Проф. Витанов: Скоро и хлебарките ще се подиграват на Путин и генералите му, ако не направят това!

Математикът проф. Николай Витанов даде кратка информация за войната за 6 октомври.  Ето какво написа той в личния си профил във Фейсбук: 

Кратка информация за войната за 06 октомври 2022 г.

Когато го е страх, юрдекът реагира с крякане. Не мога да разбера какво толкова крякате, че предсказах доста добре резултата на изборите на „Възраждане“ два месеца предварително. Резултатът на „Възраждане“ е следствие от обективни процеси, един от които е свързан и с немощта на крякащите юрдеци. Продажна некадърност. И „Възраждане“ прави капитал от това. Какво се чудите. Вместо да се чудите, спрете да крякате и смирено попитайте – а какви са границите на растежа на „Възраждане“. Няма да ви отговоря разбира се, отговорите на тези въпроси струват много пари и числата са си за мен.

Сега за войната.

Знаете, че мен не ме интересува, кой побеждава и кой губи в тази война. Интересува ме отработването на методологията ми за анализ и прогнози на военни конфликти. И си я отработих. Писах ви - математиката е по-силна от всякакви идеологии. Всяка идеология гледа света през криво огледало. А математиката – не.

Тук не е място за леене на чувства, а за информация за резултати от анализи на основата на математическа методология. Кой крив, кой прав, обсъждайте на друго място. Тук - технически анализ на това, което става по фронтовете на войната.

Гледната точка тук е тази на Бисмарк - националният интерес. Чий национален интерес - нашият национален интерес, а той е да знаем точно какво става, да си правим изводите и да вземаме навреме мерки, за да не сме изненадани както винаги от международната обстановка.

На който не му харесва - да не чете. Информацията е за тези, които я смятат за полезна.

И тук слушам рева на юрдеците. Образовам аз юрдеците, а те си реват. Добре, ревете си. Няма да ми промените гледната точка. В САЩ предстоят избори и демократите ще загубят мнозинство в Конгреса, че може и в Сената, ако не се случи нещо на външнополитическата сцена, че да спаси работата. Щото както е каза дядо Маркс, икономическата база в САЩ не върви добре за народа там, а той е свикнал на охолен живот. Значи – външнополитически успех трябва.

ОПЕК няма да увеличи производството на петрол, тоест стратегическите запаси на САЩ ще паднат още, за да се държи повишението на цените до изборите там. Какво може да се направи. Ами хвърляме украинските войничета без оглед на загубите да превземат някое и друго градче и това да го отчетем като външнополитически успех? Ще мине ли номерът? Сериозните американски анализатори казват – не. Ама много ви показах дълбините. Хайде сега към теченията на повърхността.

И тъй, основите на украинските юруши са ви ясни. Не ни пука, следователно, колко украински войничета ще заминат, загубите старателно ще ги крием. Хвърляме всичко каквото имаме напред и се надяваме, че после ще удържим фронта с помощта на „пенсионирани“ западни военни. Не е лошо като идея, но не и за украинските войничета.

Приказвам си аз, че украинските резерви заминават и никой не слуша. Каквото важи за руската армия, важи и за украинската – войната може да бъде спечелена с надпрагов удар. Системата „Таракан“ не води до такъв. Писах ви – тази система е силно уязвима - едно са големите загуби, които разпиляват резервите, второ, системата спира да работи когато фронта е уплътнен или се опре до някой по-голям град. Гледайте.

Писах ви – ако руснаците искат успех в тая война, те трябва да нанесат надпрагов удар и да са разправят със системата „Таракан“. Със системата „Таракан“ ще се разправят – мобилизацията им върви, скоро численото преимущество на украинската армия ще престане да е фактор. Надпраговият удар го няма – Путин и генералите му още мислят, че може да си играят. Винаги съм ви писал – няма какво да се лигавиш. Удряш, за да те уважават. Иначе и хлебарките ще почнат да ти се присмиват.

Очаква се натискът върху Путин да прекрати математически неоптималното поведение на руската армия, да продължи. Както е казал Бисмарк, руснаците бавно запрягат. Какво е казал за това, което става, след като запрегнат, прочетете сами.

Сега искате по конкретно за фронтовете. Днес ще обсъдим положението на 3 участъка.

Херсон.

Групировка на украинската армия – 12 бригади. Недостатъчно – доста отдавна ви писах, че трябват 18 напълно окомплектовани бригади. Скоро ще трябват много повече. Пуснали са системата „Таракан“ в действие. Загубите, както се и очакваше са огромни. Нова Каховка изгуби стратегическото си значение, пък и украинската цел е Херсон. Дължината на фронта се скъси и руснаците го уплътниха. Ето – системата „Таракан“ почти опира да голям град – Херсон, отбраняван от плътни отбранителни линии. Броячът на украинските загуби тук върти бясно от дълго време. При рационално поведение на руските комвандира се очаква провал на системата „Таракан“ тук.

Харков

Групировка на украинската армия тук – 24 бригади. Броячът на загубите тук също върти много яко и затова няма ни думица по украинските сводки. Украинските войничета не са многобройни като хлебарки, но акълът на един генерал идва, когато му свършат резервите. Освен това трябва да помагаме на изборите в САЩ. Путин обаче също знае това и резервите му ще са готови за бой баш покрай изборите – запознатите с логистиката тихичко отчитат тоя факт. Но да се върнем на системата „Таракан“. Очаква се тя да бъде пусната да действа по посока на Сватово, за да може после да се атакува Лисичанск от север. Значи като атакуваш от север, зад гърба ти е север. Запомнете това изречение, ще има да говорим още по него. Чакаме украинците да хвърлят всичко, което имат за атака на линията Сватово – Кременная.

Какво да кажа – имат все още резерви – утилизират ги, надявайки се, че после чичо Сам ще даде още оръжие и ще прати наемници. Чичо Сам обаче си има собствена игра.

Бахмут

Резервите на украинската армия за поддържане на юрушите покрай Херсон и около Харков намаляват и затова бяха изтеглени части от отбраната на Бахмут. Резултат – руснаците напреднаха там. Украинците се надяват, че ще удържат Бахмут. Да, тай е тежко фортифициран. Обаче и сега има зор да бъде удържан. А резервите се изпаряват бързо.

Идеологическият фронт.

Гледате какво става на фронта. Украинската армия е хвърлена ва банк да атакува пък каквото стане стане. Обявяват се грандиозни успехи и старателно се крият загубите. Иде последният мегаюруш, без оглед на загубите, само и само да има нещо, което де се отчете като успех и да подпомогне демократическата партия на изборите в САЩ. Такова нещо може да бъде превземане на Херсон, Луганск или Донецк. Трябва да върви и съответната пропаганда. Нито думица разбира се за огромните загуби и изтъняването на резервите. Зеленски прави бодряшки изявления всяка вечер. Дано се забрави, че Украйна е на системи. Мъчно ми става за украинците, като знам какво ги чака. Руската пропаганда няма особени проблеми. Територията на русия се увеличи и сега имаме украинска армия на руска територия от гледна точка на руската пропаганда. Необходимото е направено тук и се очаква неоптималното поведение от гледна точка на математиката на руската армия в тази война скоро да се промени. От пропагандна гледна точка, руснаците има за какво да се бият и са си постлали за бъдеща пропагандна обработка по посока на инвазия към Харков и Одеса.

Ще се влоши и положението в западните страни. Натовските аналитици не случайно очакват безредици през зимата. Те добре знаят, че свикналият на добър живот западняк няма да прости на политиците, които му развалиха рахата. Още повече – когато стане трудно да се крият новините за увеличаващия се брой убити „пенсионирани“ натовски военни, които се бият като наемници, ситуацията ще се усложни още повече, защото западняците на се свикнали и да имат много жертви по всякаквите войни в последните 60 години.

Очаква ни интересна зима от пропагандна гледна точка. Да видим.

Мнението ми си остава каквото беше – Украйна не води добре тази война, украинските войничета се утилизират за осъществяване на чужди интереси. Юрушите ще доведат до изтощаване на резервите. Състоянието е неравновесно – Украйна е на системи и се крепи на натовските пари и доставка на оръжие и наемници. Това неравновесно състояние обаче няма да продължи безкрайно. Когато пушечното месо започне на свършва и наемниците почнат да понасят големи загуби, системите на пациента се очаква да бъдат изключени. Писал съм ви – пиша ви и пак. За едно магаре не е добре да се навира между атовете. Атовете ще се разберат, а магарето ще бъде наритано яко и от него може да не остане много.

Но вие не ме слушайте. Ревете насреща ми от диваните и се радвайте на системата „Таракан“. Както съм ви писал, войната е дълга игра. Старата система на международни отношения е разбрицана. Ако си мислите, че ще живеете, както живяхте да 2020 година - забравете. Ние сме в периферията на една зона на влияние и трябва добре да се правим сметката, а не да юрдечим от диваните. Юрдеците ги отстрелват и свършват в някоя чиния. Затова – не бъди юрдек.

Ето ви един весел

Закон на Витанов: Ако искаш да станеш ат, трябва да оцелееш, докато си с размерите на малко магаре.

Следват нашите си дела. И днес караме с политологията. ПОЛИТОЛОГИЯТА (ДЕН 23)

Още за политическата система.

Кое е главното нещо в съвременната политическа система. Ами държавата, която трябва да направлява и контролира съвместната дейност на хората. Затуй борбата за държавната власт е тъй голяма. Там човек получава инструменти да влияе върху другите и да си прокарва интересите. Я гледайте какви баталии се водят, избори след избори. Явно, никой от политическите субекти не може да овладее държавата в достатъчна степен та спокойно да прокарва интересите си. Ама как, ще кажете, човек се бори за овладяване на държавата. Ами – в повечето политически системи си правиш политическа партия.

В повечето, значи има и такива, дето това не е така, но за тях няма да говорим. Като свършим с политологията съм ви нагласил едни интересни неща, тогава ще поприказваме и за онези, другите политически системи. Политическите партии трябва да отразяват интересите и целите на някаква социална група. По скоро – уж трябва да отразяват, ама често ни отразяват, ни рефлектират. Има хиляди начини да подмениш съдържанието на политическата партия като и запазиш фасадата. Тогаз, човек трябва внимателно да говори какви интереси отразява дадената политическа партия.

Щото пред огледалото може да има ученик и той да си мисли, че огледалото отразява него, ама всъщност огледалото да отразява това, което иска моля другарката. Тука влизаме в една друга част на политическата система – политическите отношения. Туй са отношенията по повод на политическата власт. Включват и бой на депутати в парламента и дърпане на коси и вратовръзки. Борба, борба – и туй е политическо отношение. Друго такова е опитът за изолация – ти значи си токсична партия и аз няма да имам отношения с тебе.

Отчитане и балансиране на интересите – туй също е политическо отношение. У нас трудничко се получава, но като изреват молядругарките от хълмовете и учениците бърза забравят – дай си ми куклата, на ти си парцалките и ей сега ще ти дръпна плитката, стават и запяват : „Пред нас са блеснали житата...“ И бъдещето пак е розово. И никой не се сещат, че молядругарките не реват ей така, а само когато имат интерес. Ама карай, в някои случаи интересите на молядругаките и на учениците може и да съвпадат, пък и ако съвпадат с интересите на народа – отлично. Туй обаче са яки мечти в повечето случаи.

Хайде да спра днес дотук.

За десерт - нещо от флорентинския сумрак

МНОГО ГОЛЕМИТЕ ПОЗНАВАЧИ (ден 73)

... Празнувайте онова, от което искате да видите повече...

не онова, което си заслужава да се празнува. Само онова, от което искате да видите повече. Ето как се изкилифирчват празниците. Но то какво ли не се изкилифирчва. Пример – номерчето – ама ти не си казвай заслугите, другите ще ти ги признаят. И се хваща човека на номерчето и не говори. А какво правят тези, които трябва да признаят заслугите. Седят и се правят на умрели, чакат да мине времето, та да се забрави. Защо така? Ами ако трябва да признаят заслугите на другите, скоро ще дойде въпроса на каква основа те са тези, дето трябва дасе произнасят за заслугите на другите. И става една весела. Дето е рекъл поетът – разбуташ ли го – ще мирише и ще горчи като отрова. Кой поет беше тоя? Абе де да знам, някой от Дания ще да е. Защото гнили миришещи неща и непризнаване на заслуги има само в Дания, да не си помислите нещо друго, ей!

Това е за днес. Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук