Проф. Витанов: Това е сигурен знак за предстоящ юруш във войната в Украйна

Математикът проф. Николай Витанов направи анализ на войната в Украйна. Ето какво пише той в личния си фейсбук профил за ситуацията на 13 март:

Кратка информация за войната за 13 март 2023 г.

АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ЮРДЕЦИ. ВРЕДНО E ЗА ЗДРАВЕТО ИМ.

Тук е място за технически анализи, а не за леене на чувства. Добрият анализ изисква хладнокръвие, а не леене на чувства. Трезвата преценка е стъпила върху мисълта на Бисмарк, че трябва да си гледаме националния интерес. Националният интерес с точно две думи и половина, ви го обясних: ползи за народа. И тъй, гледаме към тая война и винаги се питаме: А каква ни е на нас ползата от това?

Следим бавните процеси и то поред. Защото бавните процеси са тези, които ще определят изхода на войната. Войните текат бавно, а не са като на холивудски филм. Бавното протичане е в следствие на скоростта, с която вървят логистичните процеси. И като гледате логистиката, добре може да се ориентирате кое накъде отива.

Бавните процеси си имат етапи. Всеки ден припомняме етапите и гледаме, докъде е стигнал процеса с кратки коментари. Да отбележа нещо – войната върви от етап на етап, но не е задължително да мине през всички етапи. Може да спре на някой от тях.

Процес 1: Системите на Украйна и снабдяването на украинската армия. Етапите са

1. Етап 1: Унищожаване на тежката техника та украинската армия, налична към началото на войната – стана в първите два месеца и нещо, поради което се наложи Украйна да бъде закачена на системи

2. Етап 2: Унищожаване на повечето налична в Източна Европа военна техника от бившия Варшавски договор – този етап привършва

Етап 3: Напомпване на украинската армия със стара натовска техника от времената на студената война с цел освобождаване на западните складове от такава техника – този етап започва. Очаква се да върви процес на утилизация и на тази техника

Етап 4: Вкарване на по-съвременна натовска тежка военна техника в Украйна, управлявана от „доброволци“ и „пенсионирани военни“.

Етап 5: Вкарване на съвременна натовска техника с навлизане на натовски армии в Украйна и директно участие на НАТО във войната чрез хвърляне на войници от източна Европа по бойните полета

Етап 6: Директна намеса американската армия и армиите на страни-противници на Русия от времената на студената война на украинска територия с най-съвременна натовска техника.

В момента приключва Етап 2 и започва Етап 3. Забелязваме, че част от старата натовска техника не се праща на фронта, а се натрупва. Сигурен знак за предстоящ юруш. На северната част на фронта, украинското тежко въоръжение е недостатъчно, затова руснаците настъпват. В Бахмут и Авдеевка украинското тежко въоръжение също е недостатъчно и затова украинските бригади там имат тежки проблеми.

Интересите са както следва.

Американският интерес: Отслабване на Русия чрез закарване на ситуацията на Етап 4. От Етап 5 нататък вредите стават повече от ползите, защото Щатите ще бъде въвлечени дълбоко във войната с последващо отслабване на военния капацитет. А Китай търпеливо чака американците да отслабнат, за да хапне тортата. Тортата се нарича Тайван.

Руският интерес – унищожаване на колкото се може по-голяма част от украинската армия и спечелване на войната. Етап 3 устройва руснаците. Етап 4 също. Етап 5 е неприятен и за тях, защото означава разширяване на войната и излизането и от контрол. Погледнато по-общо, като конфлиткт между НАТО и Русия – натовкото въоръжение се унишожава в Украйна с доста по-бързи темпове, отколкото руското. Натовското преимущество в конвенционални оръжия намалява, което намалява вероятността от директен сблъсък НАТО- Русия.

Нашият интерес? Икономически – доставка на муниции за украинската армия. Политически – да не бъдем отново наврени между атовете и наритани.

Процес 2: Логистиката на руската армия. Свършиха ли ракетите – не. Свършиха ли снарядите – не. Ами тогава, нещата продължават, както и досега. Тоест – продължаващо артилерийско превъзходство на руската армия и съпъстващи големи загуби в жива сила на украинската армия. Тук етапите са:

Етап 1: Използване на оръжията, натрупани по времето на студената война

Етап 2: Използване на оръжията разработвани в 20-те години след студената война

Етап 3: Използване на оръжията, разработени в последните 10 години

Тук нещата са на етап 1 – оръжие от студената война руснаците имат още много. От оръжията от Етап 2 се изпозват малка част, предимно танкове и бронирани машини, оръжията от Етап 3 се използват рядко, предимно с изпитателна цел. Тъй, че тук има много мегдан за развитие на обстановката.

Процес 3: Численият състав на украинската армия. Тоя процес не върви добре. Мобилизационните резерви в Украйна привършват. Ще съберем силици за един юруш. Трябва, иначе системите ще бъдат спрени. Западняците са практични – като видят, че няма вече пушечно месо, ще си стиснат ръцете с Русия и ще разделят Украйна. Какви са етапите тук.

Етап 1: Унижожаване на числения състав на Украинската армия от началото на войната. Етапът е завършен. Безвъзвратните загуби на украинската армия са много по-големи отколкото беше числеността и в началото на войната

Етап 2: Масивна мобилизация в Украйна. Това върви вече цяла година и води до изтощаване на мобилизационния ресурс. Етапът приключва.

Етап 3: Отлавяне на украински мъже по улиците на украински градове. От някое време е започнал този етап, което добре се вижда от клиповете по мрежите. Украинският мобилизационен ресурс е изтощен.

Етап 4: Липса на пушечно месо в Украйна. Начало на лова на пушечно месо в Източна Европа под формата на „доброволци“ и пенсионирани военни.

Етап 5: Хвърляне на редовни части на източноевропейски армии на страни-членки на НАТО в Украйна

Етап 6: Хвърляне на украинска територия на американската армия и армиите на други натовски държави, провнци на Русия от времената на студената война

В момента нещата са на Етап 3. След пролетния юруш се очаква ситуацията да отида на Етап 4. След което се очаква да започне пропаганда за връщане на избягалите украински мъже в Украйна и начало на пропагандата, че трябва засилено да се пращат доброволци и „пенсионирани военни“ в Украйна. Да видите тогава какви плонжове на морни тумбаци ще почнат по телевизионни студия, когато съответното шаранче го попитат ще подкрепи ли думите са подкрепа на Украйна с дела, като отиде да се бие на фронта. Ще се окаже, че всичките шаранчета са на смъртно легло и имат толкова много болести, че аха, аха ще умрат.

Процес 4: Състояние на инфраструктурата. Украинската инфраструктура продължава да отива по дяволите. Руската не е засегната. Руската икономика успешно се справя с всякаквите санкции. Украинската – ако бъдат спрени системите, веднага ше грохне. Тъй, че наливането на десетки милиарди трябва да продължава. Докога? Докато има пушечно месо за фронта. Няма пушечно месо, няма юруши, няма как да оправдаваме десетките милиарди, дето ги изливаме. Разрушена инфраструктура, скапана икономика. За да има украинска победа, трябва руската инфраструктура и икономика да бъдат повече толкова разрушени. Няма нито пушечно месо, нито оръжия за реализация на такава цел. Какви са етапите тук

Етап 1: Украинската критична инфраструктура не бе разрушавана. Това приключи през октомври миналата година

Етап 2: Генерал Армагедон активно разрушава украинската критична инфраструктуа. Това прикючи преди около два месеца с резултат – разрушаване на съществена част от украинската критичне инфраструктурата

Етап 3: Генерал Армагедон е прибран, разрушаването на украинската критична инфраструктура върви с по-бавни темпове.

Етап 4: Пълно разрушаване на инфраструктурата в контролираната от украинците част на Донбас. Това се очаква да се случи при сражението за Славянск и Краматорск.

Етап 5: Разрушаване на инфраструктурата на левия бряг на Днепър.

Етап 6: Разрушаване на инфраструктурата в Одеса и Харков

Етап 7: Масивно разрушаване на инфраструктурата на десния бряг ня Днепър.

Етап 8: Превръщане в руини на цялата инфраструктура на Украйна.

В момента сме на Етап 3. Руските удари са концентрирани повече по фронтовете, отколкото по инфраструктуата. Логично – подготвя се пролетен юруш и руснаците гледат да спънат подготовката и дори да го провалят с месомелачки и артилерийски и авиационни удари по украинските части. Ситуацията полека върви към етап 4 с началото на руския систематичен обстрел срещу Славянск.

Процес 5: Надпраговият удар. И днес няма такъв. Гледаме сериалът „Прагът“. Руснаците опитват да го свалят, американците опитват да го поддържат достатъчно висок, но не толкава висок, че Русия да използва ядрено оръжие. За поддържане на прага относително висок, всеки ден се разходват украински войничета. Да мислим прагматично. Войничета ще има за пролетта. Ще има и за лятото. Идва кървавото лято на 2023 година. Етапите тук са следните

1. Етап 1: Прагът е висок. Не се прескача и войната си продължава.

2. Етап 2: Прагът за едната страна започва да пада. В настоящия момент опасността е за падане на украинския праг поради изчерпване на наличното украинско пушечно месо. За да не падне прага, като няма украинско пушечно месо, трябва да дойде пушечно месо от източна Европа.

3. Етап 3: И пушечното месо от източна Европа не стига за да държи прага висок. Тогава – или намеса на натовските армии, за да държат прага висок и де се опитат а свалят руския пра или край на войната – временно, до началото на следващата война.

В момента тук сме на Етап 1. Украинско пушечно месо все още има, даже има за още един голям юруш. Чакаме големият юруш. Към Крим. Вички го чакаме – и руският генерален щаб и американския генерален щаб. Подготовката върви. На пушечното месо не му се казва, че поне един стандартен корпус ще иде на 2 метра под земята. Стандартен корпус са си 4 пълни дивизии или ако щете 12 пълни бригади, а за тези, които искат да сметнат още по лесно – 36 батальонни тактически групи. Толкоз армия ние нямаме, даже и ако броим чиновниците. Голяма веселба ще е тоя юруш да знаете отсега.

Процес 6: Съществени движения по фронтовете. Бахмут бавно бива обкръжен. Авдеевка – също. Там се заформя следващата месомелачка – руснаците започнаха да хвърлят големи планиращи аиационни бомби там. Покрай Угледар украинската армия позакрепи положението. Резервите обаче не достигат, за да се държи фронта и той бавно се движи на запад. Това, което гледаме е дали украинските части в Бахмут ще получат заповед за отстъпление или едно дивизия ще бъде котелирана. Знаете, кое е слабото място на украинската армия – пушечното месо. Ако то стане недостатъчно, системите ще бъдат спрени. Което означава разделяне на Украйна. Какво ни чака тук?

Етап 1: Продължаване на работата на Бахмутската месомелачка. Украинското командване хвърли 4 нови бригади там, които се очаква да бъдат слени в рамките на един месец.

Етап 2: Руски атаки в посока на Константиновка, Славянск, Краматорск и Купянск. Начало на решителната битка за Славянск и Краматорск.

Етап 3: Пролетен украински юруш в чест на началото на предизборната кампания в Щатите. 100 000 човека пушечно месо, това са 30 бригади или 90 батальонно тактически групи. Иде голямото сражение. Този път обаче руснаците една ли ще отстъпват територии, за да си пазят живата сила. И двете страни са наясно – заминат ли тези 100 000 войната свършва, пушечно месо от местни източници няма повече откъде да дойде.

И тъй – чакаме и гледаме. Боят на наличните украински войници за юруш намалява поради месомелачките в Бахмут и на други места. Старата натовска техника се събира за юруша, пушечно месо още има. Първичните избори в Щатите наближават.

Намраме се на Етап 1. Сражението за Бахмут още не е приключило. С новите подкрепления, украинската групировка там е около 20 000 човека. Може да изкарат още месец, ако не се изтеглят. След месец обаче от тези почти две дивизии няма да остане почти нищо. Месомелачката работи. Април ще е интересен месец.

Процес 7: Идеологическата борба. В Русия нещата са доста спокойни, ситуацията на фронта към момента е благоприятна, няма условия за масови безредици.

Проблемите са при украинците. Текущият етап тук е

Етап 1: Пропагадни опити да се неглижира работата на бахмутската месомелачка и грамадните украински загуби там. Руснаците се биели с лопати, загубите бели на 1 украинец – 5 руснака и тъй нататък. А месомелачката си работи – явно лопатите са страшно оръжие, а руските войници са като зомбита – ти го унищожаваш, то пак става. Ти го унищожаваш – то пак става. Или пък, цялата работа с лопатите и 5-те убити руски войници за всеки украински е поредната гола кука за нашите шараниерос, които след като не са и помирисвали казарма, няма как да знаят, че след като артилеристите прострелят един район, те вече само като погледнат, къде има украинско движение и знаят координатите за стралба.

Следва

Етап 2: Украинската пропаганда започва да обяснява, защо бяха необходими огромите украински загуби в Бахмутската месомелачка, след като американският генерален щаб, тъй да го наречен, отдавна ги посъветва да се изтеглят, защото стоенето в Бахмут прахосва резервите необходими за пролетния юруш. Тук виждаме разлика в интересите. Американците искат пролетен юруш за добро започване на кампанията за първичните избори за текущата администрация. Да украинското ръководство обаче, удържането на Бахмут е идея-фикс и те са заложници на тая идея – падне ли Бахмут, пораженията върху моралната устойчивост на армията и обществото ще са големи. Руснаците нямат против да продължат месомелачката в Бахмут. Градът е разрушен, отдавна е прострелян. Друго е да се биеш срещу неразрушени укрепления и непростралян артилерийски Славянск или Краматорск.

Процес 8: Пропагандата у нас. Пълната скръб продължава. Че и траур. Няма фина национална пропаганда. Оставена е да е лее украинската такава. А тя е пълна аматьорщина. Оставена е да се лее американската такава. Но тя е зя хора, които дори не знаят къде е Украина. Българинът е много по – осведомен, защото Украйна е под носа му.

И казва Витанов – оправете си пропагандата, гледайте реално на нещата. Няма – по телевизиите ни заливат с юнаци с блеснали очи, пророкуващи скорошна украинска победа. Иде кърваво лято с големи сражения и чудовищни загуби и от двата страни. Загубите на украинците ще са много по-големи, защото пак ще има юруш с политически цели срещу артилерийско превъзходство на противника. Но вие не ме слушайте. Слушайте какво ви говорят ония с блесналите очи. Нали четете каквото ви пиша: вие ги слушайте тези с блесналите очи, но никога не забравяйте къде е червената линия на Витанов. А тя е – изпращане на български войничета на фронта. И тая линия е същата, каквато е била линията на цар Борис III.

Наблюдават се опити да се активира проукраинската пропаганда в България. Обаче почнаха антивоенни демострации. Ами ще почнат. Народът не иска да обеднява заради тази война и не иска да праща синовете си на фронта заради блесналите очички на шараниерос булгарикус, който се мята на голата кука на обявяваните всекидневни украински перемоги. Тази война няма да свърши добре за Украйна. Отдавна и много пъти съм ви го написал. Правете си сметката, какво ще правите след войната, защото атовете ще се разберат, а магаретата пак ще ги наритат. Помнете

Закон на Витанов: Докато си малко магаренце, не се навирай между къчовете на атовете.

Караме нататък

Политологията –(Ден 106)

Продължаваме с грандиозната фигура на политическия лидер. От днес почваме да обсъждаме видовете политическо лидерство. Тактиката ни я знаете – тичаме по ъглите при съответния чичо или дядо и гледаме как изглаждат нещата от неговия ъгъл.

Днес тичаме към ъгъла, където продава чай Ласуел. Типичен практичен магазинер, или пък не беше магазинер, ама стар съм вече, забравям. Та като практичен магазинер, Ласуел ни казва от своя ъгъл, че политическите лидери могат да се класифицират в зависимост от вида на поведението им. Имаме такива лидери

1. Агитационни – мъчат народа със силата на словото, пробват ораторско изкуство, дават личен пример

2. Организационни – влияят на политическия процес чрез използване на възможностите на съществуващите структури

3. Теоретици – мъчат народа със силата на логиката и пробват да го тушират с интелект

Преобладаващо агитационен лидер е Мусолини. Тука турете и всякаквите художници и комици, които са се добрали до лидерски пост. Организационен лидер е другарят Сталин. Той използва възможностите на системата – няма значение кой как гласува, важно е кой брои гласовете, нали така. Накрая – лидер теоретик е Чембърлейн – подписал хартишка с Хитлер и със силата на логиката се опитва да убеди народа, че тая хартишка струва нещо.

Ами у нас как е. Абе ние сме южна страна, тук думата организация е мръсна, добре организационни лидери няма. Виж, ако се появи някой, ще разкаже играта на другите. Ама няма. Какво имаме – ами имаме агитатори и теоретици. Едните с блеснали очи мъчат народа с приказки, че като дойдат на власт , Авгиевите обори ще се превърнат моменталически в реки от мед и масло. Другите вече 35 години теоретично разсъждават, как с Хайек, Фридман и фон Мизес ще построим светлото бъдеще, а то все строят Авгиеви обори. Ама то нали знаете – още 10 годин и пак ще се подкара песничката – 45 години стигат, стигат... Я да ви я припомня. Я тук едно отклонение . Тъй наречената чикагска икономическа школа се провали къде ли не, например в Чили бяха изритани лично от Пиночет – весела история, която не ви разказват. Къде е истината – в неокейнсианската икономическа школа на Масачузенския технолоичен институт. Що толкова обечаш MIT бе Витанов? Лесно за отговаряне – германският ми научен ръководител е правил първите си теории там при един от големите американски математици Лю Хауърд. Та оттам идва и сатаната Витанов, който 35 години наблюдава икономическата ситуация у нас и добре знае докъде ще я докара австрийската школа – дотам, докъдето докараха и Австро-Унгария. Та какво беше – 45 години стигат, стигат.... Хайде запомнете го това, пък след 10 години пак ще приказваме.

Хайде стига за днес. Утре – още.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 62)

... Когато ключов ресурс, такъв като храна, е в излишък, броят на индивидите в популацията започва да нараства Това нарастване намалява и става нула в точката, в който ресурсът става ограничен Тази точка на насищане дефинира носещия капацитет на ресурса...

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка – страница 84.

Я сега да видим. При соца папо имаше. Хората си купуваха и си произвеждаха. И населението растеше. И днес папо има, ама колко могат да си позвалят да се купят достатъчно? Защо така бе Витанов? - пита Дундьо Диванов Сладкопръдний. Садкопръдний, не Дълбокомислений, ама това е друга тема. Ами Дундьо, отговаря Витанов, ти де спа, когато ти разрушиха селското стопанство и всичко стана внос, на цени каквито търговците кажат. Чехите, Дундьо, не неправиха така. Ама, казва Витанов, едно е Иречека, друго е наш Ганя с дисагите. И много носещи капацитети на ресурсите се ниски и не позволяват нарастване на населението. Набутай Дундьо джендъризъм в главите на хората, па им гледай сеира как ще увеличават населението. Гледай, Дундьо сеира на феминистките, особено в спорта, където джендърите изтласкват жените. Феминизма умре, Дундьо, носещия му капацитет стремително намалява. Да живей джендъризма Дундьо, носещия му капацитет расте, но да знаеш Дундьо Диванов Сладкопръдний

Закон на Витанов:

Увеличаването на населението е обратно пропорционално на носещия капацитет на джендъризма.

С думи прости – много джендъри – намаляващо население. Още по-простичко казано – много джендър – малко народ. Това е положението. Гледй сега Дундьо, казва Витанов – Малтус е рекъл, че населението намалява при войни, природни бедствия и епидемии. И Дундьо включва двата неврона и почва да мисли. След 3 часа стига до заключението, че джендъризма не е война. След още 5 часа достига до извода, че джендъризма не е природно бедствие. И спира дотук, щото има само 2 неврона, няма трети неврон и е забравил какво беше третото, дето го е казал Малтус.

Та така нежно си живеем ние с носещите капацитети на ресурсите.

Стига за днес. Желая здраве и успехи и нека войната и вирусите да стоят далече от вас.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук