Професор Христова разкри мотивите на Радев да стане пети елемент в правителството

Часове преди да се гласува правителството на Кирил Петков, си струва да видим какво мисли за него политическият психолог проф. Антоанета Христова. Що за формация е управляващата коалиция, има ли излишни партии в нея? А президентът има ли пряко участие в управлението? Наистина ли в кабинета е събран „А“ отборът на България, както твърди Петков? Това пише в. "Труд".

- Кирил Петков поне сто пъти каза, че правителството му ще бъде „А“ отборът на България. Видяхме министрите му, това ли е най-доброто, професор Христова?

- Видяхме няколко групи хора. Едната, участвали в управлението на страната в минали правителства, независимо от това, че са били във втория или в третия ешелон на властта. Говоря предимно за кадрите от страна на БСП, което означава, че това не е нов, доказал се „А“ отбор, защото по време на управлението на БСП преживяхме не една и две икономически, финансови и политически кризи.

Другата група хора е от съвсем млади и неизвестни. За тях нищо не може да се каже, почти без биографии. Принципно, когато някой бива рекламиран чрез университета, който е завършил, е огромна грешка.

Университетите в цял свят произвеждат и качествена, и некачествена „стока“. Въпросът е този човек каква кариера има и дали е успешен в професионалния си път. В този смисъл ние не бихме могли да кажем почти за никой от новите лица в правителството, че го свързваме или е лице, символ, знак за т. нар. А отбор. Даже точно обратното - можем да си задаваме сериозни въпроси. Третата група е представена от хора с ясни корпоративни интереси.

- Като например за световно неизвестния министър на културата...

- Да, той е пример за неизвестност. Пример за отлични граждански инициативи, но неясно какво имат общо те с управление на културата. Но, аз имам предвид въпроси към Кирил Петков, Асен Василев, към това, което се пише за предишните им кариерни „постижения“. Те за завършили в чужбина, което нищо не значи - това го подчертавам.

Да си завършил някъде, дори и университет, който има авторитетно име, това абсолютно нищо не значи. Само за някой, който няма информация и има комплекси може да значи нещо. Реалността е какво си направил, каква кариера си имал, какво си постигнал. В предложеното правителство има обаче и хора с добър имидж за управленци. Например, Гроздан Караджов. За мен ще бъде изключително любопитно как той ще се вмести в цялата картина.

- Как се прави коалиция от четири формации с 12 партии в тях?

- Трудно е да се прави, невъзможно е. Това е една абсолютно несинхронизирана формация, която не може да се нарече коалиция, в която се срамуват един от друг, която има сложна система за балансиране и лежи на раменете на Асен Василев и Кирил Петков, които сноват между различните партии, понасяйки цялата енергия на договаряне.

Предложената система е абсурдна от гледна точка на ефективността си. Тези 4 формации са събрани под натиска на интереса, под натиска на невъзможността да видят себе си в следващ вариант на управлението, ако изпуснат този момент, в който птичката е кацнала на раменете им, и това са мотиви, които не са свързани с ефективното управление на държавата и решаването на парещите проблеми на кризата, в която се намираме. А точно обратното - разрешаване на собствени кариерни и вътрешнопартийни проблеми.

Няма човек, който поне малко да разбира от политика или да има рационално мислене, който да смята, че тази управленска формация е здраво построена. Поради което с висока степен на хипотеза предполагам, че тя няма да просъществува дълго. Тя по-скоро има характера на бизнес-организация, въпреки че в бизнеса толкова неясноти във взаимоотношенията не се допускат. Като допълващ проблем е и факта, че в тази формация има излишни елементи.

- Кои са те?

- „Продължаваме промяната“ е лява формация. Те крият методите си, защото левите харчат, а десните печелят. Левите не искат да кажат, че сега само ще харчат, те иска да мислим, че и те ще печелят. И затова казват, че с десни методи ще постигнат леви цели. Това показва изключително манипулативна и некоректна комуникация с избирателите.

Защото такова чудовище - десни методи-леви цели - няма. Хората в тази формация се леви, но те искат да използват десни икономисти и методи, за да постигнат и печалба, но имат малшанса да попаднат в ситуация, в която трябва да се харчи, защото имаме социална, икономическа и енергийна криза.

Всичко това иска пари. Задачата е да се задържи това правителство за няколко месеца, за да може новата лява формация да просъществува и да пусне корени в местната власт. За това се започна с искане оставките на кметове на ГЕРБ.

Излишната партия в управленската формация е ДСБ, втората е ИТН - те са изключително дясно ориентирани хора. Другата излишна формация, която по принцип не трябваше да бъде вътре с настоящия си лидер, е БСП. Тя трябваше да бъде представена от нов лидер. Но, Корнелия Нинова даде битка и това вади от равновесие нейните опоненти.

- Няма ли сега да се принизи ролята u в партията като отиде в изпълнителната власт? Още повече, че е в оставка? Две дини под една мишница...

- Въобще не смятам, че ще се принизи. Тя в момента лидира битката и държи контрола върху абсолютно всички процеси в тази нова политическа ситуация. Абсолютно никой от опонентите u не успя за толкова време да свика пленум, да не говорим за конгрес. Не виждам перспектива партията да застане срещу нея. По принцип, осъвременяването на левицата е необходимо. Но, го правят така, че прозира силна управленска немощ.

- Нинова е в оставка, но в оставка са и Христо Иванов, и Атанас Атанасов. Няма ли да има отражение върху управленската формация, ако те бъдат сменени с хора, които да поискат да излязат от правителството?

- Не. Те са много малки, за да бъдат значими. ДСБ почти ги няма. В момента там има няколко човека, които просто искат да участват във властта - тази лелеяна от толкова години власт. Да влязат най-после в правителство, да се видят като министри, преди да се пенсионират.

Христо Иванов и хората около него са друга картина. Те са част от новото ляво и ще намерят по естествен начин бъдещата си формула в една нова ляволиберална партия. За тях това е посоката, но там няма място за ДСБ.

- Има и още една група в това правителство - хора на президента. Бойко Рашков на МВР, Стефан Янев - на отбраната и Теодора Генчовска - на външните работи. Като добавим и протежетата на Радев Петков и Василев, това правителство на президента ли ще бъде или парламентарно?

- Тази формация няма да просъществува дълго, поради което силовите министерства трябва да се задържат, за да може да има контрол върху процеса на гласуване. Затова според мен Румен Радев има пряк интерес да държи силовите министерства.

Забележете, че те са в неговия ресор - вътрешно и военно министерство, които са в правомощията на президента. Т. е. президентът си е абсолютно пряк участник в управлението в момента. Той е и президент, и част от тази управленска формация.

- Даниел Митов го нарече пети елемент...

- Може да се нарече и пети елемент. Така че мотивът е ясен - има несигурност, че управлението ще продължи дълго време и трябва да се контролира процесът на гласуване. Голямата тема тук е машинното гласуване.

Хората ще я забравят, но експертите не могат да забравят факта, че има съмнение върху машините. Не може да се забрави, че цели групи от хора бяха сериозно притискани в предизборния процес от силови структури.

Така че, за да може да се възпроизведе подобен резултат, тези министерства трябва да останат под управлението на Радев. Прекият отговор е - това са ресорите на президента. На него му трябва външното министерство, за да може да работи за имиджа си в следващите пет години и вътрешните силови министерства.

- Какво ще кажете за тази нова длъжност - Калина Константинова - вицепремиер по ефективното управление?

- Намерено u е място. Ефективното управление е нещо много сериозно като тема. То е компетентност в сферата на добрия мениджмънт. Но, за да бъде ефективна една система, тя трябва първо да бъде построена ефективно. А тя не е. Според споразумението, на нея са оставени в ресора определени малки институти и агенции, които оправдават дейността и поста.

- „Продължаваме промяната“ размаза БСП, ДБ и ИТН на изборите, сега те правят коалиция с победителите. Да си спомним Петър Стоянов и разбитите авари... С какво самочувствие отиват тези хора в управлението?

- Наведени. Тежко наведени. Най-тъжното ми е, че видях хора от старата десница, които са възхитени от това, което се случва - да се докоснат до властта и да се пенсионират.

Това е такова унижение за тези хора... Но, те не го разбират, заслепени от миризмата на властта. Явно цял живот са тичали след вятъра. Говоря за известни хора от ДСБ, няма да им казвам имената, но разочарованието ми е изключително голямо.

- И Радев, и Петков са нарушили конституцията и законите, но говорят за върховенство на закона, за възстановяване на справедливостта... Нещо не се връзва.

- Щом си нарушил конституцията, трябва да има санкция. Не виждам такава. Никога обществото няма да развие сензитивност към нарушенията на закона, ако нямаме санкции за тези нарушения. Моята теза беше, че Кирил Петков трябваше въобще да бъде махнат от предизборната кампания.

Значи щом го допускат да си прави кампанията и да става министър-председател, значи можеш да нарушаваш закона и да няма последствия и санкции. Но, тези въпроси са към прокуратурата и съда. Посланието, че можеш да нарушаваш и да няма последствия води до това, всеки гражданин да гледа да мине метър.

- Как според вас се справя ГЕРБ в ролята на опозиция?

- Мисля, че добре. Заеха правилни позиции за зеления сертификат, за абсурдното поведение на Минеков за вестник „Труд“ и централата на партията. За мен обаче ГЕРБ има сериозен проблем. Трябва да си опази хората в момента, защото има много голям натиск по места. На първо място това може да разклати партията. На второ място задачата им според мен е да преформатират политиката си чисто стратегически.

Това е свързано и с начина, по който изговарят отделните политики, трябва да имат по-мащабна гледна точка. Поведението им трябва да бъде много по-опозиционно. И на трето място хората, които са лица на ГЕРБ, трябва да останат, но трябва да ги обогатят с повече нови хора.

- Споменахте Минеков. Какво ще кажете за полицейските репресии срещу „Труд“, чийто вдъхновител е този така наречен министър на културата? 

- Ужас! Какво да кажа, това е нещо извън времето и пространството. Усещането ми като гледах акцията срещу „Труд“ беше за първите дни след 9 септември 1944 година. Когато са разстрелвали, когато извън закона са унищожавани хора, просто защото някой смята, че така е правилно. А демокрацията е спазване на правила и закони.

- Минеков казва, че имало закон, съгласно който ГЕРБ владее централата си, но имало и морален закон, според който трябвало да напуснат? 

- Моралът е нещо, върху което може да спорим. Моята гледна точка за морала е една, на някой моралната гледна точка може да бъде друга. Но, някъде там, зад всяка морална гледна точка, стои интереса в нашата държава. Пак казвам, демокрацията се основава на правила и закони. Който не ги спазва, независимо дали това е институция или човек, той работи срещу демокрацията и е вреден за държавата.

Коя е проф. Антоанета Христова?

Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН.

Специализирала е клиенто-центрирана терапия в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.

Член на борда на Европейското общество по символичен интеракционизъм (ESSI), член на Международното общество по политическа психология (ISPP) и член на ръководството на Дружеството на психолозите в България.

Ръководи проекти като: “Стрес и справяне с него в условия на разпростаняваща се инфекция от коронавирус”, “Разработване на политики, насочени към българите в чужбина”, “Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България”, участва като изследовател в проекти като „ Психологични детерминанти на нагласите към емиграция и жизнено планиране при младите хора, в контекста на демографските предизвикателство в България”, “Изследване на проявите на агресия и насилие в училище - форми, фактори и мотиви”, “Създаване на методика за изследване на социални представи спрямо обществени лидери” и др.