи и средства за осъществяване на политическата власт.

Тъй. Какво имаме при диктаторските политически режими. Ами имаме управление на едно лице или група лица, които монополизират държавната власт и я използват без контрол от страна на гражданите. Ама, чакай бе Витанов – то у нас сега много много контрол на властта от страна на гражданите няма! Сус, бре, гледате фасадата. Ходите ли често но избори? Ходите? Значи на фасадата пише – демокрация. Ама честото ходене на изборите издавало непълноценност на политическия елит. Сус, бре, непълноценен политически елит може да има само в Дания. Не тука.

Обратно към диктаторските политически режими. Биват авторитарни и тоталитарни. Авторитарният режим е свързан с минимално участие на народа във властта. Забележете – участие, а не контрол. Може да си гласувате колкото си искате. Важното е кой брои гласовете и да нямате контрол върху властта. При тоталитарния политически режим и това няма – там има насилствено политическо господство. Какво беше при бай Тошо? Авторитарен режим, не тоталитарен. На народеца му бе позволено тук-таме да участва във властта.

Добре, какво е характерно за диктатурата. Значи при нея имаме решаваща роля на изпълнителната власт. Туй законодателна и съдебна власт – всичко е подчинено на изпълнителната. На народа правна култура не му трябва, то и правосъдието е едно такова особено – наказателното е силно развито, че диктатурата се крепи на наказанията. Имаме ограничение на гражданските права – народът не трябва да шава много много, а да върви по предначертаната линия – априлска, септемврийска, декемврийска, каквато се сетите.

Институциите имат малко или никаква власт, а пък решенията се взимат на основата на добре отработени процеси, ама задкулисни. И туй нещо, както ви писах вчера, може да продължи десетки години ако диктаторът е способен.

Така, следват мисли от софийския сумрак.

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 2)

... Сигурността на елементарно ниво може да се разглежда като свобода от опасности и страх...

Цитатите са от книжката. Видовете сигурност са индивидуална, групова, регионална, национална и глобална. Да видим сега как стоят нещата с тия видове сигурност. Мъдрите хора са казали, че народът може да търпи бедността, стига да може да живее спокойно. Тоест, да му се осигури сигурност.

Индивидуална сигурност у нас няма – апаш ще те обере, джип ще те смачка както си ходиш по улицата, политиците почнаха и един Франкенщайн да не могат да съшият, тоест икономическата сигурност и тя нейде кино гледа. Лошо Седларов, лошо, дето има една приказка.

Групова сигурност – няма такава нито за групите в мнозинството, нито за групите в малцинствата. Повечето групи обедняват и икономическата несигурност поражда и социална такава. Закони не се спазват, развитието на държавата прелива от пусто в празно. Лошо, Седларов, лошо.

Регионална сигурност. Общините пищят, че не могат да си изпълняват задачите. Не могат да осигурят спокоен живот на народа. Народът по региони не е свободен от опасности и страх. Напротив, броят на опасностите расте и с това се увеличават страховете. Няма регионална сигурност. Лошо, Седларов, лошо.

Национална сигурност. Националното магаренце се вре между атовете да го ритат. Това увеличава опасностите и страховете. Армията е пратена в трета или девета глуха – тука си избирайте. Политиците никак не работят по въпроса да не ставаме театър на военни действия. Имаме национална несигурност, а не национална сигурност. Лошо, Седларов, лошо.

Глобална сигурност – леле, како! Туй, дето става по света в последната година ни е доближило до ядрения апокалипсис. Писах ви, сегашните политици са доста по-некадърни от онези по времето на Карибската криза. Ама онези помнеха голямата война, а тези си играят детски игрички. И нещата ще се влошават още.

Мечката е вън от бърлогата, а ние крепим Украйна, чиято армия е избивана, а инфраструктурата е разрушавана. Докога така? Ама щели сме да убием мечката, ама туй, ама онуй. Значи – лов на мечка ще прави малкото национално магаренце. Туй свързано ли е с опасности и страхове. Свързано е. Растат ли те – растат. Значи имаме и глобална несигурност. Лошо, национално магаренце, лошо.

Добре, стига затова. Мисля, че ви дадох проста рецепта да определяте дали сигурността се увеличава или не. И помнете закона

Народът може да търпи живота в бедност, стига да живее спокойно

Обясних ви, защо спокойния живот е важен. Кадърният елит го осигурява и народът може да търпи и бедност и диктатура. В най-бедните страни били най-щастливи. Ами така е, стига в съответната страна животът да е спокоен. Некадърният елит се стреми да увеличава опасностите и страховете за народа, та народът да не мисли за политическия режим. Груба грешка. Несигурността винаги води до нестабилност. Гледате, нали?

Това е за днес. Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук