Прогноза: Може ли да бъде създадена „европейска” отбранителна организация вместо НАТО?

Доналд Тръмп нарече НАТО важна, но остаряла структура. В отговор френският премиер Бернар Казньов направи изявление, че е „необходима система за европейска отбрана с европейски средства и с европейски инвестиции, която да осигури на Евросъюза независимост”.

Позицията на Китай е разбираема. Ако за повечето западноевропейски страни членството в Алианса е привично и „естествено”, то Париж се върна във военната организация на НАТО през 2009 г. след 43 г. отсъствие. При това тя произвежда целия спектър въоръжения, включително ядрено. Франция притежава гарантиран и политически защитен пазар за реализация на оръжията си.
 
Париж по същество не се нуждае от НАТО, но „европеизацията” на отбраната означава за членовете не само ръст на политическото влияние, но и непосредствена икономическа изгода. Военните разходи на ЕС (без Великобритания) приближават $150 млрд.
 
Доколко Париж може да разчита на подкрепата на останалите членове от ЕС? Първо, затъналите в дългови кризи или балансиращи на техните граници икономики не могат да си позволят исканото от Вашингтон повишение на военните разходи. На Италия и Испания са им нужни допълни средства съответно $20 млрд и $15 млрд, каквито те нямат. Гърция поддържа високи военни разходи заради Турция, но изглежда на Атина ще е по-изгодно да членува в друг алианс.
 
Позицията на източните европейци и балтийците е напълно предсказуема, но перспективата за снижение на помощта от ЕС на фона на нарастване на военните разходи вероятно ще намали градуса на тяхната русофобия, която се цени все по-малко.
 
По такъв начин решаваща остава позицията на Берлин. Цената на въпроса за Германия е $31 млрд., Холандия - $7,5 млрд, Белгия - $5,5 млрд. Сумите са големи, но за благополучните „северни” икономики те са поносими.
 
От друга страна германците едва ли приемат сериозно фактора за външна заплаха, а достатъчно мощната военна промишленост ще я нареди на второ място в потенциалния алианс.
 
Потенциално нов блок на мястото на НАТО е възможен, но създаването на армия е икономически изгодно в епохата на „евтините пари”, която няма да продължи вечно. Напълно е възможна и парадоксалната ситуация в западната част на европейския континент в резултат да се окажат две паралелни военни структури, които ще възпроизведат традиционния разкол между германския север и латинския юг.
 
Какъв може да е потенциалът на новата система? Сумарната численост на армиите на европейските членове на НАТО (с приспадане на Великобритания) надвишава 1,2 млн души. С изключване на архаичните армии на България и Румъния „пълноценните” войски на ЕС наброяват над 1 млн души.
 
Ако те се интегрират в единна система, това ще бъде повече от достатъчно да гарантират сигурността в рамките на алианса. В не ядрена война този потенциал може да представлява заплаха дори за Русия.
 
Към 2013 г. Франция разполагала с 360 ядрени боеприпаса, при това атомните й подводници са въоръжени с ракети с далечина 9000 км.
 
Сумарният тонаж само на френския флот е приблизително равен на руския, а с големи флотове разполагат Испания и Холандия, не трябва да се забравят Германия и Италия. Ако се пренебрегне стратегическият компонент, то потенциалният еврофлот може дори да е равен на руския.
 
С други думи предположенията, че с разпадането на НАТО на западните граници на РФ ще възникне военен вакуум, са твърде недалновидни. От друга страна обаче именно този внушителен военен потенциал стимулира в част от европейския елит желание да се избави от ставащата все по-скъпоструваща опека от страна на Вашингтон.
 
Екип на БЛИЦ (по чужди публикации)